2.1.Неплатежоспособност – то е обективно състояние, свързано с неизпълнение на няколко групи парични задължения, посочени в чл. 608 ТЗ. С оглед ал. 1 се приема,че паричното задължение следва да е изискуемо, но законодателят не предвижда изискване то да е ликвидно.
1)Когато Дл не изпълнява задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейна недействителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, разваляне или последиците от това, вкл. вземания за неустойка и обезщетения за вреди.
2)Когато търговецът не може да изпълни публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търг. му дейност – данъци, такси, глоби и т.н.
3)Когато търговецът не може да изпълни частно държавно вземане – това са вземания на държавата, които не са посочени в чл.162, ал. 2 ДОПК – напр. концесионни възнаграждения; приватизационни договори; договори за обществена поръчка и т.н.
4)Когато търговецът не плаща трудови възнаграждения най-малко към 1/3 от р/с, което задължение не е изпълнено повече от 2 месеца.
2.2.Презумирани хипотези на неплатежоспособност:
1)Чл. 608, ал. 2 – ако преди подаване молбата за откриване ПН търговецът не е заявил своите ГФО за последните три години
2)Чл. 608, ал. 3 – когато Дл е спрял плащанията си. Това е обективно и трайно състояние, което е налице, когато търговецът не изпълнява всичките си парични задължения или е спрял да плаща повече от едно задължение. Законодателят предвижда, че спиране на плащанията е налице, когато Дл е платил изцяло или частично вземания на определени Кр.
3)Чл. 608, ал. 4 – когато спрямо Дл е образувано инд. ПИ, като вземането на Кр е останало неудовлетворено изцяло или частично в рамките на 6 месеца от получаване на поканата за доброволно изпълнение.
2.3.Свръхзадълженост – то е налице само при капиталовите ТД, когато капиталът на ТД е свърхзадължен, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Сподели с приятели: |
