Мотиви по нохд no 296/2009 година по описа на брс



Дата21.12.2018
Размер53.97 Kb.
МОТИВИ ПО НОХД No 296/2009 ГОДИНА ПО ОПИСА НА БРС

Срещу подсъдимите В. Г. И. и Д. В. В. е повдигнато обвинение за това, че в периода 13.12.2008 г. до 16.12.2008 г. от пункт за изваряване на ракия, стопанисван от РПК “Напред”, в съучастие помежду си като съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (изкъртени тухлите, с които е зазидан казана) са отнели чужда движима вещ – един брой долна част (долнище) с гърловина за източване на пращина (отпадък след изваряването) от меден казан за варене на ракия с вместимост от 250 литра на стойност 450.00 лева от владението на РПК “Напредък” с представител Марин Петков Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Производството по делото в съдебната фаза е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимите признаха фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразиха съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК. С оглед на това и след като съдът установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, на основание чл. 373, ал. 2 във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК съдебното следствие е проведено, без да се извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, като предлага на подсъдимите да се наложи наказание, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и същото бъде определено под предвидения в закона минимум за извършеното престъпление- предвид това, че производството е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Защитникът на подсъдимия В. И. пледира при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК предвид проведеното по реда на съкратеното съдебно следствие производство, като на подсъдимия бъде наложено най-ниското предвидено в закона наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода. За определяне на този размер на наказанието защитникът изтъква, че следва да бъдат взети предвид социалния статус на подсъдимия и образование.

Защитникът на подсъдимия Д. В. пледира при определяне на наказанието му да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК и същото бъде под предвидения за престъплението минимум с оглед проведеното по реда на глава двадесет и седма от НПК производство. Моли при определяне на неговият размер съдът да вземе предвид поведението на подсъдимия досъдебното производство, изразяващо се в съдействие за изясняване на фактите по делото, и степента на образованост на същия.

Подсъдимите се признават за виновни по повдигнатото им обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, въз основа на направените самопризнания на подсъдимите и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Подсъдимият В. Г. И. е роден на 07.05.1989 г. в гр. Б., българин, български гражданин. Живее в с. Н., Община Б., ул. Рударка No 5, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН XXXX.

Подсъдимият Д. В. В. е роден на 20.03.1989 г. в гр. Б., българин, български гражданин, постоянно живущ в гр. Б., ул. О. No 3. Същият е с начално образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН XXXX.

РПК “Напредък” гр. Б., представлявано от председателя Марин Петков Р. от гр. Б., развива различни дейности, една от които е търговия на едро и дребно и обществено хранене. За тази цел кооперацията има търговски обекти и пунктове на територията на всички села в Община Б. В района на с. Н., обл. Софийска, РПК “Напредък” притежава пункт за изваряване на ракия с отговорник свид. В. Й. Д. от с. Н., снабден с четири броя казани от мед с вместимост от 250 литра. Долната им част (долнище) с гърловина за източване на пращина (отпадък след изваряването) е зазидана с тухли.

В периода 13.12.2008 г. до 16.12.2008 г. пунктът за изваряване на ракия не работил. В този период двамата подсъдими се срещнали в с. Н. и решили да откраднат един от медните казани, за да го продадат и така да изкарат пари. Двамата отишли в пункта и започнали да разбиват и премахват тухлите, за които бил захванат долната част с гърловина за източване на пращина с вместимост от 250 литра на един от казаните, след което го издърпали, отнесли извън селото, и там го скрили в храсти. На следващия ден подсъдимите с помощта на свид. А. В. В. закарали долната част от казана за изваряване на ракия в гр. Б., където го продали на свид. Д. С. Ц. за сумата то 120.00 лева. По-късно свид. Ц. продал долнището на казана за изваряване на ракия на непознато лице.

На 16.12.2008 г. свид. В. Д. отишъл на работа и констатирал, че липсва един от казаните и са изкъртени тухлите, с които е бил зазидан. За това уведомил свид. Р., който от своя страна сезирал РУМВР- Б. за извършената кражба.

Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетата вещ – долна част (долнище) от меден казан за варене на ракия с вместимост 250 литра с гърловина за източване на пращина, към момента на деянието е 450.00 лева.

Така изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимите, подкрепено от доказателствата, събрани на досъдебното производство: разпитите на свидетелите В. Д., М. Р., Д. Ц. и Анчел В., съдебно-оценителна експертиза, жалба, извлечение от инвентарна книга, 2 бр. справки за съдимост и характеристики. Посочените доказателства са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите И. и В. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

От обективна страна за периода 13.12.2008 г. до 16.12.2008 г. от пункт за изваряване на ракия, стопанисван от РПК “Напред”, в съучастие помежду си като съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (изкъртени тухлите, с които е зазидан казана) са отнели чужда движима вещ – един брой долна част (долнище) с гърловина за източване на пращина (отпадък след изваряването) от меден казан за варене на ракия с вместимост от 250 литра на стойност 450.00 лева от владението на РПК “Напредък” с представител Марин Петков Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. При извършване на престъпното деяние подсъдимите са прекъснали владението на собственика върху вещта, като за целта са разрушили тухлите, с които същата е била зазидана, и които са с характер на преграда, направена здраво с цел защита на имуществото, след което са установили свое владение. Тъй като и двамата подсъдими са извършвали действията, включени в изпълнителното деяние на престъплението, те се явяват съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.

Предвид изложеното съдът призна подсъдимите И. и В. за виновни в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимите съдът съобрази императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК и приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, като за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК определи и наложи наказание под определения за същото минимум от една година лишаване от свобода.

При определяне на размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и личната опасност на всеки от подсъдимите, съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на двамата, направените самопризнания, поведението им в съдебно заседание и изразеното съжаление за извършеното, младата им възраст. Съдът не намери отегчаващи отговорността обстоятелства за двамата подсъдими, при което прие, че справедливо и съответстващо на целите по чл. 36 от НК се явява наказание лишаване от свобода в размер малко над минималния, а именно за срок от пет месеца.

Съдът намери, че са налице законовите предпоставки за приложение на чл. 66 от НК за всеки един от двамата подсъдими – размерът на наложените наказания съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимите не се налага ефективно изтърпяване на наказанието. За това съдебният състав отложи изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски в размер на по 25.00 лв. за всеки поотделно, както и сумата от по 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ :


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница