Казус по Търговско право
Реален – договор за превоз на товари. Каузални и абстрактни
Изтегляне 24.52 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Въпроси от 5-7
| Реален – договор за превоз на товари.
Каузални и абстрактни – джиро, поръчителство Главни и допълнителни – лихва е допълнителен, главни са предварителни и окончателни договори. Погасителната давност при търговските сделки е 1 година. Въпроси от 5-7 Лицето А.В е търговски посредник и той е сключил договор за търговско посредничество с В.С, но по своята същност този договор не е регламентиран в ТЗ и затова прибягваме до Закона за Задълженията и Договорите /чл.9/, който гласи, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Търговският посредник е посредничил при осигуряване на стоки, спедиторски и транспортни услуги по насрещен внос и износ на стоки по бартерните сделки. Той изпълнявайки поръчката на В.С, се явява като довереник или комитент, да извърши от свое име, но за сметка на В.С една или повече сделки с трети лица, което го определя като договор за поръчка. Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото което получи във връзка с нея. Това го доближава до голяма степен и до комисионния договор. Условията се препокриват, както и правата и задълженията на страните. Комисионерът подобно на довереника се задължава за поръчката. Разликата е в това, че договора за поръчка е безвъзмезден / чл.286. Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено/, а при комисионния договор и договорът за търговско посредничество са възмездни. Предвид извършените от посредника действия би могло да се търсят прилики със спедиционния договор, където според чл.361 ал.1, спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име или за сметка на доверителя договор за превоз на товар. За неуредените въпроси според ал.2, се прилагат разпоредбите на комисионния договор. От поставеното условие в казуса става ясно, че търговския посредник е изпълнил абсолютно своите ангажименти с изключение на изискването според ТЗ, търговския посредник да води дневник, чрез които вписвания той се отчита на доверителя. След като такъв дневник липсва, липсва и отчет за извършените дейности от търговския посредник, след което не може да се докаже истинността на неговите действия. Доверителят отказва да плати на посредника и така възниква конфликт и не може да се постигне съгласие между страните. В този случай за решаването на проблема всяка от страните може да поиска съда да направи това /чл.300 от ТЗ/. В резултат на това се назначава вещо лице, което да установи дали има реални финансови резултати или отсъстват такива и да установи дали договора за посредничество е изпълнен. Санкции за неводене на дневник в ТЗ не са предвидени, както за неводенето на търговски книги /съгласно Закона за счетоводство/, но това не значи , че сделка няма. Изхождайки от факта, че В.С отказва да заплати възнаграждение на търговския посредник е абсолютно недопустимо, тъй като в чл.51 от ТЗ е регламентирано, че търговския посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката, а ако няма уговорка се дължи обичайното възнаграждение от двете страни. Конкретния проблем ще се придвижи към съда в рамките на гражданско дело и ще се разгледа от търговския отдел на съответния съд, защото търговския посредник по своята правна същност и по смисъла на ТЗ е търговец. Би следвало търговския посредник като ищец , да подаде осъдителен иск с който да се внесе яснота, определеност и безспорност в съществуването на едно право /в случая правото на възнаграждение/, което е оспорено, но и да осъди ответника /В.С/ да изпълни съответното задължение. Този вид иск се характеризира с изискуемост – право да се иска принудително удовлетворение. Изтегляне 24.52 Kb. Сподели с приятели:
|