- Искате да кажете, че на Бог? - озадачено ме попита пациентът. - Но аз се ядосвам на себе си за постъпките си, а не на Бог. - Това е така. Но любовта към Бога започва от любовта към себе си. Спомняте ли си? „Възлюби ближния си, както себе си!" Тоест, колкото обичате себе си, толкова обичате и заобикалящите ви хора. - Прав сте, докторе - съгласи се пациентът. - Сега разбирам защо имам проблеми. Винаги съм поставял любовта към хората на първо място, а себе си - на последно. - Като се обвинявате и се ядосвате на себе си, вие се ядосвате на Бога, следователно няма да получите нищо хубаво в живота си. Трябва да се обичате е да се приемате такъв, какъвто сте - без претенции и критика. А ако някакъв начин на поведение не ви устройва, просто го променете на друг, по-приемлив и позитивен. СТРАХ, ТРЕВОГА И БЕЗПОКОЙСТВО Когато човек започне да учи, той никога няма ясна представа за
препятствията. Целта му е размита и илюзорна; стремежът му енеустойчив. Той очаква възнаграждение, което никога няма даполучи, защото още не подозира за предстоящите изпитания.Постепенно той започва да се учи - отначало по-малко, след товавсе по-успешно. И скоро той изпада в недоумение. Онова, коетонаучава, никога не съвпада с онова, което си е представял, и гообзема страх. Учението винаги се оказва не такова, каквото сеочаква да бъде. Всяка стъпка е нова задача и страхът, който човекизпитва, расте безжалостно и неотклонно. Целта му се оказва бойнополе.По този начин пред него се появява първият му изконен враг.Страхът. Ужасен враг, коварен и неумолим. Той се спотайва задвсеки завой, като се промъква и причаква. И ако човекът, трепналпред лицето му, побегне, врагът му ще сложи край на търсениятаму.Какво става с този човек?- Нищо особено, освен това, че той никога няма да се научи. Тойникога няма да стане човек на знанието. Той може да станедърдорко или безвредно изплашено човече; но, във всеки случай, тойще бъде победен. Първият враг го е поставил на мястото му.- А какво трябва да се направи, за да се преодолее страхът?- Отговорът е много прост: да не избягаш. Човек трябва дапобеди страха си и въпреки него да направи следващата стъпка вобучението, и следващата, и още една. Той трябва да бъде напълноизплашен, но не трябва да спира. Такъв е законът. И ще настъпиденят, когато първият му враг ще отстъпи. Човекът ще почувстваувереност в себе си. Стремежът му ще се утвърждава. Обучениетовече няма да бъде стряскаща задача. Когато този щастлив дендойде, човекът ще може да каже, без да се колебае, че е победил свояизконен враг.К. Кастанеда. „Учението на дон Хуан"Практически всеки човек постоянно се страхува от нещо. Страхува се да не се разболее и да не умре, да не изгуби пари, да не го пребият или убият, да не го изостави любимият човек. Страхът държи човека в постоянно напрежение, не му позволява да действа. Нещо повече, мислите за страха, които се въртят постоянно в главата на човека, буквално привличат подобни ситуации. Когато човек е в опасност, в кръвта му моментално се изхвърлят множество хормони, които ускоряват пулса, повишават кръвното налягане, засилват свиването на сърдечния мускул,
ускоряват метаболизма, предизвикват напрежение в мускулите. Това е нормална защитна реакция, която е необходима на човека. Но ако страхът е една от основните емоции във вашата подсъзнателна програма на поведение, той ви държи в постоянно напрежение. Вашите кръвоносни съдове и мускули се свиват и се напрягат повече от обикновено. Постоянното вътрешно напрежение води до язва, хипертония, оплешивяване и много други проблеми. Освен това, мислите-страхове отслабват имунната система. Страхът да не се разболеете буквално привлича болестта. Сподели с приятели: |