Книга първа от серията „Да живееш от любов На моя син, който ме подкрепяше

- Сники отново дойде след два дни, както обеща. За сметките повече не спомена. Направих това, което ми предложи той и навярно знаеше за това. Започнахме да обсъждаме времето и реалността. Разговорът не беше много дълъг, но беше много поучителен, и изглеждаше долу горе така.

- Добре, дай да минем направо към най-важното, - казах аз и го запитах прямо, - Защо ми пречиш да печеля от лотарията?

Сники ме погледна и се разсмя:

- Най-после се реши да ме попиташ, - каза той в отговор.

- Значи си признаваш, - попитах аз.

- Не! Никой не те спира, освен ти самият, - отговори той, ухилвайки се до уши.

- Защо ми е да си преча сам? Та това е безсмислено.

- В теб има няколко противоречиви убеждения. Отначало беше напълно убеден, че това е невъзможно. След това започна да се съмняваш в себе си и моментално видя резултата от тези съмнения, които бяха доказателство за това, че твоите убеждения са правилни, това доведе след себе си още повече доказателства, че си бил прав. Отначало идва мисълта, след това резултатът, положителен или отрицателен в зависимост от мисълта.

Аз се опитвах да си спомня, кои мои мисли или убеждения могат да противоречат на това, което исках да постигна, но Сники прекъсна мислите ми и каза:

- Ти повярва, че всичко това е прекалено хубаво, за да е вярно, че такива неща не се случват, и че в края на краищата, нещо ще ти попречи. Колкото повече доказателства постигаше, толкова повече започваше да вярваш, че всичко е прекалено хубаво, за да е вярно, че това не може да бъде. Прав ли съм? – попита Сники с такъв тон, който предполагаше, че вече е съставил своето мнение.

Наложи ми се да се съглася, защото той беше прав, точно така мислех, но по това време не го разбирах.

- Има още един въпрос, за който, изглежда, си забравил, - каза той.

- И какъв е той? – питах аз.

- Чие бъдеще предсказваш? – попита той. – Бъдещето не е изсечено на камък и веригата от варианти е безкрайна. Миналото, настоящето и бъдещето са едно и също. Заради времето изглежда, че се различават едно от друго. Времето е вълшебник, който фотографира моментите поотделно и им придава илюзията за движение, все едно, че се случват едно след друго.

- Това го разбирам, - отговорих аз.

- Не съвсем, - каза той. – Ако разбираше това напълно, ти би гледал на всичко по друг начин. Твоят живот и всичко, което преживяваш, са малки снимки на реалността. И такива снимки са милиарди и милиарди, и ти подсъзнателно ги сортираш в този ред, в който искаш да се появяват. След това времето ги взема и ги превръща в филм, който ти възприемаш като непрекъснати моменти от минало, настояще и бъдеще. Ако си вярвал в нещо или имаш противоречиви убеждения за нещо, подходящите снимки от реалността се слагат във филма на твоя живот, който не само гледаш, но и вземаш участие в него. Което означава, че ако можеш да изпратиш любов сега, тук, в настоящето на някого, то можеш да вземеш снимка на това, което смяташ за минало и да изпратиш любов във всеки период от време.

- И как да разбера, какво възможно бъдеще ще се случи, например, в състезанията? – попитах аз, игнорирайки всичко останало, което е казал, поне до този момент.

- Всички, които гледат състезанието, участват в него, или правят залози на него, по един или други начин решават, че играта ще бъде изиграна и какъв ще бъде резултата й. Това е просто правилото на болшинството. Просто кажи на своя ум да ти покаже най-вероятно възможното бъдеще. За съжаление, промени във възможното бъдеще могат да стават всяка минута в зависимост от това как болшинството променя своето мнение. Както сам виждаш, ако се опитваш да достигнеш 100% точност, хабиш огромно количество енергия, което не си струва. Ти можеш да използваш тази енергия за работа с любовта и да постигнеш големи резултати.

Вече се канех да задам още един въпрос, когато забелязах, че той вече е изчезнал.

- Това, което е казал той, има смисъл, - каза Дени, поставяйки пред мен чашата с чай. - С изключение на това, че не съм сигурен, че съм разбрал за снимките на реалността.

- Няма нужда да разбираш това в подробности, - отговори Нина. – Важното е да разбереш, че всеки път, когато в теб възниква мисъл или убеждение, снимката на реалността, отразяваща тази мисъл или това убеждение, ще бъде поставена във филма на твоя живот, и ти го преживяваш като твой опит.

- Не забравяй за буферната зона, - отговорих аз.

- Какво е това буферна зона? – попита Дени.

- Не всяка мисъл отива във филма, иначе живота би бил напълно откачен. Затова съществува буферна зона, и само мислите, които са свързани пряко с тези твои убеждения, в които си напълно сигурен, ще бъдат вкарани във филма. Но ако има противоречиви убеждения, тогава ще бъдат вкарани или двете снимки, представящи убежденията или комбинация от двете, или една от тях, но в зависимост от силата на тези убеждения.

- Да, това е разбираемо, - отговори Дени.

Сложих захар на чая и започнах да паля поредната цигара. В този момент Нина реши, че също иска още чай. Лично аз си мисля, че работата беше в това, Дени да й поднесе тази чаша с чай. Абсолютно съм сигурен, че тя се наслаждаваше повече на това, отколкото на самия чай, но пак правя изводи от изражението на лицето.
Търпението

Търпението никога не е било една от моите добродетели. Работата е там, че се питам, за какво е било всичкото това бързане? Забележете, че аз разбрах това-онова: щом ми стигнеше търпението да дочакам нещо, то идваше десет пъти по-бързо. Нима не е странно това? От друга страна, трябва да викна с пълен глас, колко още трябва да се чака?

- На мен ми се стори, че синът ти живее с теб, - каза Нина.

- Така беше, - отговорих аз, - но там имаше някои проблеми, беше се свързал с неподходяща компания, затова си помислих, че ще бъде по-добре, ако за известно време поживее с майка си. Това беше доста преди да се случи всичко това.

- Все още опитваше ли да залагаш? – попита Дени.

- Да, но само от време на време. Стараех се да прекарвам времето си със сина си. При това започнаха да се появяват случайни резултати. Един ден можех да бъда абсолютно точен, а на следващия ден, дори не бях близо до резултата. Също така мислех много как да променя мислите и убежденията си за това дали имам право да печеля. Изкарах достатъчно пари, които да стигнат за Рождество, така че в този план всичко беше наред. Главното е, че работех напрегнато, опитвайки се да спечеля и работех с любовта. Станах много раздразнителен, необходима ми беше почивка. Веднъж гледах програма по телевизията за дърворезба с помощта на резачка за дърва, и още на следващият ден отидох и купих малка дърворезачка. Слязох до реката и взех няколко дървени трупа, които бяха отрязали бобрите. Следващите три седмици прекарвах времето си или със сина ми, или с дърворезбата. Оказа се, че това е много добър способ да се отслаби напрежението, което се е натрупало в мен. А това беше първото нещо от дълго време насам, с което ми хареса да се занимавам, и стигнах до извода, че живота е нещо повече от съществуване.

