Към Присъда №122/25. 06. 2010г по нохд №103/2010г по описа на рс-гълъбово

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание в размер минимума, предвиден за това престъпление, тъй като е минало много време от извършване на деянието до предаване на подсъдимия на съд.

Защитникът на подсъдимия оспорва обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като счита, че подсъдимият не е участвал в изпълнителното деяние. Пледира подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Г.В.В. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, твърди че не е извършвал престъпление.

Подсъдимият Г.В.В. и свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. през месец март 1997г. работили заедно в с.К., обл.П.. На 26.03.1997г. четиримата с лек автомобил марка „Волга-Газ 24” с рег.№*****, собственост на св.К.Г. *** за с.О., общ.Г.. Там гостували на близък на св.К.Г., след което отпътували за с.К. в около 22,00ч. По пътя спрели в гр.Гълъбово и посетили питейно заведение, където останали до около 01,00ч. На 27.03.1997г. по пътя за с.Куклен подсъдимият и горепосочените свидетели минали през с.Великово, общ.Гълъбово. Спрели в края на селото близо до дома на св.Д.М.Г., където в стопанска постройка имало овце и агнета. Подсъдимият и свидетелите Д.И. и И.И. взели от стопанската постройка на св.Г. едно агне и го сложили в багажника на автомобила, след което тръгнали в посока с.Разделна. При преминаване през с.Разделна автомобилът бил спрян за проверка от служители на ПУ на МВР гр.Гълъбово. Агнето било намерено в багажника на автомобила, иззето и върнато на св.Г.. По описания начин подсъдимият осъществил престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.първо и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с чл.28, ал.1 от НК – кражба, извършена от подсъдимия в съучастие със свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. като съизвършители, като кражбата е извършена повторно и не представлява маловажен случай.

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза стойността на отнетото агне възлиза на 60000 неденоминирани лева.

Свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. са се признали за виновни за извършеното от тях в съучастие с подсъдимия Г.В.В. престъпление и друг състав на съда е одобрил сключеното между тях и РП-Гълъбово споразумение. Макар определението, с което е одобрено споразумението между И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. *** да има силата на влязла в сила присъда, настоящият състав на съда не е обвързан с направеното от И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. признание, че са извършили престъплението в съучастие с подсъдимия Г.В.В..

В хода на съдебното следствие И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. бяха разпитани в качеството на свидетели. В показанията си и тримата свидетели не оспорват, че четиримата, заедно с подсъдимия В. ***, гостували са на близки на св.К.Г., пили са и вечерта са тръгнали да се прибират към с.Куклен. На връщане автомобилът е бил управляван от св.И.В.И., на предната дясна седалка е седял св.Д.И., а на задната седалка са седяли подсъдимият и св.К.Г.. Свидетелите бяха категорични, че подсъдимият В. към момента на осъществяване на деянието е спял на задната седалка на автомобила, заедно със св.К.Г., и не е разбрал, че св.И.В.И. и Д.И. са спирали до дома на св.Д.Г. и са взели от стопанската постройка едно агне. Подсъдимият е разбрал за кражбата едва когато органите на МВР са спрели автомобила за проверка и са намерили агнето в багажника. Само няколко минути след като автомобилът е тръгнал от с.Великово за с.Разделна, той е бил спрян от св.И.Т.И. и С. Д. – служители на РПУ гр.Гълъбово. Същите проверили багажника на автомобила, намерили агнето, иззели го и го върнали на св.Д.Г., а подсъдимият и свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. били задържани.

По делото като свидетели бяха разпитани и И.Т.И. и С.С.Ч., които изложиха обстоятелства относно проверката на автомобила след подаден сигнал за кражба и задържането на подсъдимия и свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. ***. Св.И.Т.И., заедно със С. Д. са били наряд „Охрана на обществения ред”, когато са получили сигнал за кражбата от с.Великово. Тъй като те били в с.Разделна, успяли много бързо да пресрещнат автомобила, с който са се движили подсъдимият и свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И.. При извършената проверка установили, че в багажника на автомобила има агне, иззели го и веднага се върнали до с.Великово, за да го върнат на св.Д.Г.. Св.С.Ч. ***, приел сигнала за кражбата, след което четиримата извършители били задържани.

По делото беше разпитана като свидетел и Д.М.Г., собственик на отнетото агне. Същата не е видяла извършителите в момента на кражбата, а непосредствено след нея е установила липсата на агнето. Видяла е подсъдимия и свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. едва когато са били докарани в с.Великово за връщането на агнето. Тогава е разбрала и, че „крадците били цигани от Асеновград”.

От така събраните гласни доказателства съдът намира, че не бе доказано по категоричен начин участието на подсъдимия в изпълнителното деяние. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като не са налице данни за тяхна евентуална заинтересованост и същите не си противоречат. Свидетелите И.Т.И., С.С.Ч. и Д.М.Г. не са били очевидци на кражбата, за да могат да установяват дали всичките четирима, които са пътували с лекия автомобил марка „Волга-Газ 24” с рег.№*****, са участвали в отнемането на вещта. Единствено свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. могат да свидетелстват за това обстоятелство. Действително свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. са се признали за виновни за извършването на същото престъпление и то в съучастие с подсъдимия Г.В.В.. Но съдът следва да вземе решение за виновността на подсъдимия като се ръководи само от събраните в хода на съдебното следствие по настоящото дело доказателства. От разпита на И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. съдът установи, че свидетелите са с ниско правно съзнание и при сключването на споразумението с РП-Гълъбово са се ръководили от мотива да бъде приключено наказателното преследване срещу тях, без да изтърпяват ефективно наказание „Лишаване от свобода”. Дори свидетелят К.П.Г. в показанията си в хода на съдебното следствие оспорваше факта, че се е признал за виновен за извършване на кражба в съучастие с подсъдимия и свидетелите И.В.И. и Д.Р.И..

В хода на съдебното следствие бяха прочетени и обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство в присъствие на защитник по реда на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от НПК. От така прочетените обяснения също не може да се направи извод за участието на подсъдимия в извършването на деянието. Подсъдимият говори в множествено число за субектите на престъплението – „Възстановили сме предмета на кражбата”, „Бяхме пияни”, „влязохме на това място”, но не става ясно дали го прави със съзнанието, че само е бил там с останалите – свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. или визира и себе си като извършител на кражбата. Прочетените показания са бланкетни – „Поддържам и към днешна дата казаното от мен тогава”-14.04.2006г., но обясненията на подсъдимия от 14.04.2006г. не са дадени в присъствието на защитник и не могат да бъдат четени в хода на съдебното следствие. Освен това и с оглед разпоредбата на ал.4 на чл.279 НПК присъдата не може да се основава само на обяснения, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на ал.2 на чл.279 НПК.

Предвид така събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Действително на 26.03.1997г. Г.В.В. и свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. с лек автомобил марка „Волга-Газ 24” с рег.№****, собственост на св.К.Г. *** за с.О., общ.Г.. Там гостували на близък на св.К.Г., след което отпътували за с.Куклен в около 22,00ч. По пътя спрели в гр.Гълъбово и посетили питейно заведение, където останали до около 01,00ч. На 27.03.1997г. по пътя за с.Куклен подсъдимият и горепосочените свидетели минали през с.Великово, общ.Гълъбово. Автомобилът бил управляван от свидетелят И.В.И., а на предната дясна седалка седял свидетелят Д.Р.И.. Свидетелят К.П.Г. и подсъдимият Г.В.В. седяли на задната седалка на автомобила. Спрели в края на селото близо до дома на св.Д.М.Г., където в стопанска постройка имало овце и агнета. Сидетелите Д.Р.И. и И.В.И. взели от стопанската постройка на св.Г. едно агне и го сложили в багажника на автомобила, докато подсъдимият спял на задната седалка на автомобила. След това тръгнали в посока с.Разделна. При преминаване през с.Разделна автомобилът бил спрян за проверка от служители на РПУ гр.Гълъбово. Агнето било намерено в багажника на автомобила, иззето и върнато на св.Г.. За това престъпление И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. са се признали за виновни и са сключили споразумение с РП-Гълъбово, одобрено с Определение №63/13.04.2010г. по НОХД №268/2009г. по описа на РС-Гълъбово.

Воден от горното и на чл.303 и 304 НПК, съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда изцяло по повдигнатото обвинение.

Считам, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. чл.195, ал.1, т.4, предл.първо и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с чл.28, ал.1 от НК поради следните съображения:

В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И., които са се признали за виновни за извършеното от тях престъпление, предмет и на настоящото дело, в съучастие с подсъдимия Г.В.В., като са сключили споразумение с РП-Гълъбово, одобрено с Определение №63/13.04.2010г. по НОХД №268/2009г. по описа на РС-Гълъбово. В показанията си свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. отричат участието на подсъдимия Г.В.В. в извършеното престъпление, като твърдят, че същият е спял на задната седалка на лекия автомобил и дори не е разбрал, че се извършва кражба. Считам, че показанията на свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като свидетелите са в приятелски отношения с подсъдимия и излагат тази теза в негова защита, тъй като са разбрали, че с оглед предишното му осъждане, ако бъде признат за виновен, подсъдимият следва да изтърпява ефективно наказание “лишаване от свобода”. Свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И., в качеството им на подсъдими по НОХД 268/2009г. по описа на РС-Гълъбово, са имали защитници, които са могли да им разяснят последиците от признаването на вината им и по-точно, че признават, че са извършили престъплението, за което са предадени на съд, именно в съучастие с Г.В.В.. Свидетелите са могли да отрекат съучастието на Г.В.В. още при разглеждането на НОХД 268/2009г., което те не са сторили.

На следващо място намирам, че подсъдимият и свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. през нощта на 26. срещу 27.03.1997г. не просто са минавали през с.Великово, общ.Гълъбово, тъй като пътят от гр.Гълъбово за с.Куклен не минава през с.Великово. Те са се отклонили от пътя Гълъбово-с.Разделна-с.Опан, за да отидат в с.Великово, което изключва случайния характер на извършеното престъпление. Разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка Д.М.Г. изложи в показанията си, че е виждала и предходния ден автомобила, с който е извършено престъплението, като й е направило впечатление, че лицата в автомобила оглеждат къщите и дворовете в с.Великово. Макар да не може да се установи със сигурност, че именно същият автомобил марка „Волга-Газ 24” с рег.№**** е минавал и предходния ден през с.Великово и подсъдимият, заедно със свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. са оглеждали дворовете с цел да извършат кражба през нощта, самият факт, че същите са се отклонили от пътя си, за да минат през с.Великово, е основание да се счита, че целта на това отклонение е именно извършването на престъплението, за което са били привлечени към наказателна отговорност.

Считам, че следва да се кредитират с доверие и показанията на свидетелите И.Т.И. и С.С.Ч., като се вземат предвид изложените от тях факти, че при спирането за проверка на лекия автомобил, с който е извършено престъплението и при задържането на лицата в него, нито подсъдимият, нито някой от свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. са били изненадани от намирането на агнето в багажника на автомобила, нито са отричали участието си в кражбата.

В хода на съдебното следствие бяха прочетени и обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство в присъствие на защитник по реда на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от НПК. В дадените на досъдебното производство обяснения подсъдимият не отрича, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Считам за несъстоятелно твърдението на подсъдимия, че се е признал за виновен, тъй като е считал, че ще бъде наказан само с глоба. Лице, което не е извършило престъпление, не би се признало за виновно и не би се съгласило да бъде наказано за нещо, което не е извършило, дори и само с глоба. Още повече, че подсъдимият е имал защитник, който е можел да го посъветва каква позиция да заеме или дори да не дава обяснения.

При така събраните доказателства намирам за установена следната фактическа обстановка:

На 26.03.1997г. подсъдимият Г.В.В. и свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. с лек автомобил марка „Волга-Газ 24” с рег.№******, собственост на св.К.Г. *** за с.Обручище, общ.Гълъбово. Там гостували на близък на св.К.Г., след което отпътували за с.Куклен в около 22,00ч. По пътя спрели в гр.Гълъбово и посетили питейно заведение, където останали до около 01,00ч. На 27.03.1997г. по пътя за с.Куклен подсъдимият и горепосочените свидетели минали през с.Великово, общ.Гълъбово. Спрели в края на селото близо до дома на св.Д.М.Г., където в стопанска постройка имало овце и агнета. Подсъдимият и свидетелите Д.И. и И.И. взели от стопанската постройка на св.Г. едно агне и го сложили в багажника на автомобила, след което тръгнали в посока с.Разделна. При преминаване през с.Разделна автомобилът бил спрян за проверка от служители на РПУ гр.Гълъбово. Агнето било намерено в багажника на автомобила, иззето и върнато на св.Г.. По описания начин подсъдимият осъществил престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.първо и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с чл.28, ал.1 от НК – кражба, извършена от подсъдимия в съучастие със свидетелите И.В.И., К.П.Г. и Д.Р.И. като съизвършители, като кражбата е извършена повторно и не представлява маловажен случай.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава и от протоколите и другите документи, приложени към досъдебното производство и прочетени в хода на настоящото съдебно следствие на основание чл.283 от НПК.

От изслушаната в хода на съдебното следствие съдебно-оценъчна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните, се установява стойността на отнетото агне - 60000 неденоминирани лева.