Към Присъда №88/26. 04. 2013 г., постановена по нохд №75/2013 г по описа на Районен съд гр. Средец



Дата19.07.2018
Размер52.8 Kb.
#76617
МОТИВИ към Присъда № 88/26.04.2013 г., постановена по НОХД № 75/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Средец
Производството по делото е образувано по предявено от Районна прокуратура – гр. Средец обвинение против П Ж Ж за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 12.08.2012 г. в с. Голямо Буково, Община Средец, отнел от владението на М Н П следните чужди движими вещи – 12 бр. арматурни планки 25х25х0,8 см. с тегло 57 кг. и 7 кг. арматурни бигли, всички вещи на обща стойност 104,40 лева, като случаят е маловажен.

Предвид наличието на основания за провеждане на съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като производството се разгледа и реши по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като след приложение на чл. 78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

Подсъдимият участва в съдебното заседание, признава се за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В с. з. представя доказателства, че е възстановил причинените имуществени вреди. Моли да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено наказание глоба. Служебният защитник пледира за минимално административно наказание по реда на чл. 78а от НК.



За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства:

Подсъдимият П Ж е разведен, безработен, със средно образование, неосъждан към момента на деянието. Има съставен АУАН и издадено НП № 14/2012 г. по чл. 218 б от НК за период от една година назад от датата на деянието.

На 11.08.2012 г. вечерта подс. Ж бил на гости на свой познат в с. Голямо Буково. Около 05,00 ч. на 12.08.2012 г. тръгнал да се прибира. Минал покрай имота на М Н П . Знаел, че в двора на този имот имало много железа и че постр. П рядко посещава селото. Подсъдимият решил да влезе в двора и да открадне малко желязо, което след това да продаде за скрап. В двора намерил бигли, а също и железа, представляващи квадратни планки. В три полиетиленови чувала напълнил общо 12 бр. планки, тежащи 57 кг. и 7 кг. арматурни бигли. Докато събрал железата, покрай двора минал св. П П . Последният го попитал какво прави в чуждия двор. Подсъдимият му отговорил, че събира железа. Св. П му указал незабавно да напусне двора, след което се прибрал. Подс. Ж продължил дейността си, като изнесъл пълните с железа чували от имота на П . Чувалите оставил до портала на една къща в центъра на с. Голямо Буково и тръгнал да търси транспорт. Около обяд случайно срещнал свой познат – св. Н Д С , който бил с личния си автомобил. Подсъдимият помолил С да му транспортира желязна скрап до гр. Средец, като не му обяснил от къде има желязото. Св. С се съгласил и двамата потеглили за гр. Средец. Отишли на пункта на св. Т Т Г , където подсъдимият предал откраднатото с договор за покупко-продажба № 0001003737/12.08.2012 г. срещу сумата 27,65 лева.

Установява се от назначената по делото оценъчна експертиза, че стойността на отнетите вещи е, както следва: 96 лева за 12 бр. стоманени планки с размери 25х25х0,8 см. с тегло 57 кг. и 8,40 лева за 7 кг. бигли.

След преценка на всички доказателства, които са непротиворечиви по отношение на фактите, релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си досежно обстоятелствата, относими и значими за ангажиране на отговорността на подсъдимия, съдът намира, че направените от последния самопризнания, се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели И П С , П К П , М Н П , Н Д С , Т Т Г , както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд подсъдимият възстанови причинените на постр. П имуществени щети.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият П Ж Ж е осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по 197, т. 2, вр. чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 12.08.2012 г. в с. Голямо Буково, Община Средец отнел от владението на М Н П следните чужди движими вещи – 12 бр. арматурни планки 25х25х0,8 см. с тегло 57 кг. и 7 кг. арматурни бигли, всички вещи на обща стойност 104,40 лева, като случаят е маловажен и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд причинените имуществени вреди са възстановени.

От обективна страна предмет на престъпното посегателство при кражбата са чужди движими вещи. В конкретния случай подсъдимият е осъществил признаците от състава на престъплението кражба, визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението на постр. П върху процесните планки и бигли и установяване на свое такова с отнасянето им от мястото, където са били поставени /в двора на пострадалото лице/, при липсата на съгласие за това от страна на собственика. Подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – отнел е вещите и ги е отнесъл от двора на пострадалия, с което е прекъснал владението му, а с напускане на мястото на престъплението е установил трайна фактическа власт върху отнетото.

Случаят е маловажен по смисъла на ал. 3 на чл. 194, вр. чл. 93, т. 9 от НК предвид незначителността на вредните последици, изводима от ниската стойност на отнетото, поради което процесното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба.

До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд пострадалото лице е обезщетено с равностойността на откраднатите вещи, поради което деятелността на подсъдимия попада в привилегирования състав на чл. 197, т. 2 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Деецът е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е с намерението противозаконно да присвои чуждите вещи. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но въпреки това е целял противоправното си облагодетелстване. Субективната страна на деянието се обективира в действията на подсъдимия по отнемане на вещите, предмет на инкриминираното деяние и се доказва изцяло от събраните доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпното деяние по повдигнатото му от РП – Средец обвинение.

Относно вида и размера на наложеното административно наказание:

С оглед на изложеното относно съставомерността и правната квалификация на деянието, съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Съобразявайки предвидените алтернативно в чл. 197, т. 2 от НК наказания пробация или глоба от 100 до 300 лева, както и обстоятелството, че подс. Ж към момента на процесната деятелност не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, и че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд възстанови щетите на пострадалото лице, съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в минимално предвидения размер 1 000 лева. При определяне размера на наказанието съдът отчете материалното положение на подсъдимия, което обстоятелство има значение за подбудите за престъпното посегателство, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, невисоката стойност на отнетото.

При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на 50 лева за възнаграждение на вещо лице.



По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница