Книга първа как да работите с книгата
Глава 1 НЕРЕАЛНАТА РЕАЛНОСТ
Изтегляне 1.72 Mb.
|
| Глава 1
НЕРЕАЛНАТА РЕАЛНОСТ Теоремата на Джон Бел изправи физиците пред неприятната дилема: или светът не е обективно реален, или в него действат свръх-светлинни връзки. С теоремата си Бел доказа дълбоката истина, че или Вселената е лишена от всякаква закономерност, или е фундаментално неразделна. С. Гроф. Извън границите на мозъка През последните десетилетия учените стигнаха до убеждението, че Вселената представлява един вид непостижима чиста енергия, надарена със собствено съзнание. За християните това е Бог (наречен с различни имена), при мюсюлманите - Аллах, на Изток - Истина. Учените го наричат „физически вакуум". Съществуват и други названия. Но както и да бъде наричано ТОВА НЕЩО - това са просто различни метафори, различни начини да се говори за едно и също нещо. Този източник на всичко съществуващо, тази Сила обединява всички и всичко на този свят и е основа на живота. На магьосниците им е било известно, а сега и официалната наука знае, че тази загадъчна енергия се поддава на въздействието на намеренията на човека. Тоест, самото наше очакване на нещо въздейства на останалите енергийни системи и подрежда събитията според нашите желания. Следователно, първоизточникът на всичко съществуващо, Силата, която създава съдбата ни, е в самите нас. Но това е известно от дълбока древност. Например, в Библията пише: „Не търсете Царството Божие нито на небето, нито на райската земя - то е във всеки един от нас." А надписът върху знаменития храм, съществуващ вече няколко столетия, гласи: „Опознай самия себе си." И в дзенбудизма има една прекрасна мисъл: „Ако човек търси истината около себе си, значи тъпче с краката си това, което търси." Защо човек остава глух за мъдростта на древните хора и за изводите на съвременните учени? Как става така, че сблъсквайки се с един и същ Свят, различните хора го възприемат по толкова различни начини? Причината за това е отново в самия човек. В отношението му към това, което възприема. Оказва се, че когато се сблъскат с невъобразимата богата и сложна Реалност, хората си създават един жалък модел на света, който им причинява болка и страдания. Да се запознаем с класическия психологически експеримент на Лео Поустман и Джером Брунър, който удивително просто отразява природата на съзнанието. Участниците в този експеримент трябвало да разпознават обикновени карти за игра, сред които имало и нестандартни, например червена шестица пика или черна четворка купа. Във всеки отделен експеримент една и съща карта била показвана на един и същ участник по няколко пъти в рамките на определен интервал, продължителността на който постепенно се удължавала. След всяко показване питали участника какво е видял. Експериментът се смятал за завършен след две последователни правилни отгатвания. Дори при най-краткото показване повечето участници правилно различавали повечето карти. По правило нормалните карти били различавани правилно. Що се касае до нестандартните, те почти винаги без видими колебания били възприемани като нормални. Черната четворка купа била възприемана например като четворка пика или купа. Без изобщо да осъзнават разликата, участниците я отнасяли към една от известните категории, подготвени от предишния си опит. Трудно би могло дори да се твърди, че участниците виждали нещо по-различно от това, което те приемали за видимо. Колкото повече се удължавало времето за разглеждане на нестандартните карти, толкова повече започвали да се колебаят участниците, показвайки по този начин, че започват да осъзнават разликата. Когато им показвали например шестица пика, те обикновено казвали: „Това е шестица пика, но нещо в нея не е наред - черното изображение има червени краища". Колкото повече се увеличавало времето за разглеждане, толкова по-разколебан и объркан се чувствал участникът, докато най-накрая изведнъж няколко участници без колебание започнали да разпознават нестандартните карти. Нещо повече, след като открили по този начин три-четири нестандартни карти, те лесно започнали да различават и останалите. Няколко участници обаче така и не успели да се адаптират към категориите карти. Дори когато нестандартните карти им били показвани доста продължително време, повече от 10 процента от нестандартните карти си останали неразпознати. Точно тези участници, които не успели да се справят с възложената им задача, страдали от значителни личностни отклонения. По време на експеримента единият от тях отчаяно възкликнал: „Не мога да разбера какво е това. То дори не прилича на карта. Не мога да разбера каква боя е и дали е пика, или купа. Вече не съм сигурен как точно изглеждаше пиката. Боже мой!" Изучавайки съзнанието и подсъзнанието на човека, стигнах до убеждението, че хората общуват със заобикалящата ги действителност най-малко на две нива: съзнателно и подсъзнателно. Всеки от нас си има работа не непосредствено със СВЕТА, а с някакъв модел на СВЕТА. В същото време подсъзнанието възприема Реалността такава, каквато е. Нашият подсъзнателен разум е велик илюзионист, който по съответните правила създава в нас великата илюзия. Той създава нашия свят (по-точно - нашия мъничък свят), предпазва ни от хаоса на Вселената, отсявайки за нашето възприятие само онова, което сметне за необходимо и безопасно. Но изпълнявайки съзидателната и защитната си функции, за много хора той се превръща в надзирател. Та нали именно нашият разум не ни позволява да излезем извън рамките на създадения от нас свят. Той постоянно измисля разни хитрини, често прибягва до страха, за да ни убеди, че илюзията, която той ни предлага, е самата РЕАЛНОСТ. В един голям зоопарк докарали бяла мечка. Все още обаче не било подготвено заграждението, в което тя щяла да живее, и докато го изграждали, мечката била затворена в една тясна клетка. Няколко месеца подред тя се разхождала из клетката, като правела три крачки в едната посока и три крачки в другата... Когато заграждението било построено, извадили мечката от клетката, но тя продължавала да се разхожда по старому - три крачки в едната посока и три крачки в другата. На Земята няма двама души с напълно еднакви пръстови отпечатъци. Също така няма двама души с напълно сходен житейски опит. Дори животът на едноличните близнаци се различава в известна степен. С други думи, всеки човек живее в свой собствен свят и създава свой собствен уникален свят. От раждането си всеки от нас се намира под въздействието на родителите си, възрастните, учителите, заобикалящия го свят, изгражда своя реалност, свой свят. Ако имате деца, припомнете си как сте се опитвали да им внушите своята представа за света, как сте им обяснявали какво е лошо и какво е добро, какво могат да правят и какво не могат. По същия начин спрямо нас са се държали нашите баби и дядовци, учители и други възрастни хора. В крайна сметка, вашето дете си е изградило своя ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА, която по нещо прилича, но и по нещо се отличава от вашата. И вашите родители са постъпвали по същия начин по отношение на вас. Всички хора минават по този път. Не можем да кажем дали е хубаво, или лошо, че от малки ни учат да възприемаме РЕАЛНОСТТА по някакъв особен, „човешки" начин. Този процес е просто необходим, тъй като, ставайки негови участници, ние се чувстваме по-спокойни. Но ние толкова се увличаме от това занимание, че забравяме една очевидна истина: има огромна разлика между самата РЕАЛНОСТ и нашия свят. Още от детството си създаваме модел на СВЕТА, модел на РЕАЛНОСТТА, в която живеем през целия си живот, като се опитваме да подобрим този модел. Няма нито добри, нито лоши модели. Въпросът е доколко нашият модел е жизнеспособен и полезен. От една страна, нашият модел ни помага да се възползваме от всички блага, които е натрупала през вековете човешката цивилизация, а от друга - създава ограничения, затвърждавайки вярата ни в това, че нашият далеч не съвършен модел е самата Реалност. И тази самоизмама ни отвежда далеч от ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА и поражда у нас чувство на неудовлетвореност. Има още един парадокс: всички ние действително живеем в РЕАЛНОСТТА и подсъзнателно я възприемаме такава, каквато е - като нещо прекрасно, необяснимо, непознаваемо, но осъзнаваме само модела на тази Реалност, за създаването на който отдаваме целия си живот и енергията си. Можем да докажем това по много начини. Но първо да направим някои изводи. И така: 1) Вселената (Реалността, Действителността, Бог, Светът) представлява непостижима сила, енергия, притежаваща съзнание; 2) човешкото съзнание е само част от Вселенското, Божественото съзнание; 3) светът е необясним и загадъчен и човек трябва да се отнася към света и към себе си като към загадка; 4) нашият подсъзнателен разум създава модел на света, в който живее съзнанието ни. С други думи, подсъзнанието ни се намира в ролята на наблюдател и оценител на събитията, които ни предлага подсъзнателният разум. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|