Книга 1 пролог ноември 2006 г
Изтегляне 0.66 Mb.
|
| Глава14
Беше неделя и бях извикал Крейзи в едно кафе близо до хотел „Плиска". Крейзи вече почиваше и събота, и неделя. Славчо му беше подарил стария си телефон и той беше щастлив от новата придобивка. - Бате, много съм ти задължен. Наистина вече се отнасят c голямо уважение към мен. Нямах време да следя къде живее охраната на Бай Миле и затова ми трябваше Крейзи. Ho се опасявах да не се раздрънка пред Славчо и Маджо, че съм го разпитвал, и те да си помислят, че играя двойна игра. С Крейзи обаче си говорехме винаги спокойно и в прав текст. - Много е опасен този Поли - подхвана сам Крейзи. - Страх ме е, че нещата хич не вървят на добре. - Защо, шефе? - Ти не разбра ли онази вечер, когато ви свалих от Боровец, за какво става дума? -Не. Реших да му се доверя, за да го накарам да се разприказва повече. Разказах му за снимките и за сърбите. - И тo какво ще излезе? - разочарован каза Крейзи. - Че Маджо е голям левак. Как се е оставил така да ги разберат - почеса се той по задника и дълбокомъдрено каза: - Няма начин да е Маджо. Виж, само тоя гнусен пияница Бай Миле . Хич не го харесвам него. A и напоследък се усуква около Славчо. Мисля си - погледна ме хитро Крейзи, - че ако c Бай Миле се случи нещо, всъщност ще е положително. - За кого? - попитах го строго аз. - Ами за всички. - He те разбирам - направих се на луд аз. - На Поли така или иначе са му преброени дните, колкото и да е трудно. Но тук има два варианта: ако първо се случи нещо на Бай Миле, Маджо ще ускори нещата c Поли. Струва ми се, че нещо се бави - за разсъждава на глас той. - Направо ще ти го кажа шефе, защо не отсвириш Бай Миле? И тогава Маджо ще ти се довери на теб и ще ти даде поръчката на Поли. А сега със сигурност Бай Миле я държи. - А защо да не изчакам сега Бай Миле да отсвири Поли, а аз после ще се оправя c него? - Знаех отговора, но нарочно подвеждах Крейзи. - А после върху кого ще падне вината за Бай Миле? - Имаш напредък в мисленето - усмихнах се. - Не само, дори смятам, че съм прав. Още повече че не само ще получиш мястото на Поли, ами и това на Бай Миле. - Това да не ти го подхвърли Славчо? - Заклевам се - прекръсти се Крейзи. - Абсолютно моя идея. - Чудех се - загледах се в тавана аз, придавайки си незаинтересован вид - как може професионалист като Поли толкова време да не разбере къде живее Бай Миле. - Аз мога да ти кажа - подскочи Крейзи. Умираше да бъде полезен. Преди да успея да кажа каквото и да е било, Крейзи го изтърси: - В старият апартамент на Славчо в „Изток". - Знам - прекъснах го аз. Всъщност изобщо не знаех, но бях решил да изтъргувам тази информация c Маджо много сериозно. Бях убеден, че акциите ми щяха да скочат. Крейзи явно бе решил да изплюе всичко, което знае, докрай. - Мисля си разни неща - изпадна в откровения той. - За какво си мислиш бе, Сашко? - Абе, шефът напоследък има разни проблеми... в бизнеса де... - И какви са? - небрежно подхвърлих. - C Кюлев. Уж Славчо е най-близък на Костов, а Кюлев измъкна по-апетитните сделки. - Като например? - Ами Славчо взе Златни пясъци и се канеше да прибере и „Ривиера", и изведнъж ни изпревари Кюлев... Така се получи и c Албена. - Е, и какво намекваш? - Че Кюлев пречи много на шефа. - Ти за какво всъщност дойде? Да не 6и шефът ти да иска да свърша c Кюлев? - Не... Но мога да му подхвърля. - Това твоя идея ли е? - Абе, наполовина моя, наполовина негова. Дори знам къде му е къщата - прошепна Крейзи. - Стига - прекъснах го аз. - Достатъчно главоболия имам. Научих