Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание

Пътят
24 най-малките от Неговите хора както бихме се отнасяли към Него, знаейки колко е важно това за Него. Тезиса нещата, които водят до койнония. Както ни се казва в 1 Йоан 1:7:
‘Ако пребъдваме в светлината както Той е в светлината, имаме койнония и
кръвта на Исус ще ни очиства от всеки грях’. Писано е, че ‘животът е в
кръвта’, и ние трябва да имаме койнония, за да тече живота на Христос през тялото Му, точно както частите на нашето тяло трябва да бъдат всички свързани, за да може даващата живот кръв да тече през тях. За да бъдете толкова близки колкото сте трябва да сте започнали да вкусвате това във вашите малки групи на кораба. Вече е имало такава връзка, така че всички, които сая преживели на кораба са дошли на това пътуване. Това място ще ви направи да се свържете още по-дълбоко. Ценете тези времена. Никога не ги вземайте за даденост. Такова преживяване е станало рядкост в християнството, но то е съществено, за да се изяви пълнотата на Христос чрез Неговите хора. Това не е толкова лошо място, но не мисля, че искам да ходя на място като това сам. Защо си вървял сам попита един от тях. Не можех да намеря никого по това време, който да дойде с мен. Това е причината защо ми беше толкова по-трудно, отколкото трябва да бъде, и защо не можах да отида много далеч, признах аз. Какво имаш предвид с това, чене си отишъл много далеч Аз мислех, чети си минавал през тази пустиня преди, проговори Мери. Аз съм бил на планината преди, но стигнах дотам по различен път. Макар че, всъщност съм минавал през доста пустини, но тази е различна. Всички останали изглежда просто са били обучение за тази. Изминах само част от пътя преди да бях върнат в началото, задави помогна. Това трябва да е било трудно, каза някой. Да трябва да се върнеш ида ни вземеш, след като вече си минал през част от това. В началото беше обезсърчаващо, но вече съм благодарен. Аз може да се нуждая от вас повече, отколкото вие се нуждаете от мен. Ние се нуждаем един от други винаги ще бъде по-лесно с други, започнах аз. Взаимоотношението и приключението, което ще имаме тук, ще направи дори животът на луксозния круизен кораб да изглежда отегчителен и незначителен. Тогава един глас, който не разпознах, започна да говори зад мен Силните мъже на Израел, които служеха на цар Давид бяха оформени в братството, което станаха чрез изпитанията, през които минаха заедно. Вие също сте оформяни в братството на войните, които сте призовани да бъдете в тази пустиня. Аз се обърнах да видя кой говореше, но него познах. Беше млад мъж, който изглеждаше около шестнадесетгодишен. Това е добро разбиране, казах аз. А кой може да сити попитах. Името мие Марк. Беше ми казано, че ще намеря една група от велики войни по този пъти че трябва да се присъединя към вас. Аз не бих ни нарекъл все още такива, отговорих аз, но мисля, че сме войни в развитие. Вие трябва да сте тези, които търся, защото тук е, където ми беше казано, че ще ви намеря. Мога ли да се присъединя към вас Изглежда, че всички незабавно се съгласиха с Разбира сече можеш Направи го Радваме се да бъдеш с нас Тогава започнаха представянията.
Марк можеше да не изглежда много изключителен, но той имаше необикновено присъствие и поведение на отлежал ветеран, въпреки че беше толкова млад.

Пътят
25 Посрещането, което получи, беше топло, но човек може да имаш чувството, че ако беше посрещнат със съпротива, той щеше да се чувства също толкова удобно. Бил лиси на планината попитах Марк. Нено съм се сражавал в много битки и това е целта на живота мида стигна до планината, отговори той. После ме погледна и каза „Г-не, аз ви прекъснах. Съжалявам. Моля ви продължете. Това беше едно добро прекъсване, отговорих аз, и добър пример затова, за което говорех. Казвах им затова как срещането на изпитанията занапред заедно ще ни изкове в братството, което сме призовани да бъдем. Твоят пример с цар Давид и неговите силни мъже беше перфектен. Имали нещо повече, което можеш да ни кажеш затова попитах аз. Тези, които никога не са вкусвали това общение, не могат да го разберат, но спойките, изковани в битка и злополучие, сакато нищо друго, започна Марк. Ти си доста млад, но говориш сякаш вече си преживял това. Разкажи ни малко за себе си, казах аз. Млад съм, но съм имал голям опит. Аз съм опитал този вид взаимоотношение. Трима приятели и аз решихме, когато бяхме на 12, че ще бъдем най-добрите ученици, които Господ някога е имал. Съпротивата, която получихме от почти всички, включително нашите учителите, родителите и дори пастира ни изненада и дълбоко ни нарани, но ние бяхме решени да спазим клетвата си. Когато започнахме да имаме видения и сънища, предимно за планината на Господа, ние глупаво се опитахме да ги споделим с другите. Те не бяха готови. Бяхме разделени един от друг, изследвани от психиатрии накрая изпратени в различни училища пансиони за проблемни младежи. Въпреки че бяхме разделени по този начин ние можехме да поддържаме връзка. Очаквам да ги срещна или в това пътуване или на планината. Как се измъкна от училището попитах аз. Повечето бяха в тези училища заради криминални престъпления, наркотици или понеже са били в банди. Те не ме приеха много добре, но аз реших да държа моята клетва да бъда най-добрият ученик на Христос, който можех да бъда. Трябваше да избягам или не мисля, че щях да живея много дълго. Тогава ми беше казано, че ще ви намеря тук. Кой ти каза това попита някой в групата.
Марк ме погледна сякаш се нуждаеше от моето позволение да отговори на този въпрос. Аз му кимнах да продължи. Един ангел ми казана сън, отговори Марк. Имаше тишина за един продължителен миг, преди Мерида проговори Итака ти си видял ангел Какво друго ти каза той попита Мери. Говорими за някои от вас, започна Марк. Твоето име Мерили е Ти трябва да си. Няма никой друг тук, който да отговаряна твоето описание. Всички млъкнаха за момент, докато се опитваха да си спомнят дали някой я е нарекъл Мери, откакто Марк се беше присъединил към тях. Всички бяха напълно сигурни, чене са, когато Мери продължи И какво ти каза този ангел за мен Че имаш много въпроси. Повечето са добри и щети бъдат дадени отговори на тяхно някои са от скептицизъм, които могат да те отклонят, ако станеш нетърпелива или арогантна, каза Марк, гледайки Мери правов очите.

Пътят
26 Мери и всички други знаеха, че Марк не може да знае това просто от срещата си с тях. Това беше точно това, което Мери се нуждаеше да чуе. След още един дълъг миг някой друг попита Казали ти той нещо за някой от останалите от нас Каза ми, отговори Марк. Аз съм си го записали мога да го споделя с вас. Някои от тези неща са лични мисли и аз не искам да карам никой да се чувства неловко. За повечето от нещата по-скоро ще чакам, докато дойде правилното време. Има един човек тук, за когото всички трябва да знаете, и мисля, че ще е добре да споделя какво ми беше показано за него, каза Марк, като ме погледна, за да види дали може да продължи. Моля, направи го, казах аз. Има някой тук, който е познавал много велики лидери, дори световни лидери. Сега той вижда себе си като провала не като лидер. Той е имал някои провали, особено във взаимоотношенията, но той не е провал. Той ще бъде велик лидер на планината. Той ще помогне на много други да станат лидери ида избегнат провалите, през които той е минал. В тази група, той ще бъде като компас за нас. Ще бъде използван да ни преведе през някои големи трудности в тази пустиня и ще ни помогне да продължим да ходим в правилната посока. Трябва да му кажа, че Господ никога не е бил разочарован от него и че неговото бъдеще е светло. Всички гледаха към Уилям, който имаше сълзи, стичащи се по лицето му. Всичките знаеха, че Марк не може да е знаел това и че то е дошло отгоре. След малко Мери проговори отново
„Марк, как изглежда ангелът
Марк инстинктивно ме погледна сякаш питаше дали да отговори, което не изглеждаше добре на Мери. Аз обмислих колко важни каза Гласът, че ще са въпросите на Мери, и че беше важно как ще им отговоря. Докато правех пауза, Мери проговори отново Защо той трябва да получава твоето разрешение, за да отговаря Не трябва, отговорих аз, но има някои неща, които са много чувствителни и трябва да бъдат споделени на правилното време. Аз оценявам това, че Марк има зрелостта да взема под внимание съвета на другите затова, какво да сподели. Прав си, призна Мери. Не бях уместна. Съжалявам. Мери, аз не искам дати забранявам да задаваш въпроси, отговорих аз. Ти трябва да решиш дали задаваш някой от нетърпение или арогантност, както
Марк те предупреди, ноти трябва да си свободна да ги задаваш. Нито пък искам да забраняна Марк или на някой друг да споделяте това, което мислите, че е подходящо. Всички трябва да бъдете свободни да правите това, понеже на всички ще ви се показват неща един за друг, които не само че ще бъдат полезни, но и необходими затова пътуване. Колкото за въпросите ви, казват, че единственият глупав въпрос е този, който не е зададен. Аз не съм напълно убеден в това, но въпросите посочват загриженост, така че се надявам вие и всички останали винаги да се чувствате свободни да ги задавате. Също мисля, че въпросът на Мери за ангела е един от важните въпроси, за които всички ние трябва да говорим. Марк, как изглеждаше ангелът попитах аз. Изглеждаше като младеж, може би дори на моята възраст. Мислех, че е човек докато не изчезна отпред мен, отговори Марки след това ме погледна като чели сам се нуждаеше от някакво разбиране.

Пътят
27 В Писанието виждаме, че това не е необичайно преживяване за вярващите, и това ще е нещо обикновено тука. Ние често приемаме ангели, но него осъзнаваме, понеже през повечето време те изглеждат точно като друг човек. Не съм сигурен защо правят това, но подозирам, че е за да не ни разтревожат твърде много, което би станало, ако ги видим в истинският им образ. Изглежда, че като узряваме, те започват да се явяват в истинския си образ. Виждал лиси много от тях попита някой. Виждал съм, и вие ще виждате, ако останете на този път, продължих аз. Теса служебни духове, които служат на наследниците на спасението. Онези, които сана това пътуване почти сигурно ще ги виждат, и при това често. Всъщност, ще бъдете изключение, ако него правите. Това е важно да се разбере, защото е нещо, с което трябва да сме свикнали, но да не бъдем прекалено увлечени. Ние трябва да почитаме ангелите като посланици на Господа, но се покланяме само на Господа. Ще имаме много време да говорим повече затова, но засега мисля, че трябва да се движим отново.
„Марк, всички сме благодарни, че се присъедини към нас. Моля те, използвай свободата си да споделяш с всеки, каквото мислиш, че е подходящо, което ти е било показано за нас. Когато групата тръгна надолу по пътя, аз им казах, че ще ги настигна. Останах назад, понеже бях видял Гласа наблизо. Знаех, че нямаше да го видя, ако той не искаше да бъде видян, така че знаех, че той имаше нещо важно. Аз се приближих към него и той започна Аз виждам всички, които предприемат това пътуване, но никога преди не съм виждал група като тази, каза Гласът. Все още се чудя дали това е толкова доброили е лошо, изкоментирах аз. Ще видим, отговори той. Но едно е сигурно, няма дави бъде скучно Ти обичаш да казваш, че можеш да умреш за много неща, но скуката няма да бъде едно от тяхно мисля, че скоро можеш да поискаш малко скука. Предполагам че ще видим, отговорих аз. Откъде знаеш, че често използвам този коментар Не съм го използвал в тази пустиня. Аз съм само един от голямата група свидетели, които са наблюдавали развиването на тези времена и сме наблюдавали тези от вас, на които име била дадена честта да живеят в тях. Праведниците и пророците от древността са желали да видят тези дни, и сега ги виждат. Вие живеете пред една публика, която е далеч по-голяма отколкото можете да си представите, отговори Гласът. Това прибавя дори по-голяма сериозност на ситуацията, отговорих аз. Ако очите ви бяха отворени както трябваше да бъдат, щяхте да видите голямото небесно войнство, което е с вас. Точно сега не можете да понесете сериозността на тези времена, но ще пораснете в ръст и виждане докато можете да го направите, добави решително Гласът. Това е всичко, което мога да направя сега, за да задържа вниманието сина тази група, така че мисля, че това е много добре, отговорих аз. Искам да стигна до мястото, където да мога да боравя с всичко това, нос всички години и преживявания, които съм имал, аз се чувствам почти като нов вярващ, който току-що започва отначало. Знам, че имам да уча още много. Това е истина. Минал си през много неща, но има повече неща, в които да пораснеш отколкото си постигнал досега. Това също трябва да се направи за много по-кратък период, така че ще бъде интензивно. Отсега нататък, всеки ден ще се разширяваш, каза Гласът. Сигурен съм, че голяма част от това разширяване ще дойде от тази група, казах аз. Има нещо много забележително относно тях. Трябва дати благодаря,

Пътят
28 че ме върна обратно при тях. Никога не съм оценявал това навремето, и никога не съм мислил, че ще бъда развълнуван да минавам през това място отново, но много се радвам да бъда с тази група. Сега знам, че за да получа пълната полза от тази пустиня, трябва да я преживея с други. Това е койнония“, добави Гласът. Това ни дава малко разбиране защо Господ се връща за всички нас. Аз съм преживял много от небето, но от всички
Божии създания има нещо забележително и интересно относно хората. Господ обича да бъде с нас. Ангелите също. Една от най-големите привлекателности на човека е способността да има койнония. Ти имаш тежка работа пред теб, но тя може да си струва. Дотук се наслаждавам, но не мислиш, че съм призован да бъда професионален водач в пустинята, нали попитах аз. Не, това е моята работа. Аз съм гласът в пустинята. Твоето място е на планината. Какво мислиш за въпросите на Мери Не мисля, че някой наистина беше неуместен. Мисля, че тя носи много живот с въпросите си. Тя вероятно пита това, което всички си мислят, отговорих аз. Бяха ли последните ‘най-големите’, които са толкова решителни, за да се справя правилно Не, дори не са близо, но ще дойдат скоро. Ти си имал само закачки досега. Какви могат да бъдат тези въпроси Мога ли да се нагодя към свободната воля на човека срещу Божия суверенитет Не, те ще бъдат много по-трудни от това, каза Гласът, сега с много забележима усмивка. И тя няма да приеме клишета или плитки отговори, и ти не трябва дай даваш такива. Ти трябва да отговориш на нейните въпроси. Теса важни за нея и задругите. И ти не можеш дами кажеш някой от тези въпроси, за да мога да бъда подготвен попитах аз. Аз не знам какви са те. Само знам колко са важни и колко са важни тези хора. Аз също съм любопитен. Това мие за първи път, да бъда изпращан втори път да предупредя някого заедно и също нещо, каза Гласът с тежест. Знам, чети имаш отговори, но не мисля, че ще можеш да отговориш на всички. Това е защото ми беше казано, че съвета чака да помогне на теб инатях. Не се колебай да питаш Господи Той щети даде мъдрост. Тогава Гласът се обърна и тръгна да си ходи. Аз извиках след него Какво друго е толкова специално за тази група Той спря, подвоуми се за момент, после се обърна и каза Никога не съм виждал толкова много хора в една група, които са призовани да бъдат силните, за които говори Енох. Всеки един от тези е призован да ходи в по-голяма сила, отколкото аз съм ходил. Очевидно времето сега е близо. Когато Гласът изчезна от погледа ми, аз започнах да вървя бавно, за да настигна групата. Исках да обработя всичко, което Гласът току-що беше казал. Ако знаех какво ме чакаше, щях да забавя още повече. ГЛАВА ПЕТА –
ИЗПИТЪТ
огато настигнах групата, те седяха край пътя, очевидно изморени, но разговаряха един с друг. Аз се приближих бавно, за да не смущавам дискусия им. Те споделяха собствените си истории. Когато бях забелязан, те спряха и се обърнаха към мен. Мери проговори, питайки това, което всички искаха да знаят Кой е този човек К

Пътят
29 Той е гласът, отговорих аз. Какъв глас продължи Мери. Гласът на оня, който вика в пустинята. Отговорих аз. Имаш предвид Илия попита някой в групата. Да. Отговорих аз. Имаше дълго мълчание, докато те обмисляха това. След това Мери продължи своето разпитване Ти сериозен лиси Сериозен съм. Той ще се върнели попита някой друг. Той никога няма да бъде далеч от нас, докато сме в пустинята. Той е тук, за да подготви пътя за Господа. Главният начин, по който прави това, е, като работи с тези, които пътуват по този път, отговорих аз, малко изненадан, че всичките ми вярваха толкова лесно. Продължих: Ние сме по пътя към един друг свят, една друга реалност. В този път, започваме да се учим да живеем в два свята – духовния и естествения. Това може да бъде трудно в началото, но тези два свята са създадени да бъдат свързани, да си сътрудничат по много различни начини. Човекът, който беше създаден, за да общува с Бог, Който е Дух, беше също създаден да бъде съединителят на тези два свята. Да живее в двата свята, следователно е най-естественото състояние за човека. Колкото повече можете да правите това, толкова повече ще бъдете това, което сте създадени да бъдете. Това не е нестествено, а е естественото състояние на човека когато сме освободени от последствията от падението. Аз огледах лицата им, за да се опитам да преценя на кого му беше трудно да разбере това, което казвах. За моя изненада, изглеждаше, че това не беше нищо ново за тях, така че аз продължих: Писанията не само ще оживеят за нас тук, но ние ще ги живеем. Всъщност, ние трябва да ги живеем, за да оцелеем. Те ще бъдат нашата храна. Човек не живее само с хляб, нос всяко слово, което излиза от устата на Бог. Това е сегашно време, не е минало време. Ние трябва да приемаме ежедневен хляб отгоре, Божието Слово, което е живо и идва от Него сега, в настоящето. Ние не можем повече просто да вярваме, че нещата, написани в Библията са истина, но истинската вяра в Библията е вярата да се преживява това, което е писано за настоящият ни живот. Няма нищо написано в Библията, което да не можем да преживеем днес, и тука ще го направим. Някои от вас вероятно ще бъдат използвани да извършат дори по-големи чудеса от това, което беше извършено в Библията. Ние сега сме във времената на ‘по-големите дела, за които говореше Исус. Отново, Библията не е просто една историческа книга, на която да вярваме, тя е това, което ще живеем и храната, която ще ни поддържа всеки ден. Тя е арсеналът от оръжия, които ще използваме във всяка битка. Познаването на Библията не е просто добро нещо, което да правим, но тук тя ще означава живот или смърт. Тази пустиня е красива, но смъртоносна. Тя ще се опита дави убие по всеки начин, по който може, а тя има много начини, по които може да го направи. Ако не ви убие, тя ще се помъчи дави накара да се върнете обратно. Колкото и плашещо може да бъде, страхът ще ви води в неговите капани, така че страхът никога не трябва да става нашият водач. Трябва да се научим да не позволяваме на страха да ни контролира или да влияе на решенията ни. Трябва да използваме всеки страх, който идва върху нас като възможност да му се съпротивим ида
Пътят
30 растем във вяра. Ще имаме възможност да правим това всеки дени всеки ден, в който стоим в пътя ще ставаме по-силни в Господа. Също така трябва да използваме всяко изпитание на объркване, за да растем в мъдрост. Всеки ден ще са необходими повече вяра и мъдрост, за да стоим в правилния път. Мъдростта идва от преживяване, на което се гледа с поучаемо сърце. Колко пътища има ?“ попита някой. Има много, и почти всички са много изкусителни и привлекателни, отговорих аз. Как можем да кажем кой е правилният попита някой друг. Няма формула. Няма как да, което можем да използваме. Ние трябва да следваме Личност, а не формула. Обаче, моят опит е бил, че правилният път винаги е изглеждал потрудени всъщност е бил потруден, поне за известно време. Той никога не е изглеждал по-привлекателен, което е причината защо трябва да имаме вяра, за да го видими да следваме Господа, а не просто нашето разсъждение. