Книга 1 пролог ноември 2006 г
Изтегляне 0.66 Mb.
|
| Глава 8
Обядвахме в един ресторант. Очаквах Поли да се обади за автоматите. Докато Тупана омиташе втората си пържола, чух емисията по радиото за среднощен разстрел, но не разбрах подробности. - Я иди спешно да вземеш „ Нощен Труд” – прекъснах Тупана. Ресторантът бе отдалечен и се наложи той да слезе до центъра. Забави се доста и това ме изнерви. Поръчах си голяма водка и с първата глътка изпих 3 диазепама. - Какво става, идваш ли? – изкрещях нервно в слушалката. - Всеки момент пристигам – гласът му трепереше. Сякаш нещо ме резна, усетих нотка на уплаха. Явно нещата не бяха наред. Т у пана задъхан се стовари на стола и ми подаде вестника. На първа страница се мъдреше заглавие „Убит мъж на улица Гургулят”. В статията надълго и нашироко обясняваха житието на убития Кузман Гуслеков. Тупана дишаше в рамото ми и следеше, докато четях. Взирах се във вестника, докато овладея обзелото ме напрежение. Не трябваше да показвам слабост. - Ех – усмихнах му се широко и метнах вестника на масата. – Какво се стягаш? Промених си решението за този боклук. Исках Тупана да си мисли, че аз съм свършил работата. Знаех, че обвързвайки го с тази жестока тайна, той ще се страхува от мен. -Не че ми пука, Жорко – направи опит да се успокои Тупана и продължаваше да ме гледа – ама нали оная, неговата пичка ме видя... - Нали беше дегизиран, бе – срязах го аз. – А сега и тя е зверски уплашена. Дори и да те е запомнила, няма да те опише на полицаите. Нали се страхува? - Не бях се замислил, прав си – отпусна се лицето му. - Карай ме към нас да си почивам. Довечера ще ходим на дискотека, имаме повод. Всъщност въобще не ми се прибираше, но ролята, която играех пред Тупана, ме изтощаваше. Трябваше да остана сам. Докато пристигнахме до вкъщи, диазепамът вече ме беше хванал, но скришом глътнах четвърти. Изскочих от колата бодро, махнах му да не ме изпраща до входната врата, хвърлих му двеста марки на седалката: - Иди си купи една хубава риза. Искам довечера да си по – официален, изглеждаш като селяк! – с този жест исках да го убедя, че аз стоя зад цялата работа. Не ми пукаше за Кузо Дългия, беше закоравял престъпник. Това, че исках да предотвратя смъртта му, бе защото знаех за поръчката и не исках да тежи на съвестта ми. Вечерта, естествено, отложих дискотеката. Не можах да мигна цяла нощ, едва призори съм задрямал. Събудих се внезапно от страшен кошмар. Плувнал в пот, скочих и първата ми работа беше да изгълтам 5 диазепама на гладно. Бях видял Кузо Дългия. Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|