Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| намирам никъде. Такъв е смисълът на въпроса, който ми зададе моят благодетел. Има ли този път сърце? Ако има, значи пътят е добър; ако няма, значи той е безсмислен. И двата пътя не водят наникъде, но единият има сърце, а другият няма. Единият път прави пътешествието по него по-радостно: колкото и да скиташ, ти и твоят път сте неразделни. Другият път ще те накара да проклинаш живота си. Единият път ще ти даде сили, другият - ще те унищожи. К. Кастанеда. „Учението на дон Хуан" По какъв начин се създава тази програма и кой я създава, какви функции изпълнява тя? Когато създава една програма, програмистът преди всичко трябва да определи функциите, които тя ще изпълнява, а след това да избере езика (специфичен набор от символи и знаци), на който да бъде записана тази програма. Също така трябва да има механично устройство, което да реализира дадената програма. В нашия случай такова устройство е човекът - едно уникално същество, тъй като може да програмира сам себе си. Когато на този свят се появи дете, в неговото подсъзнание вече е заложен първият елемент от програмата - неврофизиологичният апарат, с помощта на който човек е готов да възприема Действителността. Вторият елемент от програмата е социалният. Той се определя от месторождението на детето (семейство, държава). Първите два елемента от програмата, тоест мястото и времето на появата на човека, се определят от дълбоките съдбовни структури на подсъзнанието. Третият елемент е индивидуалният - той се формира постепенно в процеса на обучение. Кърмачетата възприемат зрително заобикалящия ги свят като пъстър набор от цветни петна различни по размер, наситеност и енергийни потоци. Децата имат много варианти за движение на ръцете, краката, главата и тялото едни спрямо други. И възрастните обучават детето от момента на раждането му да възприема и разбира заобикалящия го свят по строго определен начин (съгласно своите собствени програми). Отначало детето се научава да управлява тялото си, след това започва да опознава света с помощта на езика. При това възрастните постоянно описват на детето си заобикалящия свят. Това се превръща в непрекъснат процес на общуване между детето и възрастните. И без да забележи, детето си внушава, че това описание на СВЕТА е негово. По-нататък човек повежда постоянен вътрешен диалог, който поддържа описанието на този СВЯТ. Вътрешният подсъзнателен диалог на обикновения човек в обичайни условия не спира нито за миг. Този диалог всъщност представлява списък на всичко, с което се сблъсква човек във всекидневния живот. Той не може да бъде лош или добър. Това е просто списък, който ни помага да задържим света, с който сме свикнали, в неговата неизменност и стабилност. Така се чувстваме по- спокойни. Това е тя - най-великата лъжа! От детството си се научаваме да приемаме описанието на света като ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. По този начин възрастните дават насока на детето, а по-нататък то само внася някакви промени или нещо ново в програмата на поведението си. Това може да са мисли, които обогатяват неговия житейски опит и правят живота му по-интересен и наситен или ограничават способността да се действа ефективно. Но нали нашите родители са били обучавани от техните родители, а ние обучаваме нашите деца и така този процес продължава и ще продължава до безкрай. Това ни навежда на мисълта, че човешкият живот е само елемент от по-мащабна програма на Вселената. Както всяка програма, подсъзнателната програма на човека играе определени функции в живота му, главната от които е създаването и поддържането на модел на Реалността. Тоест, да живее в този свят и да се стреми моделът на Реалността да отговаря на тази Реалност - това е най- важното или генералното намерение на всеки човек. Религиозните дейци наричат това явление стремеж на душата към Бога, Създателя. На Изток - това е пътят към Свободата, или търсенето на Истината. Не бих искал да внасям религиозен или мистичен аспект. Аз определям тази функция като лекар-психолог - подсъзнанието на човека като информационно-енергийна структура се стреми да се слее с Вселенския Разум. Частта се стреми към цялото. Непознаването на този закон не ни освобождава от отговорност. Този закон действа на подсъзнателно ниво и би било глупаво да се опълчваме срещу него. Нали законът на Нютон действа, независимо от това дали го знаем, или не. Между другото, законът за всемирното привличане - това е една от проявите на гореспоменатия Вселенски закон. Законът на Нютон описва взаимодействието между материалните обекти. Но материята е само една от разновидностите на енергията. Подсъзнателната програма на човека има своите структурни елементи: неврофизиологичен апарат, социални и личностни предписания, които създават личностната история на човека. Езикът на програмата е човешкият език - набор от символи и знаци. Тази програма се задвижва по определен начин не от нещо друго, а от нашите намерения и мисли. Те биват облечени с думи, образи, звуци, чувства или движения. Мисълта - това е специфичен, универсален инструмент. Именно с помощта на мисълта ние създаваме нашия уникален свят. Това е очевидно. Парите, къщите, пътищата, взаимоотношенията с хората - всичко това отначало е било само мисъл. Когато се появява мисълта, тя формира определени начини на поведение на човека, които по- късно се превъплъщават в материалния свят. Нашата съдба - това са нашите мисли. По такъв начин нашият свят е отражение на собствените ни мисли. Но преди мисълта да се материализира в нещо конкретно, тя претърпява определени трансформации. Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|