Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Глава 1 НЕРЕАЛНАТА РЕАЛНОСТ Теоремата на Джон Бел изправи физиците пред неприятната дилема: или светът не е обективно реален, или в него действат свръх-светлинни връзки. С теоремата си Бел доказа дълбоката истина, че или Вселената е лишена от всякаква закономерност, или е фундаментално неразделна. С. Гроф. Извън границите на мозъка През последните десетилетия учените стигнаха до убеждението, че Вселената представлява един вид непостижима чиста енергия, надарена със собствено съзнание. За християните това е Бог (наречен с различни имена), при мюсюлманите - Аллах, на Изток - Истина. Учените го наричат „физически вакуум". Съществуват и други названия. Но както и да бъде наричано ТОВА НЕЩО - това са просто различни метафори, различни начини да се говори за едно и също нещо. Този източник на всичко съществуващо, тази Сила обединява всички и всичко на този свят и е основа на живота. На магьосниците им е било известно, а сега и официалната наука знае, че тази загадъчна енергия се поддава на въздействието на намеренията на човека. Тоест, самото наше очакване на нещо въздейства на останалите енергийни системи и подрежда събитията според нашите желания. Следователно, първоизточникът на всичко съществуващо, Силата, която създава съдбата ни, е в самите нас. Но това е известно от дълбока древност. Например, в Библията пише: „Не търсете Царството Божие нито на небето, нито на райската земя - то е във всеки един от нас." А надписът върху знаменития храм, съществуващ вече няколко столетия, гласи: „Опознай самия себе си." И в дзенбудизма има една прекрасна мисъл: „Ако човек търси истината около себе си, значи тъпче с краката си това, което търси." Защо човек остава глух за мъдростта на древните хора и за изводите на съвременните учени? Как става така, че сблъсквайки се с един и същ Свят, различните хора го възприемат по толкова различни начини? Причината за това е отново в самия човек. В отношението му към това, което възприема. Оказва се, че когато се сблъскат с невъобразимата богата и сложна Реалност, хората си създават един жалък модел на света, който им причинява болка и страдания. Да се запознаем с класическия психологически експеримент на Лео Поустман и Джером Брунър, който удивително просто отразява природата на съзнанието. Участниците в този експеримент трябвало да разпознават обикновени карти за игра, сред които имало и нестандартни, например червена шестица пика или черна четворка купа. Във всеки отделен експеримент една и съща карта била показвана на един и същ участник по няколко пъти в рамките на определен интервал, продължителността на който постепенно се удължавала. След всяко показване питали участника какво е видял. Експериментът се смятал за завършен след две последователни правилни отгатвания. Дори при най-краткото показване повечето участници правилно различавали повечето карти. По правило нормалните карти били различавани правилно. Що се касае до нестандартните, те почти винаги без видими колебания били възприемани като нормални. Черната четворка купа била възприемана например като четворка пика или купа. Без изобщо да осъзнават разликата, участниците я отнасяли към една от известните категории, подготвени от предишния си опит. Трудно би могло дори да се твърди, че участниците виждали нещо по-различно от това, което те приемали за видимо. Колкото повече се удължавало времето за разглеждане на нестандартните карти, толкова повече започвали да се колебаят участниците, показвайки по този начин, че започват да осъзнават разликата. Когато им показвали например шестица пика, те обикновено казвали: „Това е шестица пика, но нещо в нея не е наред - черното изображение има червени краища". Колкото повече се увеличавало Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|