достатъчно от него и сега исках да остана сам и да анализирам. На другия ден звъннах на Крейзи и го накарах да ми уреди среща c Маджо. По предварителна уговорка при искане на среща говорехме закодирано. - Ще ми направиш ли, приятел, среща c адвоката? - питах го аз. След което той звънеше на Маджо и му казваше: - Обади се нашата приятелка. Явно предишния път й е харесало, защото тази вечер пак иска да те види. По-късно разбрах, че „нашата приятелка" е нещо като прякор, който са използвали за мен всеки път при разговорите си. Крейзи се обади, даде ми телефона на Маджо, за да му звъня, когато поискам. Това ме изненада. Знаех, че Маджо ми има телефона от Сашко. Мина ми през ума, че Маджо иска аз да съм пръв, за да има позвъняване от мен, и по всяко време да покаже на Поли, че аз го търся. Реших да се направя, че не ми пука. - Искаш ли да се видим? - попитах, без да се представя. - Разбира се - отговорът му ми доказа, че той ме е вкарал в телефона си. - Аз съм на игрището на хотел „Хранков". - Тръгвам - затворих му аз. Този път пристигнах само c Тупана. Предупредих го да стои близо до мен. Маджо играеше джитбол. Щом ме видя, спря играта и дойде до мен. Видях подозрителния му поглед към Тупана, но въобще не си направих труда да го отпратя. - Нещо ново? Тъкмо се канех да излъжа Маджо, че Поли знае къде живее Бай Миле, и след това да говорим за моя милион и за нещо отгоре. Все пак за втори път спасявах задника на Дебелия. Той не дочака отговора ми, а най-изненадващо изтърси: - Разбрах, че вчера сте си говорили със Сашко - изпсувах наум глупака. - Да, поговорихме си. - За какво по-точно? - Ами той сигурно ти е казал. - Не, подметна, че си имал някои идеи, които искаш да споделиш само c мен. Глупавият Крейзи отново се бе опитал да си вдигне точките пред Маджо и естествено да вдигне и моите акции, като ги накара да мислят, че имам планове. - Аз нищо не съм предлагал - направих се на смутен. - Да предлагаш - няма лошо - подсмихна се Маджо. - Не, просто Сашко ми сподели, че има някои хора, които пречат. Някакви банкери. - Те, банкерите, у нас не са толкова много. Кой по-точно? - погледна ме Маджо. - Кюлев. От изненаданото ми изражение разбрах, че не е в час относно това. Явно си беше идея на Сашко и на Славчо. - Аха, това са си някакви техни проблеми -махна с ръка Маджо. - На мен Сашко ми каза, че си искал да помогнеш нещо във връзка с Дребния. Но пък мен такива неща не ме интересуват. Но ако реша, бих ли могъл да разчитам на теб ? -хитро ме погледна Маджо. Явно цялата организация бе в криза откъм вършачи, щом почти ми предлагаше поръчка. - Разбира се, че можеш. Още повече, сам знаеш - тук парите не са важни. Аз лично съм заинтересован, защото искам да спя спокойно. - Парите винаги са важни. И ако аз случайно реша да ти предложа, ти ще избереш сумата - усмивката му беше подкупваща. Прегърна ме и тръгнахме в обратна посока, с гръб към Тупана и неговите охранители. - Ти да не се стегна, че те питам какво си говорите със Сашко? Можете да си продължите разговора за банкерите. На мен лично ми изглежда интересен. Определено беше голяма лисица. Само за пет минути, така, както не знаеше нищо, реши да даде мълчаливото си съгласие за Кюлев. Очевидно беше, че Кюлев пречеше и на него. И при това положение беше съвсем нормално, някой друг да изчисти пътеката и да премахне един неудобен конкурент. Така не поемаше никаква отговорност, а и не се бъркаше с пари. Винаги беше най-добре друг да извади горещите кестени от огъня. Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|