Книга първа как да работите с книгата

продължително време, повече от 10 процента от нестандартните карти
си останали неразпознати. Точно тези участници, които не успели да се
справят с възложената им задача, страдали от значителни личностни
отклонения. По време на експеримента единият от тях отчаяно
възкликнал: „Не мога да разбера какво е това. То дори не прилича на
карта. Не мога да разбера каква боя е и дали е пика, или купа. Вече не съм
сигурен как точно изглеждаше пиката. Боже мой!"
Изучавайки съзнанието и подсъзнанието на човека, стигнах до убеждението, че хората общуват със заобикалящата ги действителност най- малко на две нива: съзнателно и подсъзнателно. Всеки от нас си има работа не непосредствено със СВЕТА, а с някакъв модел на СВЕТА. В същото време подсъзнанието възприема Реалността такава, каквато е.
Нашият подсъзнателен разум е велик илюзионист, който по съответните правила създава в нас великата илюзия. Той създава нашия свят (по-точно - нашия мъничък свят), предпазва ни от хаоса на Вселената,
отсявайки за нашето възприятие само онова, което сметне за необходимо и безопасно. Но изпълнявайки съзидателната и защитната си функции, за много хора той се превръща в надзирател. Та нали именно нашият разум не ни позволява да излезем извън рамките на създадения от нас свят. Той постоянно измисля разни хитрини, често прибягва до страха, за да ни убеди, че илюзията, която той ни предлага, е самата РЕАЛНОСТ.
В един голям зоопарк докарали бяла мечка. Все още обаче не било
подготвено заграждението, в което тя щяла да живее, и докато го
изграждали, мечката била затворена в една тясна клетка. Няколко
месеца подред тя се разхождала из клетката, като правела три крачки в
едната посока и три крачки в другата... Когато заграждението било
построено, извадили мечката от клетката, но тя продължавала да се
разхожда по старому - три крачки в едната посока и три крачки в
другата.
На Земята няма двама души с напълно еднакви пръстови отпечатъци.
Също така няма двама души с напълно сходен житейски опит. Дори животът на едноличните близнаци се различава в известна степен.
С други думи, всеки човек живее в свой собствен свят и създава свой собствен уникален свят. От раждането си всеки от нас се намира под въздействието на родителите си, възрастните, учителите, заобикалящия го свят, изгражда своя реалност, свой свят. Ако имате деца, припомнете си как сте се опитвали да им внушите своята представа за света, как сте им обяснявали какво е лошо и какво е добро, какво могат да правят и какво не могат. По същия начин спрямо нас са се държали нашите баби и дядовци,

учители и други възрастни хора.
В крайна сметка, вашето дете си е изградило своя ПРЕДСТАВА ЗА
СВЕТА, която по нещо прилича, но и по нещо се отличава от вашата. И
вашите родители са постъпвали по същия начин по отношение на вас.
Всички хора минават по този път. Не можем да кажем дали е хубаво, или лошо, че от малки ни учат да възприемаме РЕАЛНОСТТА по някакъв особен, „човешки" начин. Този процес е просто необходим, тъй като,
ставайки негови участници, ние се чувстваме по-спокойни. Но ние толкова се увличаме от това занимание, че забравяме една очевидна истина: има огромна разлика между самата РЕАЛНОСТ и нашия свят.
Още от детството си създаваме модел на СВЕТА, модел на
РЕАЛНОСТТА, в която живеем през целия си живот, като се опитваме да подобрим този модел. Няма нито добри, нито лоши модели. Въпросът е доколко нашият модел е жизнеспособен и полезен. От една страна, нашият модел ни помага да се възползваме от всички блага, които е натрупала през вековете човешката цивилизация, а от друга - създава ограничения,
затвърждавайки вярата ни в това, че нашият далеч не съвършен модел е самата Реалност. И тази самоизмама ни отвежда далеч от
ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА и поражда у нас чувство на неудовлетвореност.
Има още един парадокс: всички ние действително живеем в
РЕАЛНОСТТА и подсъзнателно я възприемаме такава, каквато е - като нещо прекрасно, необяснимо, непознаваемо, но осъзнаваме само модела на тази Реалност, за създаването на който отдаваме целия си живот и енергията си. Можем да докажем това по много начини. Но първо да направим някои изводи.
И така:
1) Вселената (Реалността, Действителността, Бог, Светът)
представлява непостижима сила, енергия, притежаваща съзнание;
2) човешкото съзнание е само част от Вселенското, Божественото съзнание;
3) светът е необясним и загадъчен и човек трябва да се отнася към света и към себе си като към загадка;
4) нашият подсъзнателен разум създава модел на света, в който живее съзнанието ни. С други думи, подсъзнанието ни се намира в ролята на наблюдател и оценител на събитията, които ни предлага подсъзнателният разум.
КОЛКОТО ХОРА - ТОЛКОВА СВЕТОВЕ, И ДОРИ ОЩЕ ПОВЕЧЕ...

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: