Катедра „Бизнес информатика
Фигура 3 Глобална компютърна мрежа
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Фигура 3 Глобална компютърна мрежа.
Възможността да общуваме с хора от други градове, друга държава или друга част от света, става благодарение на компютри и локални мрежи, свързани към световната мрежа. Най-обширната международна мрежа се нарича Интернет. Той обединява хиляди компютърни мрежи по целия свят. Интернет мрежата е огромно хранилище на информация и ресурси от всякакво естество. Всеки човек, свързан към интернет, е в състояние не само да ползва тази информация, а също и да публикува своя собствена информация в интернет. Интранет мрежи – състоят се от няколко локални мрежи, свързани помежду си. Обикновено това са мрежи в клоновете на дадена компания, като достъп до ресурсите им имат само служителите на компанията; Екстранет мрежи – това са интранет мрежи, които споделят част от ресурсите си. Обикновено това са клиенти на фирмата, доставчици или партньори; Интернет – най-голямата мрежа. Представлява система от мрежи, използващи за връзка помежду си протокола TCP/IP. Мрежови технологии в бизнеса: Според използвания принцип за комуникация между компютрите компютърните мрежи се разделят на равноправни и клиент – сървър мрежи. Равноправни мрежи. В този случай всички компютри са равнопоставени и могат да комуникират помежду си свободно. Компютрите в мрежата могат да функционират и като сървъри, и като клиенти. Когато адден компютър споделя своите ресурси (периферни устройства или данни) с останалите, той действа като сървър, а когато ползва ресурсите на друг компютър – като клиент. Този тип мрежи се използва, когато броят компютри не надвишава десет и няма нужда от централизирано съхраняване на информация и мрежови приложения. Това са обикновено малки организации или отделни отдели на голяма фирма. Предимствата им са ниската цена на изграждане, лесното администриране, липсата на компютър, заделен само за съхранение на данни. Недостатъците има са ниското ниво на сигурност и слаб контрол. Клиент – сървър мрежи. Предназначението на всеки компютър е определено от самото начало. Може да има един или няколко сървъра, управляващи достъпа до ресурси и услуги на свързаните към тях работнистанции (клиенти). На сървърите се съхраняват мрежовите ресурси, които са достъпни за използване от всички останали компютри вмрежата. Обикновено сървърите се поставят в специално пригодени помещения в сградата, до които достъп имат само системните администратори. По правило сървърите са по-мощни от останалите компютри в мрежата и работят със специални мрежови операционни системи, улесняващи споделянето на ресурси. Според големината и нуждите на мрежата сървърите могат да бъдат един или няколко, като във втория случай те се използват за изпълнението на различни задачи (файлов сървър, пощенски сървър, сървър за печат и др.). Този тип мрежи са по-производителни и ефективни и позволяват високо ниво на сигурност, но за сметка на това са по-скъпи и трудно се поддържат. Това е най-старият вид мрежова топология. При нея всички компютри се свързват към един кабел. Използват се коаксиален кабел и специални Т- образни конектори. Предимства: - Ниска себестойност; - Простота. Недостатъци: - При повреда на кабел мрежата престава да функционира; - Неудобствата при добавяне на нови работни станции към съществуваща мрежа; - В определен момент само един компютър може да изпраща данни по мрежата; - Трудна диагностика и отстраняване на проблеми. При тази топология отделните устройства са свързани в мрежа с един кабел във форма на кръг. Сигнал, наречен управляващ маркер се движи по кръга в една посока и преминава през всички компютри. Когато даден компютър иска да изпрати данни до друг, той „хваща” маркера и прибавя към него данните и адреса на получаващия компютър. След това данните се изпращат нататък по кръга и преминават през всеки компютър, докато стигнат до този, чиито адрес съвпада със записания в тях при изпращането им. Получаващия компютър след това връща съобщение на изпращащия, че е получил данните и по кръга се пуска нов маркер. Предимства: - Ниска себестойност; - Простота. Недостатъци: - При повреда на кабел или на някой от компютрите мрежата престава да функционира; - В определен момент само един компютър може да изпраща данни по мрежата; Тази топология е най-разпространената в момента. При нея всеки компютър от мрежата е свързан с кабел към централен възел, наречен концентратор или хъб. Ако връзката между едно от устройствата и концентратора (хъб или суич) бъде нарушена, то остава изолирано, но това няма да попреци на цялостната работа на мрежата. Предимства: - Лекота при откриване и отстраняване на проблеми; - Висока производителност; - Централизиране на ресурсите и управлението; Недостатъци: - Висока цена за изграждане (повече кабели и допълнително оборудване); - При голям брой компютри мрежата става сложна; - При повреда в хъба мрежата престава да функционира. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|