Замълчах за момент, за да си спомня за тези дни и да глътна от чая.

- Знаете ли, този период от време, постоянно ме изкарваше от равновесие. Струваше ми се, че животът ми се преобръща. Но в същото време се чувствах по-добре, отколкото когато и да е. Като че ли всичко беше нагоре с краката, а аз имах усещането за вътрешен покой, и вероятно за ден се смеех повече, отколкото по рано за месец.

- Разбирам те, за какво говориш Клаус, - отговори Нина. – Когато се случват много промени в живота на човека или дори вътре в човека, има такава средна точка, когато още не си преминал напълно към новите усещания или начин на живот, обаче всичко вече се е променило, като че ли са се смесили двата свята в един.

- Точно така си беше, - отговорих аз.

- И колко време мина, докато се успокои всичко? – попита Дени.

- Някъде около месец, а след това се появи усещането, че все едно не ходя, а летя и досега се чувствам така. Изглеждаше, че всичко се подреждаше в моя полза. Събуждах се сутрин и бях щастлив и щастлив лягах да спя вечерно време. Все още се случваше нещо да не е на ред от време на време, но това ми влияеше много слабо. Освен това, ако нещо не ставаше както трябва, просто му добавях любов и след известно време всичко се променяше, и в края на краищата се превръщаше в едно от най-хубавите събития, които са се случвали в моя живот.

- Какво имаш предвид под „добавяне на любов”? – попита Дени.

- Много е просто, Дени, - отговорих аз. – Например, да кажем, си загубил работата си, тогава изпращаш там, където си работил любов и обкръжаваш себе си с любов. След това вземаш ситуацията като цяло и си представяш, че това е кино, което гледаш, и напълваш цялата ситуация с любов, дори и тези мисли, които си имал по повод ситуацията, просто ги напълни с любов. Като краен резултат, най-вероятно ще ти предложат друга работа и е възможно там да получаваш повече пари, отколкото на старата работа, плюс, възможно е да се появи и свободно време, за да можеш да се отпуснеш и да поразсъждаваш върху живота. Мога да ти преведа и друг пример. Моя позната искаше да се научи, как да изпраща любов, и как да работи с нея. След три седмици, тя се изхитрила да попадне в авто-катастрофа. Щом всичко отшумяло, тя решила да изпрати любов на всичко, което се е случило, обкръжавайки с любов всички хора, които са участвали в нея, и колите, и всичко, все едно, че това е било филм, който излъчваше любов. Това е трудно да се обясни, но ако се замислиш за това, ще разбереш, какво имам предвид. Накратко, след шест месеца тя се омъжи за човека, който бил в другата кола, и дори днес изглеждат по-щастливи от когато и да е било. Щом само започнеш да работиш с любовта, в течение на някакво време се пълниш с любов, така че да излъчваш любов, всичко изведнъж започва да завършва по малко по друг начин. Не мога да обясня всичко, само знам че ако изпращаш постоянно любов, всичко ще завършва в твоя полза, накратко казано така действа любовта.

- Някои навярно няма да повярват на това, - каза Дени в отговор.

- Възможно е, - отговорих аз, - но ако решат да рискуват и да приемат под внимание съмнението, резултатите ще се появят много бързо и след това няма да можеш да ги спреш.

Нина погледна Дени, след това мен и каза следното:

- Нашето време изтича. Трябва да завършиш разказа си.

Не разбрах какво имаше тя в предвид – това че времето изтича, но видях изражението на лицето й, което говореше само за себе си.

Още един ден приближава към своя край. Но действително ли това беше друг ден? Различават ли се те един от друг? Къде започва илюзията? И къде свършва тя? Много ми се иска да зная!

- Как се пренасяше в миналото? – попита Дени.

- Просто използвах влака, както и за прехода в бъдещето, - отговорих аз. – Изобщо аз се занимавах с това примерно в продължение на една година, не задължително всеки ден, но поне няколко дни в седмицата. Друго интересно нещо беше това, че когато си тръгвах от ранното детство и си идвах към момента, когато порасна, той вече не ме виждаше. Можех да се пренеса в тези времена, които бяха най-лоши и да стоя там и да ги обкръжавам с любов. И виждах какви промени носи това. И още една странност, може би те бяха няколко, но тази е доста интересна. Когато правех това, моето сегашно аз започна да се променя. Не мога да ви обясня това, но по някакъв начин аз се промених и моето минало също се промени. Не мога да кажа нищо конкретно, но мога да кажа, че то стана друго, в сравнение с това, каквото го знаех по-рано.

- Момент, - прекъсна ме Дени, - ако ти си ходил в своето минало, и ако ти в миналото си си могъл да се видиш, на кого ти приличаше той?

- Аз приличах на ангел, - отговорих аз. – Разбирам на какво намекваш, но за това ще поговорим, ако остане време.

- По-добре е да продължиш разказа, - каза Нина.

Съгласих се и продължих.

- След Рождество и Нова година откарах сина си на автогарата, откъдето той отпътува при майка си. Сигурен съм, че това беше на 4 януари 1996 година. Пътуването не беше приятно. И двамата мълчахме. Той не искаше да си отива, аз също не го исках. Беше невероятно болезнено, все едно от мен изтръгваха някаква част. След като качих сина си на автобуса, си тръгнах за в къщи. Примерно на половината път, се появи Сники. Едва успявах да го видя и да чувам това, което той говореше, вероятно заради моето емоционално състояние. Мислех за всичко това, което можех да направя по-добре, за това което не съм направил както трябва и за това, което е довело до сегашното състояние на нещата.

- Знаеш ли, на него също му е толкова болезнено, както и на теб, - чух гласа на Сники.

- Да, сега вече се чувствам по-добре, - казах аз със сарказъм. – Никак не мога да помогна за това, което той чувства.

- Можеш, дори много, - отговори Сники. – Няма да повярваш колко изпращането на любов може да лекува.

За момент аз се замислих и го погледнах. За да се съсредоточа и го виждам по-добре. В отговор казах:

- Така ли мислиш?

- Да! – отговори той, ставайки по-видим и по-добре чуваем. – Дори никога повече да не го видиш, (което между другото не стана) ти можеш да му изпращаш любов и ако го правиш всеки ден, то ще станат големи промени. Между другото, много по-дълбоки, отколкото ти можеш да си представиш и ти знаеш как да направиш това.

Аз нищо не казах, просто си помислих за себе си, че бих могъл да опитам.

- Клаус! Искам да ти кажа, че ако всички това го правите по отношение на своите деца, или ако пък нямате деца и в ума си осиновите дете от своя район, или просто някого, когото познавате, това би изменило всичко.

- Какво е това мислено осиновяване? - попитах аз.

- Под това разбирам да осиновиш в своя ум, в своето сърце и да вземеш решението да изпращаш любов на това дете или младеж. Важното е да изпращаш любов на това дете или младеж ежедневно. Не е нужно да съобщаваш за това на някого и хората дори не трябва да виждат това дете и да не знаят къде се намира в конкретния период от време. Изпращането на любов само ще намери пътя. Ежедневното изпращане на любов ще направи толкова много, че не може да бъде описано с думи.

Обръщайки по алеята към къщи казах:

- Искаш да кажеш, че това ще ги предпази от влиянието на улицата и от беди?

- Да! – отговори той. – Възможно е това да не промени всички обстоятелства, с които се сблъскват, но това ще им помогне да ги преодолеят и с достатъчно любов, те ще могат да вземат други решения.

Мислех над това, което той каза, вкарвайки колата в гаража и влизайки в къщи. Настанявайки се в своето любимо кресло и палейки цигара, аз казах:

- Дай да се разберем. Ти казваш, че колкото повече любов получава някой, толкова по-малко шансове има, че ще действа под влиянието на злобата и ще причини болка на някого или ще ограби магазин, или ще разбие витрини.

- Да, на нивото на съзнанието те няма да знаят, че им изпращат любов, - отговори Сники, - но на нивото на подсъзнанието те ще го знаят това и любовта ще противостои на злобата и болката, които могат да са в тях в този момент. Например, могат да започнат да чувстват, че целият свят не е против тях, те могат да не знаят защо стават промените, но независимо от това ще ги усещат. Спомни си поне тези тежки времена, които имаше в своя живот, би ли ти било по-лесно, ако около себе си имаше повече любов, дори и да не виждаше откъде идва тя.

- Изглежда в това има някакъв смисъл, - отговорих аз. – Мисля, че не е важно откъде идва любовта, важното е да я получаваш.

- Знам, че това което се каня да ти кажа изглежда като гръмко заявление, но в действителност то е точно така. Не можеш да оцелееш без любов. Въображаемият клапан, който пуска навътре любовта, никога не се затваря напълно, но когато на моменти, потокът намалява до струйка започват да стават неприятни неща. Ти ставаш зъл, чувстваш болка, защото по време на затварянето на клапана, този процес става болезнен все едно умираш от глад, което също предизвиква страдание. Има някои места на планетата, които се намират постоянно в състояние на война. Защо мислиш, че става така? Всичко е много просто: във всеки индивид, клапанът се е затворил толкова, че те не могат да мислят за нищо друго, освен за злоба, ненавист, ревност и т.н.

- А какво ще стане, ако клапанът се затвори напълно? – попитах аз.

- Ще се побъркаш.

- Останалото ще зависи от това кой си ти и в какви обстоятелства се намираш. Ако живееш на територията на войната, възможно е да свършиш със себе си, хуквайки срещу въображаемия си враг. Ако живееш на спокойно място, възможно е да свършиш със себе си, или дори да отидеш в Макдоналдс и да взривиш всички, включително и себе си.
Ето така.

Неприятностите се случват, ако никой не казва „не”! И ако не раздава любов, те никога няма да свършат. И кого ще обвиним тогава?

Към пролетта се случи точно това – аз не отделях достатъчно внимание на своите мисли и на това как те творят моята действителност и като резултат, аз отново загубих способността да печеля. Понякога ми се струва, че съм прекалено бавен ученик, но независимо от това рано или късно си научавам урока.

- Така или иначе аз ще мина малко напред, - казах аз, поглеждайки Нина и Дени, за да проверя слушат ли ме те. – В течение на следващите няколко седмици, в която влизаха по-голямата част от януари и първата и втората седмица от февруари, Сники се появяваше всеки втори или трети ден. През повечето време ние обсъждахме работата с любовта и говорехме за различните опити, които аз правех. Ще ви разкажа за един от тези опити. Един от моите приятели се раздели с любимата си. Той се отбиваше при мен и се виждаше, че той не е на себе си от тази раздяла. Аз реших да прекарам няколко дни, изпращайки му любов и обкръжавайки го с любов. По това време, той нищо не знаеше, както и не знаеше с какво се занимавам през последните няколко месеца. Накратко след няколко дни той отново се отби при мен. Поинтересувах се как вървят работите му, защото той изглеждаше щастлив. Отговаряйки, той разказа, че неизвестно защо, след като е излязъл от моя дом последния път, неочаквано го е обхванало усещането за спокойствие. Той се чувствал все по-добре и по-добре, макар и да не можело да се каже, че бил щастлив от раздялата. Той разказваше, че болката или поне по-голямата й част, внезапно изчезнала. Помня, че той каза дословно следното: „Неизвестно защо се чувствам по-добре от когато и да било?” – попита той. Реших да изпращам любов и на нея. За съжаление нямах понятие какъв беше ефектът, произведен върху нея, но съдейки по другите видени от мен неща, сигурен съм че тя също е почувствала промяна.

- Струва ми, че разбирате какво искам да кажа, - казах аз, гледайки Нина и Дени.

- Разказа ли му за изпращането на любовта и другите неща?, - попита Дени.

- Не, - отговорих аз, - по това време реших, че за сега е по-добре да го пазя в тайна. Обаче все пак го разказах на един човек. Той имаше малък бизнес в нашето градче. Докато му разказвах за всичко това, което се случваше, той ставаше все повече и повече заинтересован и искаше да разбере как да използва любовта в своя бизнес. Ние работихме над това в продължение на следващите три месеца. Обучихме сътрудниците му да изпращат любов. Може да си представите колко уговорки и убеждавания бяха необходими, но се справихме. Същото така поставих условие, че всичко трябва да остане в тайна и никой да не разказва нищо на странични хора.

- Какво стана по-нататък? – заинтересува се Нина.

- Отначало ние забелязахме, че всички, включително и моя познат изглеждаха по-щастливи. Изглеждаше като че ли всички са доволни от живота. Но не се случваше нищо, имащо отношение към бизнеса. Изминаха примерно шест седмици и бизнесът започна отначало много бавно да върви нагоре. Но след това всичко толкова се развъртя, че му се наложи изкуствено да сдържа бизнеса си, тъй като той не можеше да се справи с него. Ето какво изплува на няколкото срещи, проведени от нас със сътрудниците му и жена му, която също работеше в този бизнес. Всички разказваха в един глас за промените и в домашните им отношения. Също така многократно изплуваше темата за привличането на другите хора. По това време там работеше една неомъжена жена и един неженен мъж. Така че и двамата разказваха, бих добавил нееднократно, че всеки път когато излизали в града им било трудно да повярват колко притегателни са станали за хората, особено за противоположния пол. Било достатъчно очевидно, че те никога не са прекарвали времето си така добре, както през тези седмици.

- А какво стана сега с този бизнес? – попита Дени.

Не ме учуди този въпрос, вземайки под внимание факта, че барът беше празен.

- Някъде след година той продаде своя бизнес и отиде в Щатите, където се зае с друго. Явно винаги е искал да замине за там. Освен това той взе със себе си двама свои сътрудници и по дошлите до мен слухове, той вече има 25 сътрудници и работите му вървят превъзходно.

- А защо ти си разбрал за това по слухове? –заинтересува се Дени. – Нима не поддържаш с него контакти?

- Не! Знаех, че рано или късно аз ще искам да напиша за този случай. За това реших, че е по-добре първите няколко години да пазя в тайна информацията за него, за бизнеса и за жена му, която между другото измисли цялата операция. За това им казах, че е по-добре да не поддържаме връзка и те се съгласиха с моите доводи.

- Не разбирам защо трябва да се прави това, - каза Дени.

- Всичко е много просто, - отговорих аз, - преди всичко мога да погледна в бъдещето и да видя възможните резултати от появата на моята книга и на тази информация, която тя ще съдържа. Резултатите са просто приказни. Но има хора, които от страх, че ще попаднат под нечие влияние, ще разберат всичко неправилно. В действителност любовта няма нищо общо с влиянието на когото и да е, това в действителност е пълна противоположност. Любовта привлича и притегля. Някои хора като начало просто не могат да разберат, че когато ти избираш от два бизнеса, то автоматично ще те притегли към този, който излъчва любов. Това е толкова естествено. Освен това, кой от бизнесите ще ти представи най-добро поддържане и загриженост? Извънредно лесен въпрос. Въпреки това някои хора за нещастие се боят от собствената си сянка. Не ще мине много време и вие ще видите, че големи и малки компании ще го правят наред и изцяло. Не твърдя, че моето решение е абсолютно правилно, просто аз усещах, че ще бъде по-добре да постъпя така и това е всичко. Така или иначе, дайте да се върнем към разказа, тъй като има някои неща, които трябва да знаете.

Дени и Нина не възразиха и аз продължих.

- След две седмици или може би три аз забелязах, че с мен се случват чести промени в настроението. В един момент съм много щастлив, а в следващия се чувствам раздразнен и дори и разгневен. Сники успя да се появи точно в този момент, когато се чувствах извънредно раздразнен, и беше особено несдържан. И ето примерно как протече разговора между нас. Сники се появи незабелязано и ме изплаши силно. И аз веднага му наговорих всичко!

- У-у-у, какви сме сърдити днес, - изкоментира Сники.

Беше очевидно, че моята рязкост се плъзна по него като вода по гъска.

- Оле, Сники, какво става с мен в последно време? – произнесох аз. – Предполагах, че любовта трябва да ми създаде приятно състояние.

Изглежда, че за Сники всичко това бе много забавно. Очевидно знаеше предварително,че ще се случи така. А мен ме подразни, че той отново не се погрижи да ме предупреди.

- Погледни на това така, - предложи той, - представи си се като река, водата в която вая любовта. В миналото тази река на любовта е била почти пресъхнала и тъй като сега си започнал да работиш с любовта, водата в реката е започнала да тече. Сега си представи, че чувствително увеличавайки размерите си, реката подхваща лежащия на бреговете боклук. Такъв като емоции, мисли, чувства за вина, срам и дори гняв. Изразявайки се образно, всички тези неща се отнасят от вас с водата. Това е временно и краткотрайно явление, особено ако продължавате да се обкръжавате с любов. Затова просто гледайте на изплуващите усещания и емоции и им изпращайте мислено любов. След няколко дни всичко това ще премине.

- Казвайки, че всичко това ще премине, действително ли мислиш, че всичко това ще премине? - помагах си с ръце, за да подсиля значението на своя въпрос.

- От време на време ти можеш ту тук ту там да се натъкнеш на неприбрани коренища, но ако ти не ги засипеш отново с пясък това няма да бъде проблем за теб. Освен това ние се прощаваме. Дошло е времето да седнеш по-удобно и да съгласуваш един с друг всички фрагменти – знам, че ти си способен да го направиш и ще го направиш.

Изричайки последната дума, той изчезна. Бях в шок. Исках да му задам милион въпроси, с който не се справях за сега, тъй като се опитвах сам да подредя всички фрагменти. Седях и все повече се дразнех от това, че той се появи, хвърли в краката ми граната и се изпари. Но успокоявайки се, аз разбрах, че вероятно и сам бих постъпил така. И действително съм го правил – по различни причини.

- Това ли е всичко? – зададе въпрос Дени.

- Съвсем не, - отговорих аз, - всичко едва започва. Но тук всичко става наистина объркано и ще са ми необходими няколко минути, за да измисля как да ви го обясня.

- Може би още едно уиски, докато го мислиш? – предложи Дени.

- Защо пък не, - отговорих аз.

Допивайки остатъка от чая и палейки следващата цигара, събирах мислите си.

Поглеждайки Нина и Дени, попитах, не са ли се уморили от мен. И двамата поклатиха глави и предложиха да не спираме.

Сега, вероятно, мислите, че доколкото времето се ускорява за вас, то количеството от свършени работи, за струващия ви се по-кратък период от време, ще ви доведе до преумора или изгаряне. Но това не се става, в действителност ще откриете, че разполагате с по-голям обем свободно време, отколкото по-рано. Разбира се, това не се случва за една нощ, ще потрябва определено време, за да се прояви това. При това, другите хора ще започнат да ви възприемат по друг начин. Единственият начин, това да бъде описано, е да се каже, че те ще забележат, колко много сте постигнали за определен отрязък от време и те ще бъдат учудени, как успявате да го постигнете това, защото изглеждате прекалено отпуснати. Това не е най-подходящата дума, но това е единственото, което имам. На някои ще им се струва, че не правите нищо, но работата се оказва свършена.

Спирайки, за да глътна от скоча, попитах Нина и Дени, има ли за тях казаното някакъв смисъл. Не се съмнявах, че Нина е разбрала всичко.

- Да, всичко това има смисъл, - каза Дени, - но остават много въпроси.

Съгласен съм, - отговорих аз, - но с тях ти трябва да се справиш сам.

Известно време седяхме мълчаливо, след това продължих:

- И така, по това време, и в продължение на доста време, се занимавах с най-различни неща и се занимавах с различни направления едновременно. Всичко, над което работех, имаше своите резултати и последствия, и в същото време оказваше своето въздействие върху моя живот и на всичко останало, с което се занимавах. Например, работех със залозите, а всичко открито и преживяно от мен в този процес беше или си остава отделен разказ. Фактически, история без край. Освен това имаше и работа с хора, чийто бизнес пълнехме с любов, но това вече е отделна история. След това се опитвах да работя с времето и вероятностите, и само за това мога да напиша три книжки. След това, синът ми се върна да живее с мен и аз използвах любовта, за да изменя всичко, което го обкръжаваше. Резултатите бяха толкова интересни, че бих могъл да напиша книга само за това, как изпращах любов на сина си. Чувствително порасна моята способност да чувам мислите на другите хора. Само това би било достатъчно да ангажира когото и да е за дълъг период от време. Но това не е задължително да се случи с вас. То може да се случи само, ако го желаете. Освен това се повишава способността да общувате с животните, в зависимост от това, къде сте се намирали, когато сте започнали да работите с любовта. И разбира се, между всичко това трябваше да живея своя физически живот. Всичко това сега звучи, все едно съм се канил да се вкарам в гроба, но в действителност, бяха най-хубавите времена от моя живот и макар и да се срещаха сложни моменти, всичко се случваше като от само себе си, без моето участие, с изключение на това, че прекарвах много време размишлявайки над всичко и обмисляйки детайлите на случващото се. И това поставяше пред мен проблема, за какво да ви разкажа, и какво да пропусна, за сега.

- Много е просто, - отговори Нина, - разкажи ни за това, все едно ни разказваш за отпуската си, мини само по най-ярките моменти. Останалото само ще се утаи. Особено, ако това е написано в книга, защото всеки човек си има своя опит.

- Много добро предложение, - отговорих аз.

Тя мечтаеше да бъде нежно обичана и обожавана, но равнопоставена. Казах, „невъзможно е!” Тя попита, „защо?” Отговорих, „не зная как да го постигна”. Толкова се радвам, че тя доказа, че не съм прав. Така започва танцът.

Когато следващия път видях Сники, го попитах за нея, но той не ми каза нищо. През следващите шест месеца бях доста често там, но след това разредих, защото бях затрупан с друга работа. Но за тези шест месеца научих от нея доста неща. Прекарахме доста време заедно, общувайки без думи. Макар тя да е единственото видяно от мен такова създание, оказва се, че тя не е самотна. Тя ми разказа, че на малки групи живеят по различни краища на света. Струваше ми се, че тя знаеше много за мен и за моя живот. Когато я запитах за това, тя се разсмя и ми обясни, че са ме познавали още когато съм бил малко дете. Като малък прекарвах много време около вир, за когото хората говореха, че е омагьосан, което сега не ме учудва изобщо, имайки предвид разказа й, че тяхна малка група е живяла там. Този вир е разположен точно по средата на доста голяма стара гора. Там имаше малка група дървета, които ми се струваха доста отдалечени едно от друго, като че ли някой специално ги е засадил, създавайки определена фигура. Тя ми каза, че точно там е било тяхното селище. Прекрасно помня това място, защото, когато и да отидех там, имах усещането, че някой е наблизо, или дори зад гърба ми, но никога не можех да видя нещо. Попитах я, защо не сме ги виждали, тях или селото им. Тя ми отговори, че вибрациите ни се различават с една октава, което ги прави невидими за нас, а освен това, можем да минем през тях и нищо да не почувстваме, макар те да ни виждат, защото, изглежда, нашата физическа природа е по-гъста от тяхната. Но независимо от това, нашите вибрации и честоти са близки до техните и ние можем да ги усещаме като присъствие. Попитах я, защо Сники ме е довел тук, а не при стария вир, където някога играех. Тя каза, че заради вулканите, около островите има доста много енергия, и ако аз физически дойда тук в определен момент от живота си, то много е вероятно да успея да ги видя в действителност.

Прекъснах за момент разказа си, глътнах от уискито си и запалих следващата цигара. Замислих се над това, какво трябва да спомена и какво мога да пропусна.

- А ако поискам да отида там, ще се получи ли с мен? – прекъсна мислите ми Дени.

- Дени, това е много просто да се направи, - отговорих аз, - всичко, което е нужно е да повториш точно моите действия, просто използвай своето въображение и нека влакът те откара до там.

- Но аз не знам къде е това, - откликна Дени.

- В действителност, не ти е нужно да знаеш, къде е разположено всичко това. Нека в главата ти да бъде мисълта, че искаш да се окажеш там и ти ще попаднеш там. Важното е, да се обкръжиш с любов, и да излъчваш толкова силно любов, колкото е възможно повече, иначе те няма да се появят. Най-вероятно няма да те поканят в своето селище, но някой ще излезе и ще поговори с теб.

- Защо да не ме поканят в селото си? – попита Дени.

- Има различни причини, но нито една няма нищо общо със страха. И ако ти си достатъчно изпълнен и излъчваш любов, то най-вероятно е да те поканят в своето селище, защото твоите вибрации ще са близки до техния диапазон. Но все едно, няма да видиш много, тъй като те водят много обикновен живот. И изобщо, ако внимателно се вгледаш в разположението на дърветата, намиращи се много близко до вира, може да забележиш този участък, на който дърветата са подредени особено, именно там е и селото им. За свое учудване, може дори да забележиш, че хората, заобикалят именно този участък, но дори не го забелязват това.

- И кога ще заминеш за там? – попита с усмивка Нина.

- Не по-късно от две години, ако всичко тръгне по план. Бих искал да имам малка къщичка на брега на океана, за да бъда близко до делфините и китовете. По всичко изглежда, този малък народ, има тясна връзка с делфините и китовете. Тази история е прекалено дълга, за да я разказвам сега, но смисълът й е в това, че делфините и китовете си заминават. Вече от известно време зная за това, и тя го потвърди.

- Знам, какво се каните да питате, - казах аз, но това, действително, е дълга история, а изводът е много прост – ако достатъчно хора не започнат да изпращат любов, поне по няколко пъти в седмицата, то за по-малко от петнадесет години, можете да се простите с тях. Това е всичко.

- Има много хора, които искат да направят нещо, но не знаят какво, - отбеляза Нина. – Ако не напишеш книгата си, то никой няма да разбере, какво може да направи, и какво е по силите ни.

- Знам, - отговорих аз, - много мислих за това. Изглежда, не съм сигурен в това, ще повярва ли някой в разказаното от мен, или поне ще допусне, че е възможно всичко това, за да си даде възможност да види резултатите.

- Има само един път да се разбере това, не е ли така? – попита Нина.

Кимнах с глава и казах:

- Изглежда, да, - и мислите ми ме отнесоха нанякъде.
Да доверяваш напълно

В последно време много размишлявах над доверието, вероятно заради това, че нещо засегна тази част от мен, която съм скрил така дълбоко. Интересно, от какво се страхувам? Доверявал ли съм се някога изобщо, или това не е нещо повече от временна илюзия? Мисля за множество изумителни неща разрушени от мен поради липса на доверие. Не съм срещал нищо в живота, с което да не мога да се справя, но въпросът остава все още открит. Защо се страхувам? Никакви отношения не работят, ако липсва доверие, независимо дали е приятелство, любов, работа или игра. Всичко се свежда все до доверието. Може би, в действителност, не доверявам на себе си? Вярвам ли, че мога да направя правилен избор? Възможно е? Навярно? В края на краищата, кой по-добре знае за мен, от самия мен? Казват, че ако правиш това, което е правилно за теб, това е егоистично, но аз знам, че ако не го правиш, това е разрушително. Тогава къде е равновесието? И какво ще стане с мен, ако кажа „Да става каквото ще!”, и започна просто да доверявам? Може би работата е в това, на кого доверявам? Изглежда, че това не сработи, не е ли така? И отново съм там откъдето тръгнах. И така, остава ми само един избор, не е ли така? Надявам се, че това няма да доведе до същите мъки, до които води недостига на доверие. От друга страна, правя път на дамите!

- Клаус, аз си помислих, - произнесе Дени, прекъсвайки мислите ми.

- За какво си помисли, Дени? – отговорих аз.

- Аз нямам проблем с частта от твоя разказ за изпращането на любов, и макар да не знам как се получава това или откъде се взема тази любов, виждам, че това ще работи, и изглежда ще работи много добре. Но казаното от теб за времето и вероятните събития и за това, как се случва всичко, като че ли едновременно – това няма смисъл за мен и аз не го разбирам.

- Разбирам те, - отговорих аз. – Моето отношение към подобни въпроси е следното: когато откривам нещо ново, например, изпращането на любов, то отначало за мен не е важно, как се получава това, за мен са важни само две неща – първото, че това работи и второто, как да се направи. Затова временно допускам, че това е възможно, че действа, и това, че с него може да се свърши нещо. Затова временно допускам, че ще се получи при мен. Защото, ако хвърля цялото си време на опитите да разбера, как работи това, първо, това ще отнеме прекалено много време и второ, няма да мога да ползвам резултатите от намереното. Но аз открих, че ако просто се доверя на определена информация и продължа нататък, то в процеса на работа, започва да се натрупва, като от само себе си, информация за принципа на работа. А това означава, че не трябва да задръствам ума си с големи и сложни за разбиране концепции. Ето затова ти предложих да разбиеш всичко на малки елементи от пъзел – тогава имаш малка картинка, потвърждаваща, че можеш да изпращаш любов, след това имаш друга малка картинка, казваща, че знаеш, как да правиш това. И ако се възползваш от тези картинки, то скоро ще имаш множество малки фрагменти, разказващи, какво се получава в резултат на изпращането на любов. И когато събереш всичките тези фрагменти заедно, в ума ти ще се очертае картина и постепенно ще стигнеш до разбирането на това, как точно работи. А и в края на краищата, какво е действително важно – да разбираш всичко за любовта или да си способен да използваш любовта, за да направиш прекрасен своя живот и всичко около себе си?

- Извинявай, Клаус, че те прекъсвам, - включи се в разговора и Нина, - струва ми се, че Дени се спъна на твоето описание за времето и вероятните събития. Ти не сортира всичко в отделни кутийки, както направи това с любовта и залозите в спортната лотария. Разбираемо ли се изразявам?

Помислих минута върху това и продължих:

- За разбирането на цялата концепция на пазара има книги, опитващи да обяснят, как в действителност е устроено всичко. Обяснението на всичко това би ми отнело маса време, но това е нещо, което, ако имаш желание, можеш да се занимаваш самостоятелно. За мен всичко започна по следния начин - между другото, моето обучение не е завършило, то продължава и всеки ден добавям нови фрагменти към общата картина – и така, ето как подредих фрагментите за самия себе си. Отначало временно приех, че се състоя от съзнателен и безсъзнателен ум, изглежда също, че има още вътрешен Аз, който е още един, по-дълбок, съзнателен ум. И има това, което наричам своя душа, състояща се от всичко, което съм аз. И така, това е единият фрагмент. След това вземам времето и го отделям от всичко останало и то става почти само за себе си. Времето създава множество отделни моменти, както кинолентата се състои от множество отделни кадри и създава илюзията, че един момент се случва преди другия. След това вземам фрагмента, който казва, че душата ми живее извън времето, там където всичко се случва едновременно или в известен смисъл вече се е случило. По някакъв начин нашите мисли създават действителността, в която живеем. И ето какво направих с това: временно приех, че когато се фокусирам над нещо и наистина вярвам, че така ще се случи, то моят вътрешен Аз, или може би душата ми, го вкарва в живота ми. И когато подредя фрагментите заедно, те започват да ми говорят, че настоящето и бъдещето се случват едновременно и на мен само ми се струва, че е по друг начин. Това означава, че мога да се премествам напред във времето и да прекарвам с бъдещия аз, защото той съществува едновременно с мен. Има още един важен фрагмент и приемането му е трудно, но той ще ви помогне, ако можете да го приемете временно, за да го използвате в своя полза. Този фрагмент твърди, че всеки път, когато вземате решение – да кажем, решавате да отидете на кино или да останете в къщи – и така, това са две възможности и в действителността съществуват и двете, и вие решавате, коя от тях да преживеете. Можете да останете в къщи, да влезете в изменено състояние на съзнанието и правейки преместване във времето да преживеете и двете възможности. Зная, че това смущава много, но ако съм честен, в много от случаите това все още не се вмества в мозъка ми, но аз съм навлязъл в това достатъчно надълбоко, което ми позволява да се ползвам от тази информация, за да изменя напълно своя живот и действително да създавам събития, които искам да преживея физически. Смисълът на това е много прост: вие можете практически мигновено да създавате желаните от вас неща в зависимост от вашата вяра във възможността или невъзможността на това. Помислете за това, ако всичко, за което помислите, би възникнало мигновено, би се получило някакъв кошмар, ето защо съществува буфер във вид на вярата.

- Добре, Клаус, макар сега да съм в още по-голям смут, мога да го приема временно, - каза Дени. – Но аз не разбирам, как да го използвам. Да предположим, искам да намеря нова работа, какво трябва тогава да направя с всичко, което разказа, за да постигна желаното.

- Точно това не е много сложно, - отговорих аз, - това го правя всяка сутрин, преди да се заема с каквато и да е друго нещо. Сядам и записвам на хартия, какво искам да тествам днес. Не описвам всеки детайл, но се получава около страница. Появяването на резултатите изисква известно време, защото аз трябваше да повярвам, че този метод ще заработи, но примерно, след 20 дни се появиха първите резултати. И така, след като напиша, какво искам, приемам го и формирам изображението му в своето въображение, представям си точно това, за което съм писал, а също, какво съм усетил в резултат на това, след това напомпвам в тази престава толкова много любов, колкото мога да побера там, докато не почувствам, че изображението е готово да се взриви, тогава го пускам и наблюдавам развитието през целия ден. Някои неща се случват веднага, толкова бързо, че ти се завива свят, за други е необходимо повече време, но аз продължавам да ги включвам във всеки свой ден, докато не се случат. Водя си малък дневник за опитите си през всеки ден. И ако погледнете в него, на моите сутрешни записи, ще забележите, колко добре си съвпадат. И така, същността на всичко казано е в това, че съвсем не е важно да знаеш, как точно работи всичко, достатъчно е да знаеш, че това действа, и да знаеш как да го правиш. Има и други начини, с които можете да постигнете същото, но тънкостта тук е в добавянето на любов, защото, когато правите нещо с любов и използвате способността си да изпращате любов, в повечето случаи се получава повече от очакваното, при това всички съпричастни също печелят. Любовта премахва деленето на победители и победени, и се получава някак си, че всички са победители. Да си призная честно, нямам никакво понятие за това, как попада в моята физическа действителност любовта, изпращана от мен в написаното, но ако съм искрен, в даденият момент повече ме интересува факта, че това работи.

Във взаимоотношенията всичко е просто. Преди да замислите или да кажете нещо, задайте си въпроса, „Ще ни сближи ли това, ще създаде ли усещането за единство и любов?” Ако да, тогава добре, ако ли не, попитай себе си, „Защо го руша това?” Разбирането на хиляди разрушени взаимоотношения ще застане пред теб. (Ние може да разглеждаме, обсъждаме и да спорим за всичко, но същността е в това.)

• 
  Трябва да се разтъпча малко.
  

- Има още някои неща, които не ги разбирам добре – каза Дени. – Определено не е ангел. Така ли е?

- Да – отговорих аз, премествайки към себе си столчето и сядайки отново.

- О’Кей. Тогава това е твоето бъдещо Аз. – предположи Дени.

- Разбира се имаш основание да кажеш така. И аз самият мислех така по едно време, но виждаш ли Дени, времето съществува само във възприеманата от нас физическа реалност. И докато аз временно възприех новата идея, че в действителност няма никакви бъдещи или минали части от мен, най-вероятно те са вероятни Аз. Вероятни бъдещи Аз и вероятни минали Аз. Експериментирайки със преместванията напред и назад във времето забелязах, че не винаги попадам при това минало Себе като че ли миналото има много вероятности и съществуват много варианти за избор. Като извод се получава, както сега го разбирам, че всички тези вероятности са били преживяни и ние като че ли преиграваме различни моменти в различен порядък.

Усетих, че отново излязох от коловоза.

- Вероятно ще бъде по-добре, ако ние продължим да ги наричаме минали, настоящи и бъдещи Аз, иначе всичко става прекалено объркано.

- А защо твоето бъдещо Аз се връща назад правейки се на ангел – зададе въпроса си Нина. На лицето й личеше, че тя знае отговора и е решила просто да ме пораздвижи за удоволствие.

- Защото то е болно пале и има извратено чувство за хумор. Това би било много забавно, не говоря вече за това, че ако дойде моя ред да се заема с подобни дела, то вероятно бих направил същото. Което не е удивително, вземайки предвид, че той това съм аз, а аз това е той.

Ние се посмяхме няколко минути, след което Дени попита:

- И какво стана по-нататък?

- А след това, след като Сники изчезна, отделих време за обмисляне на всичко случило се, опитах се да погледна на всичко отстрани и се опитах да заставя ума си да го разбере. Беше ми много интересно да знам кой беше Сники или с други думи от колко далечно бъдеще идваше той. Също ми се искаше да знам какво ще се случи с мен и с моя живот в следващите няколко години. И така аз се приготвих да посветя няколко седмици на преместванията в бъдещето. Също така исках да се върна към това бъдещо Аз, което видях да седи в шезлонга още преди това да се обърка окончателно.

Потънах в тишина и съсредоточено мислех как да обясня всичко това.

- И в края на краищата какво видя? – попита ме Дени.

- Преди да отговоря бих искал да кажа, че всичко това не дойде в един ден. Подобни занимания изискват големи усилия и съсредоточеност и могат да бъдат много изтощителни, затова през тези няколко седмици аз загубих малко време да правя залози или да работя с любовта. Така или иначе отначало се преместих в бъдещето на няколко години, не мога да кажа на колко, но изглежда на три-четири години. Попаднах на бъдещето или вероятно Аз, прекарващо времето си на Хаваите, той беше неразговорчив, но ми каза, че работи там с делфините. Изглежда, че не беше сам, но по това време не поиска да ми каже кой му прави компания. Каза ми само, че ако ми съобщи прекалено много, това ще разруши времевата линия и ние ще завършим с това, че ще направим куп нови вероятности. Което тогава да си призная честно не го разбрах, но той ми каза, че достатъчно скоро всичко ще започне да се изяснява и че моето главно направление трябва да бъде работата с любовта.

Прочистих гърлото си и започнах да паля друга цигара. Изпускайки от устата си голям облак дим и проследявайки как той се издига към тавана, продължих:

- Следващият ми удал ми се опит се оказа много странен. Да, между другото, имаше много неудачни опити, аз или заспивах или просто попадах в някакъв сън. Но все пак ми се удаде да попадна при това бъдещо Аз, седящо в шезлонга пред огнището. От ляво на него беше Сники, също седящ в шезлонг, но изчезна веднага щом се появих. Също така ми се стори, че в този момент, жена се скри в къщата. Прекарах там няколко минути, взирайки се в бъдещето Аз и оглеждайки се наоколо. Бъдещият Аз не се различаваше много от мен, с изключение на това, че косите му бяха събрани на опашка на тила. Което въобще не съм планирал да правя до този момент. Стори ми се също, че някой гледаше към мен през прозореца, но не можах да видя добре кой беше. Накрая попитах бъдещия Аз, който продължаваше да седи и да ме гледа усмихвайки се:

- Къде се дяна Сники?

- Той се премести в други вероятности и прави същото, което правеше и с теб, - отговори бъдещият Аз – той се въртеше тук само, за да ти помогне да се добереш до тук.

- Тогава изглежда, че все пак той не е ангел, - забелязах аз.

- Не, той само притежава нашето чувство за хумор, - отговори бъдещият Аз. – Като добавка към това, той се опитва да те избави от агонията напълно да разбереш себе си. Сигурен съм, че и двамата сме съгласни, че това не е най-приятния опит, не е ли така?

- Добре, а по нататък? – попитах аз.

- Е, това е просто. Ти трябва само да напишеш за всичко това и да разкажеш за всичко, което може да се направи, използвайки любовта.

- Това няма да бъде много лесно – отговорих аз, - ще бъде почти невъзможно да се накарат хората да повярват, че нещо толкова просто може да въздейства толкова силно на живота им и на всичко наоколо.

- В действителност ние вече сме го направили това и ти се занимаваш с това, че преживяваш отново едва отличаваща се вероятна форма, - каза той.

- Ако всичко това вече е направено, защо ми трябва да го правя отново. – попитах аз.

- Защото това още не е направено в твоята вероятност.

- Значи изглежда, че ти не си бъдещият ми Аз.

- И да, и не. В действителност ние двамата сме едно и също. Аз мога да бъда бъдещият ти Аз в твоята вероятност или мога да бъда само вероятно Аз. Но сега не е важно това, ти трябва да се съсредоточиш на постигането на колкото се може повече опит в любовта, за да можеш да предадеш тази информация на другите, всичко останало ще застане на мястото си малко по-късно. Следващото нещо по важност, върху което трябва да се съсредоточиш, се явява създаването на това, което искаш да изпиташ в своя живот и ти трябва да се научиш да го правиш с любов, за да може всичко създавано от теб в твоя живот и всеки опит да не бъде само напълнено с любов, но действително да бъде направено от любов. Ти разбираш в какво е разликата между предмет, създаден с любов и създаден с кървава пот и сълзи.

- Това го разбирам, - отговорих аз. – И така, кой е този човек, който се скри в къщата?

- Ние решихме, че за сега е по-добре да не я виждаш. – отговори той. - По-късно ще разбереш защо.

Започнах да отплувам и почувствах, че няма да мога дълго да остана там, затова изстрелях последния въпрос:

- Какво стана с моите занимания с лотарията.

- Забрави за нея, - отговори той. – Има по-добри способи за използване на любовта и ти ще разбереш какво имам предвид.

Той каза още някакви думи, но аз вече започнах да се отдалечавам и след няколко мига загубих съзнание.

Търкайки с ръце очите си, казах:

- Е, това е практически всичко, - и от тогава съм прекарал по-голяма част от времето си, работейки с любовта. Което разбира се, беше много необичаен опит. Но въпросът остава открит – как да напиша за всичко това? От къде да започна и къде да спра, защото в действителност това никога не свършва, всеки ден се уча на нещо ново в изпращането на любов и преминавам през нови опити. На всичко отгоре кой ще повярва на нещо толкова странно.

- Напиши го точно така както го разказа на нас, - отговори Нина. – Колкото до това дали ще повярва някой или не, всеки трябва да реши сам за себе си.

- Да, но не е ли прекалено объркано и изкарващо от равновесие? – попитах аз.

- Ами разказът интересен, - включи се в разговора и Дени, - Освен това дава повод на читателите за размисъл.

- Напълно съм съгласна! - добави Нина, - но може би ти би могъл да напишеш за това, което си изпитал, работейки с любовта.

Дени кимна одобрително с глава.

- Вероятно си права, - отговорих аз, - така или иначе трябва да отида до тоалетната. Ей сега ще се върна.

Аз отместих столчето си назад, станах, протегнах се и се отправих към тоалетната.

В действителност нямах нужда да ходя там, просто ми се искаше да прекарам минута сам. Спуснах капака в тоалетната и седнах на гърнето. Седях, мислейки за всичко изминало, когато чух от към бара да се носят гласове. Помислих си, че вероятно група хора е влязла да пийне, но прогоних тази мисъл. След няколко минути дълбок размисъл станах и отидох да си мия ръцете. Изсуших ги и отворих вратата на тоалетната. Не повярвах на очите си – в бара имаше най-малко 10 или 12 човека. Насочвайки се към мястото, където ние с Нина седяхме преди няколко минути, забелязах че зад бара вече не беше Дени, а някой друг. Моето столче не беше заето, и впрочем беше единственото свободно. Изглежда съм имал много объркан вид, стоейки зад столчето си, поставил ръце върху якето си. Барманът приближи до мен и ми каза, че Нина и Дени трябвало да си тръгнат.

- Мога ли да направя нещо за вас? – попита той.

Помислих малко и тихо отговорих:

- Вероятно. Дайте ми сметката.

- За сметката вече се погрижиха, - каза той и пъхайки ръка под бара, добави, - Дени каза да ви предам това, - и той постави на бара малка зелена бутилка.

Вземайки бутилката, аз взех и якето си от стола, исках да взема и цигарите си, но тях ги нямаше. Казвайки „благодаря” на бармана, и хвърляйки последен поглед наоколо, аз се отправих към изхода. Едновременно с излизането ми на улицата пред мен наближи и спря такси. Отворих вратата и попитах шофьора дали работи още. Той отговори утвърдително. Настаних се вътре и обясних как да стигнем до моя дом. По пътя към къщи не разговаряхме, но аз запомних фразата му:

- Странна нощ, не е ли така?

- Така е, - отговорих аз.

При вземане на произволно решение, се създава цяла вселена, където това решение се проиграва. В действителност тя вече съществува и тъй като времето е линейно, всяко решение може да бъде обърнато, като че ли то никога не се е проигравало в нашата действителност. В действителността това е толкова лесно да се направи, че всеки го прави подсъзнателно. Когато решението е взето, в този момент ние влизаме във вероятната вселена и реалност, в която ще се проиграва това решение. Но не само решенията водят до такова изместване, а също и мислите и убежденията. Например, ако ние мислим и вярваме, че не сме любими, то това е вероятната действителност и вселена, където сме се набутали. И ние оставаме там, в нея, докато не променим своите убеждения или докато не дойде някой, който да ни застави да променим убежденията и мислите си. Но това не се случва дотогава, докато не се пренастроим на действителната любов. Това не можем да направим, докато не сменим това, в което вярваме и мислим. И така си се въртим в кръгове безкрайно, преживявайки същите крайни резултати. За да изменим действителността отначало трябва да отделим всичко, което ние виждаме, чуваме и усещаме от своите мисли или убеждения. Това ще започне да ни отделя от вероятната вселена, преживяна от нас досега. След това ще започнем да изменяме своите мисли и убеждения, докато усетим в ума си това, което искаме. В процеса на закрепване на мислите и убежденията, ние започваме да се изместваме. От начало изместването става незабележимо, но с времето и практиката започваме да забелязваме изместванията. Или може би, ние можем да почакаме докато учените не изобретят механичен способ. Т.е. ако ние доживеем до тогава. Някъде съм чувал, че ако действително истински вярваме в нещо, то тогава то ще бъде в нас. Само заради недоверието в нас, го няма това и само изглежда нашите мисли не съответстват на нашите желания.