Канал 3, „Факторът Кошлуков”, 26. 06. 2015 г. Вежди Рашидов: Франция видя, че притежаваме нещо, което светът не го е виждал



Дата23.01.2017
Размер149.59 Kb.


Канал 3, „Факторът Кошлуков”, 26.06.2015 г.
Вежди Рашидов: Франция видя, че притежаваме нещо, което светът не го е виждал

Вежди Рашидов, министър на културата
Водещ: Добър ден, господин министър, благодаря ви за това, че приехте поканата. Изложбата в „Лувъра“ беше най-голямото събитие. Защо от успех… За първи път излагаме в „Лувъра“, нали?

Вежди Рашидов: За първи път в 1300-годишната история.

Водещ: Защо се превърна в толкова одумвано събитие? Защо се оцвети в проблеми, в критики, в хули?

Вежди Рашидов: Мисля, че ние имаме лош манталитет – вместо да се радваме на успехите си, като че ли дребните неща или скандала захлупва винаги ежедневието и успехите. Напоследък аз виждам, че материалът, който се продава на публичния пазар е основно скандалът. Явно доброто… Доброто не е рейтинг, не е продаваме стока. В държавата не се случват само ужасни неща. Случват се и добри неща. Жалко…

Водещ: Едно от тези добри… Едно от тези добри трябва да е това в „Лувъра“. Наистина ли е такъв успех? Все пак, аз съм, не съм толкова голям на години, но все пак си спомням, че имаше и други изложби на тракийско изкуство във Франция. Каква е разликата, какво е различното днес с това в „Лувъра“? Обяснете ми.

Вежди Рашидов: Ами много просто ще ви го обясня. Едно е да пееш в Милано в квартално читалище, а друго е в миланската „Скала“, нали, разликата е това. Онова, което е голямо, това е най-големият музей на света, най-значимия музей на света.

Водещ: Досега излагали ли сме в „Лувъра“?

Вежди Рашидов: Никога преди, историята ни няма такъв…

Водещ: За първи път България влиза с експозиция в „Лувъра“.

Вежди Рашидов: Да, да, така е, за първи път.

Водещ: Добре, как го постигнахме това?

Вежди Рашидов: Тръгна от една маса, приятелството ми с Лоарет, който беше президент на „Лувъра“, прекрасно приятелство имах и до днес имам с бившия министър на културата Фредерик Митеран и така една случайна вечер отидохме да вечеряме в една кръчма в Брюксел, седнахме, от приказка на приказка, малко се позаядохме, малко ги поразпитах – „Познават ли България?“. Те не я познават, даже беше обидно да ме питат – „Не е ли в Румъния?“, нали, и тогава аз малко застанах по-остро, разбира се, приятелски спор, в никакъв случай, те са ми стари приятели, тогава му казах, че… Викам: „Виж какво, вие французите сте по-непросветени хора. При нас във всяко…“

Водещ: Така казахте на министъра.

Вежди Рашидов: Не, министърът гледаше сеира, спорът беше с Лоарет, президента на „Лувъра“, и разбира се това е под формата и на приятелски разговор. Казвам: „Ние във всяко село в България, тази малка страна, когато кажем дали Пикасо, Ален Делон или който искаме произволно да изберем, всяко наше дете знае кой е той, но когато аз ви кажа едно голямо българско име, вие ще ме гледате половин час и освен носа си, по-далеч нямате познания, защото вие не познавате света.“ И тогава започна онзи сериозен разговор, че имаме ценности, които трябва да бъдат видени.

Водещ: Които можем да изложим там.

Вежди Рашидов: Той малко иронично гледаше на това, хванахме се накрая на един бас да ми гостува в България, дойде за три дни, и изръси три изречения, които за мен бяха много важни. Едното беше, казва: „Прав излезе, ти спечели баса.“ Второто изречение беше много хубаво, казва: „Изпитах културен шок.“ И още по-хубаво беше третото му изречение, когато казва: „Вече имам идея.“ 20 дни по-късно бяхме в „Лувъра“ на работна маса да работим за изложбата.

Водещ: Това е една от изложбите в „Лувъра“. В „Лувъра“ предполагам, че годишно има доста експозиции, изложби най-различни.

Вежди Рашидов: Сега ще ви кажа една истина. Ние не познаваме работата на големите музеи. Това е за първи път една държава самостоятелно да покаже експозиция.

Водещ: Няма друг случай на държава.

Вежди Рашидов: Няма друг случай. Сега ще ви кажа, има, когато, знаете като направиха пирамидата пред „Лувъра“ това беше разширението долу на самия „Лувър“ като пространство. Те направиха разширение на Византия, византийското изкуство, направиха разширение на Рим и на ислямска култура. По това време са канени само две държави. При откриването на тези разширения да допълнят.

Водещ: Да направят собствена експозиция.

Вежди Рашидов: Една държава е Азербайджан, която едно количество я допълва, така, за да може откриването да мине в ислямската част в по-пълен вид, а другата държава, която е участвала с конкретни експонати, са Гърция, Атина, когато откриват пространството за Византия. За първи самостоятелно с около 2000 произведения късметът е български. И това е много хубаво. Аз се радвам, разбира се съвсем нормално.

Водещ: Виждам на масата ви всички тези списания. Това е отразяването във „Фигаро“, в „Археоложи“…

Вежди Рашидов: Във всички медии плюс каналите 2, 3, 4 и 5 на френските телевизии, метрата вече са пълни с реклама. „Фигаро“ във всичките си форми отразяват изложбата по 10-20 страници луксозни. Много е добре. От вчера получих италианските медии.

Водещ: Това е пак археологическо списание.

Вежди Рашидов: Археологическо списание, специализирано, но изцяло е посветено на нашата изложба.

Водещ: Защо това предизвиква такъв интерес сега? Повечето от тези…

Вежди Рашидов: Примерно специализираното издание „Археология“, което е едно хубаво издание, има един брой, който е посветен изцяло от първа до последна страница само на България и само на Тракия.

Водещ: Какво предизвиква този интерес сега? Все пак една голяма част от тези експонати са известни от доста време.

Вежди Рашидов: Те бяха известни само за нас.

Водещ: Не ги ли знаеха в чужбина?

Вежди Рашидов: Не, има информация за тракийска култура, но… Вижте, то е като е една жена. Едно е да разказваш колко една жена е красива и умна, друго е да я видиш. Тогава контактът е друг.

Водещ: Не са ли излизали повечето от тези експонати навън?

Вежди Рашидов: Те са излизали, но не на места, където има такова представяне. Лично аз като бях министър, представихме и в Брюксел, в Европейския съвет, но за съжаление не са стигали високите нива. Днес целият Париж говори за…

Водещ: Да, видях това, което е в метрото, видях как са…

Вежди Рашидов: Да, да, навсякъде, каталогът, който „Лувъра“ издава, „Фигаро“ и „Истоар“, където отделят страхотно 10 луксозни страници всичко това, ето, всичкото това е българската култура, Севт III и най-важното, че светът разбра, че освен „Мона Лиза“ има още един шедьовър. За Севт III вече се говори като чудото, като шедьовъра света и то е описано във всички тези…

Водещ: Какво го прави толкова ценен този древен бронз? Каква е разликата? Предполагам, че светът има други запазени такива глави?

Вежди Рашидов: Уникалността – той е чудовищно добре изграден портрет. Един от най-солидните тракийски царе, портретуван по един уникален начин и много добре изградена работа.

Водещ: Има ли интерес към изложбите от други музеи? Това, ако е толкова уникално нещо, би трябвало Британският музей да каже: „Нека да дойде и при нас.“ Би трябвало Нюйоркският музей да каже: „Нека да дойде и при нас.“

Вежди Рашидов: Вие просто изпреварихте отговора и това е много добре, че мислите по този начин. Вече има договор – Севт III след Париж заминава за Америка за 3 или 4 месеца. Точно не мога да ви кажа. Трябва да питам господин Вагалински как е подписан договора. Сега, няма какво да крием. Ние получихме тук вече официални покани. Британският музей иска тракийските съкровища да ги покаже.

Водещ: Тази изложба.

Вежди Рашидов: Тракийски – ние имаме още много. Ние просто от 17 музея отбрахме това, което искаме тематично да ни покаже по най-добрия начин, но Московския музей, Кремълския музей, Божидар Димитров вече отиде да преговаря, върна се, после дойде за три дни госпожа Гагарина, която е директор на музея, така че интересът вече е събуден. Хърватска официално иска, Турция иска официално, Австралия иска, Мароко иска, Норвегия вече са готови – имат концепция как да я посрещнат, така че вдигна се цената, вдигна се…

Водещ: Като казвате цената. Каква е цената? Ние освен популяризирането на културата и, разбира се, името на България, което се е появило във всички тези издания, какво печелим конкретно? Парите от билетите ги взима „Лувъра“, нали така, ние не взимаме пари от това?

Вежди Рашидов: Ние взимаме парите от билетите от „Египетско изкуство“, което е в Пловдив в момента от „Лувъра“ и „Боскореале“ – едно от най-големите съкровища на „Лувъра“, което е в Софийския археологически музей. Това се казва бартер. Разбира се те си взимат парите там, но си поемат ангажиментите. Аз много се зарадвам да ми зададете най-после въпрос – колко струва на България?

Водещ: Колко струва? Затова искам – все пак тази изложба да я застраховаме, да отидем, да я закараме – това са разходи.

Вежди Рашидов: Добре, да, да, това са разходи. На България участието ни в българския „Лувър“, това го казвам за първи път пред медии, защото имаше много, много упражнения на тази тема и то непочтени, на България това нещо струва 290 хиляди лева. Като тези пари са дадени…

Водещ: Позволете ми да се усъмня. Сигурно застраховката само е повече.

Вежди Рашидов: Вижте, тази изложба не е направена само като художествена самодейност. То е с договорни отношения и с клаузи по задължения. Така че няма как да се усъмнявате, защото всичко това е разписано в договора.

Водещ: 290 хиляди…

Вежди Рашидов: Голямата част, защото Франция видя, че притежаваме нещо, което светът не го е виждал и искаха „Лувъра“ да покаже нещо, което хората не познават и това беше изненадата. Да, толкова, от които към 150 хиляди лева дадохме за консервация и реставрация на всички неща, които ще пътуват. Реставрирахме нашите си неща. Към 50 хиляди евра отидоха отиване и връщане при специален режим, транспортен и останалото малко да рекламираме нашата култура колкото останаха малко парички. Голямата част, този голям каталог от 500 страници, приемането, посрещането от летището, организацията на рекламната дейност, метрата, медии, списания, всичко това легна на гърба на „Лувъра“.

Водещ: Те го поемат.

Вежди Рашидов: Те го поемат, да. Така е по договор и благодарим, че поеха. А застраховките ме питахте, хубаво е и това да се чуе. Винаги практиката на тези страни е така, когато пътуват, понеже са наши произведения, Министерският съвет гласува да се направи, да се гласува държавни гаранции. Това де факто какво казват – да, ако нещо се случи, то винаги е така в…

Водещ: Има риск.

Вежди Рашидов: Държавата казва: „1 милион даваме гаранция, ако нещо се случи.“ Слава бог, засега нищо не се случва, няма нищо неприятно, нали, евентуално. В момента, в който се върнат държавата нито плаща, нито губи – оттегля гаранцията и те си остават отново в /…/

Водещ: Да ви попитам, ако е толкова успешна тази изложба, би трябвало „Лувъра“, освен това, което е дал, да ни каже: „Добре, искаме пак и пак да работим с вас.“ Нали това е отворило вратата? Нали оттук нататък можем да влизаме в „Лувъра“, така ли е?

Вежди Рашидов: Аз… Можем, да. Онова, което е хубаво, че 2016-та нашият 5-годишен рамков договор изтича и най-хубавото, че с министърката при срещата и с господин Мартинес, директора на „Лувъра“, те изявиха желание, което е много приятно, разбира се, 2016-та да подновим за нови пет години работата с България, защото те имат интерес към нашата ислямска култура, ние сме притежатели на много голям ислямски архив.

Водещ: Архивът, който е на Отоманската империя, който го притежаваме.

Вежди Рашидов: Точно така, който е в Националната библиотека и разбира се ние имаме уникални произведения, което е културата на Византия, така че те имат интерес да покажем в зоната на византийската култура част от нашата Византия, която притежаваме, и тя е много богата.

Водещ: Като те ще ни дават свои експозиции. Има ли нещо….

Вежди Рашидов: Оттук нататък ще договорим по друг начин. Значи думата „бартер“ – те ни дават, за да печелим ние, да късаме билети и ние има даваме. Това е бартер.

Водещ: Какво, какво договорихте? Кое може да дойде от „Лувъра“ тук? Има ли вече…

Вежди Рашидов: Още не сме договорили. Първо ще подпишем новото споразумение…

Водещ: Но има ли вече някакви конкретни неща, които мислите? Примерно, може ли да дойде Рубенс, не знам, може ли нещо?

Вежди Рашидов: Имаме такъв разговор. Последният ми разговор преди 20 дни с господин Мартинес беше 2019 година говорим да дойде, примерно, аз много исках Рубенсовата зала да видим по какъв начин произведения на Рубенс да покажем. Разбира се преговарям в момента с италианския министър на културата и с един прекрасен директор на музея „Уфици“ Натали, където са и Леонардо, Микеланджело, Рафаело, Ботичли – големите ренесансови имена, разбира се.

Водещ: Които също да изложим тук.

Вежди Рашидов: Които също да изложим в България.

Водещ: Добре, искам да ви попитам, ще говорим малко по-късно и за другия музей, новият, който правите „Квадрат 500“, но освен тази експозиция вие сте министър на културата, не всичко е мед и масло. Скандалите, които тресат Софийската филхармония след напускането на диригента виждаме нали и колегата му Любка Биаджони напуска, разбирам, че има подписка от хора, които са недоволни. Какво става?

Вежди Рашидов: Точно така, вчера дойде. Ами, какво става? Каквото става навсякъде, когато се тресат скандали. Разбира се, че явно има някакъв проблем вътре в самото ведомство и те са междуличностни конфликти, които нарастват и стават публични. И това вече е сигнал, че трябва да се вземат сериозни мерки, защото просто единственото нещо, което трябва да гарантира министерството, ако един директор не може да се справи, защото той е мениджър, той е човекът, от който зависи, най-лесно е да пуснем конкурс, но след това пък кодексът го защитава – четири години ти не можеш да го пипнеш, ако театърът не работи добре. Аз смятам, че временно изпълняващият е по-добрия вариант, защото нека да има изпитателен срок. Основното е – хората…

Водещ: Да видите как се справя.

Вежди Рашидов: Вижте, тук не става въпрос за директор. Тук става въпрос за 150 човека, които искат да работят и са музиканти и които чакат своите възнаграждения на базата на своя труд. И ако ръководството не менажира добре и има конфликти, неговата работа е точно това мениджър, а не министърът – аз няма да дирижирам филхармонията.

Водещ: Ама видяхме оплаквания вече от много хора там.

Вежди Рашидов: Има и сме предприели мерки, пуснали сме веднага конкурса и след малко имаме и съвет, Национален съвет имаме по музика, чиито председател е професор Костов и ще седнем да обсъждаме тези неща. То се дебатират. Ние имаме и с театрите проблеми. Нали, не всичко, като сме направили една реформа, реформата, началото на една реформа е една костна система, но един жив организъм започва да работи по един друг механизъм.

Водещ: Добре, но да ви попитам – с тази реформа за билетите, където на брой продадени билети вече субсидирате, не са появи проблем, както твърдят, с фалшификации.

Вежди Рашидов: Има проблем, но точно това е. Сега, като направихме тази реформа пет години тя беше добре, защото малко дигнахме заплати, все пак не може да кажат, че не се вдигнаха заплатите българските артисти за разлика от българските…

Водещ: Така е, но се появи типично българско мошеничество.

Вежди Рашидов: Кой я замисли тази хитрина? Да, това са пропукванията, които ние сега като един рентген ще го видим и наистина ще /…/ да стабилизираме системата. И няма нищо драматично в това. Не случайно направихме Национални съвети на всички гилдии. Разбира се, както направихме реформата обнародвано с директорите, със Съюза на артистите, с всички, отново ще седнем на маса, работна и трябва да решим какво става с бъдещето на Българския театър. Разбира се всички искаме хората да са мотивирани и да са спокойни и да работят.

Водещ: Четох някъде, че България има повече театри държавни, отколкото в Италия. Не е ли това част от проблема, че поддържаме много голяма мрежа от театри?

Вежди Рашидов: Сега и това е истина… И това е истина…

Водещ: Защото има 120 милиона за култура. Те не са безкрайни. Сигурно бюджетът на „Лувъра“ е по-голям, отколкото на цяла България за култура.

Вежди Рашидов: Много по-голям, но „Лувъра“ си е самостоятелна институт.

Водещ: Това казвам, не може със 120 милиона да си позволим всичко.

Вежди Рашидов: Сега, тук става въпрос за едно нещо – за държавни структури, което значи пари от данъкоплатеца.

Водещ: Или трябва да увеличите бюджета…

Вежди Рашидов: Сега нека да не ги крием и тук трябва да бъдем честни и откровени вече, в България единственият, единственият донор за култура е самата държава. А да е говорим, че и за медии, и за бизнеса също е държавата.

Водещ: Добре, защо няма частни меценати?

Вежди Рашидов: Държавата – ето това са проектите, европейските проекти, по които работят бизнеса, това са капиталните пари, с които работи бизнеса. Има частни театри. Ако забелязвате напоследък частните театри нищо не искат, но пълнят залите. Сега, тук става въпрос за друго. Разбира се, че трябва да се помисли за един баланс, но в никакъв случай не бива, не е модел да кажем – няма театри, няма проблем, нали? Пътят не е закриване и аз, докато съм министър, няма да тръгна по пътя на закриване, а по пътя на оздравяване, защото една реформа не се прави, за да са наказани и хората да се чувстват зле. Ако тази реформа не е добра и аз съм го казвал, като я правихме, на мен Коко Азарян ми даде кураж, като ми каза: „Вежди, ако ти това го направиш, ти ще върнеш ренесанса на театъра.“ Да, разбира се, тези хитрувания малко убиват впечатлението за и реформа, и за добра работа на театрите. По-добре е да потърсим варианти как да дисциплинираме системата, как хората да са мотивирани, как наистина България има повече нужда от култура, аз смятам, че бюджетът на една култура не е драма в един бюджет, национален бюджет. В крайна сметка по-добре е да дадем малко средства, за да може децата ни да са по-култивирани, защото то има и образователна цел, възпитателна цел, морална, морални категории стъпват в тях.

Водещ: Да, но средствата са ограничени. Някак си…

Вежди Рашидов: Иначе ще останем на шоу програми, които деморализираха обществото. Не може да зомбираме всичко. Така че по-добре е пътят. Ще търсим път да стабилизираме театрите.

Водещ: Последно искам да ви попитам за „Квадрат 500“, за новия музей. Новият музей е един от най-големите, може би най-големият в страната е сега, нали?

Вежди Рашидов: Мисля, че един от големите в Европа, един от големите.

Водещ: Смятате ли, че ще оправдае очакванията? Имаше доста съмнения, че може би нямаме нужда чак от такава гигантска структура, че няма да го запълним добре, ще може ли той да поеме такива пътуващи изложби, какво очаквате като бизнес, защото културата вече е и пари? Очаквате ли музеят да върне парите?

Вежди Рашидов: Аз често казвам, че простотията не е порок, но понякога е голяма свинщина. Не може на 1300 години един народ с много култура. Българинът не осъзнава върху какво лежи, за съжаление той не осъзнава това, което леко е тъжно. Ние лежим върху златна мина, където копнем, излиза злато и ние не можем да култивираме средата, за да я направим тази държава една градина с културна история и то… 100 пъти съм казвал – това трябва да го знаем и ще дойда с две думи да кажа за „Квадрат 500“ – Византия има перфектна култура на Византия, но само Византия, Рим има перфектна култура, но само Рим. Този малък народ… Първо, малко хора знаят, че Пловдив е по-стар град, римски, Филипополис от Рим…

Водещ: Да, имаше такава класация, шестият в света казват, че е.

Вежди Рашидов: Всяка крачка е култура и култура на четири цивилизации. Това е и Тракия, и Византия, и ислямска култура и това се е наслоило в нашите земи. Това е богатство, уникално.

Водещ: Аз съм съгласен, но да ви върна на музея, как той ще допринесе? Може ли той да изпълни тези функции?

Вежди Рашидов: Добре, отговорът ще ви го кажа, първо – музеят, „Риц Мюзеум“ в Амстердам е 29 хиляди квадрата. Нашият ще бъде 26 хиляди квадрата. Това значи, че ние имаме първо един хубав музей. Слушахме едни глупости на едни хора, които говориха – няма какво да сложим в този музей.

Водещ: Не, сигурен съм, че има…

Вежди Рашидов: Има картини, след като наредихме музея, има картини за още два музея. И може най-голямата, страната, която е началото на иконописната школа до Кристо да се говори и работи музея, прекрасно работи.

Водещ: А предвиждате ли в него такива експозиции, изложби, пътуващи и от страната и отвън? Има ли вече план на кураторите, на уредниците за програмата на музея?

Вежди Рашидов: Ние имаме основната концепция за един музей. Всички хора, които говорят, че няма концепция – оп и музея свършен – това са непросветени хора за мен. Музеят и музеите имат на базата на своите инвентарни номера се изгражда една концепция как се гради. Музеи са градени много в света. То е хронология на развитие на етапи, периоди, течения и слава богу, че двама човека в България познават много добре тази култура. Едната е Ружа Маринска, една прекрасна изкуствоведка, и другият е Светлин Русев. Благодаря на Светлин Русев. Три месеца той организира тези пространства на база. Две години работи над концепцията. Музеят е жив организъм. Един музей не е – слагаш едни картини, край, приключва. То се сменят произведения през една година, през шест месеца, пък се вади от депото едно, гостуващи изложби, освобождават се зали, заминават си гостуващата изложба, както искаме догодина Ел Греко да докараме от Испания. Показва се. Искаме догодина да направим всички музеи на България да съберем най-доброто – и Византия, и Рим, и Тракия и да направим – историческите музеи да гостуват на „Квадрат 500“. Ще бъде уникално изложба, уникална.

Водещ: Не са събирани досега така, всички музеи.

Вежди Рашидов: Не са. Сега, най-хубавото, че аз се изненадах, че за първи път от мазетата изкарахме неща, които аз не съм подозирал, че ги има. Те гниеха в едни мазета и депа.

Водещ: Например.

Вежди Рашидов: Излязоха шедьоври на Захари Зограф, излязоха, които аз не съм ги виждал, излязоха на Цанков Лавренов, излязоха на Никола Танев неща, които не съм виждал, на Добрович излязоха едни уникални неща, които не съм виждал. Има много работи, които са били в мазетата поради липса на пространства /…/ сега има 2500 произведения, окачени на стената, достъпни. Второ, за първи път нарушихме тежкия си комплекс на втора категория хора. Ние какво правихме – западноевропейско изкуство и българско. Част сме от Европа. Хронологично наредихме европейските произведения, които притежава нашият музей, ние притежаваме и Хенри Морей имаме и Делокроа имаме, имаме Моперше, имаме хиляди автори. Имаме, разбира се, Корнелиу Баба до който и да е съвременен, Ренато Гатузо, японски артисти, те са периодика всеки в своето време и сега се наредихме в периода на Възраждането – западноевропейски и български заедно. Искам да ти кажа, че в много отношения българското е много по-добро. Ние имаме уникално талантливи хора. Просто сега се виждаме.

Водещ: Нека да го погледнем музея как изглежда и какво става.

Вежди Рашидов: /…/ години това беше музея, ето те се виждат.

Водещ: Да.

Вежди Рашидов: Сега е това, вече. Това са зали, малкото зали, които сме снимали, пространства, страхотни. От една съборетина ние успяхме да създадем с европейски средства един прекрасен музей.

Водещ: Благодаря за това интервю.

Вежди Рашидов: И аз благодаря, господин Кошлуков, живи и здрави да сте.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница