Например майката очаква, че дъщеря й ще се прибере вкъщи навреме. Но тя закъснява по неизвестни причини. Майката започва да се вълнува, да се притеснява. Ходи напред-назад из стаята, отива до прозореца, вслушва се в звуците във входа. Времето минава. Дъщерята все още я няма. И тя започва да си представя различни ужасни картини. Тя не разбира, че нейните мисловни образи са програма, която желае злото на дъщерята. По този начин притеснението и тревогата са подсъзнателна агресия срещу собственото дете. Да, майката външно желае доброто на дъщеря си, но по какъв начин? Чрез злото и агресията вътре в себе си. Затова не е никак странно, че дъщерята постоянно обижда майка си, не слуша нейните съвети. Тя просто отговаря на агресията с агресия. И ако майката иска да промени поведението на дъщеря си, трябва да промени първо себе си. Тя трябва да замени страха с доверие. Какво друго трябва да направите, за да неутрализирате страха? Започнете да се избавяте от агресивните мисли по отношение на света и хората. Спомнете си ситуациите, в които сте осъждали, ненавиждали, презирали, в които сте се обиждали. Започнете да се избавяте от всички тези мисли. Защото те са пожелание за смърт на информационно- енергийно ниво. А вътрешната агресия привлича агресия отвън. Получава се следната верига. Вътрешната агресия към някого или нещо в заобикалящия ни свят привлича външна агресия, която е насочена срещу нас, а това предизвиква страха като защитна реакция. С други думи, програмата за разрушение на нещо в света се връща назад като програма за саморазрушение, тъй като заобикалящият ни свят е нашият свят. А това поражда страх. Страхът е сигнал за опасност, който ни подава нашият подсъзнателен разум. Тоест, подсъзнанието е принудено да ни защитава от самите нас. Затова единственият начин да се отървем от страха е да реагираме правилно на подсъзнателния сигнал и да започнем да се избавяме от агресивните мисли. Наскоро при мен дойде един приятел и ме помоли: - Искам да отида с приятелката ми и сестра ми на море на същото място, където ходихме с теб миналата година. Ще ми дадеш ли на заем шалтета и раница? След това ми предложи да отида е него, за да се чувства в по-голяма безопасност. Забелязах, че се притеснява за себе си и за жените. Жените също бяха обзети от своите страхове. Не можех да тръгна с него, но му предложих друго чудесно място на южното крайбрежие. - Знаеш ли - каза ми той, - мисля, че ще отида там, където съм
решил. Новото място не ми е познато и ще се чувствам по-спокойно настарото.- Е, какво пък - отговорих му аз, - съветвам те да отидеш на новомясто, но щом искаш приключения - отивай на старото.Казах това без никаква задна мисъл - изплъзна ми се неволно. А следняколко дни се срещнахме в сауната и приятелят ми ми разказа за своитеприключения.В къмпинга влязъл в конфликт с група агресивни млади хора. Врезултат му се наложило набързо да си тръгне оттам през нощта.- Знаеш ли - разказваше ми той, - даже природата ми изпращашезнаци да не отивам там или да се махна оттам, когато вече бяхпристигнал: сутринта валеше силен дъжд, морето беше бурно и студено,отнякъде се бяха появили много боклуци и мазут, макар че по-рано гинямаше. Когато пътувахме натам, една баба в автобуса ме попита: „Авие за един ден ли отивате, младежи?" Аз не обърнах внимание нито назнаците на природата, нито на тези думи. Освен това, още щом сенастанихме, приятелката ми каза, че мястото не и харесва. И нея непослушах. Разбира се, първият знак беше от теб, когато ми предложи даотидем на друго място, но горделивостта в мен се обади - реших даСподели с приятели: |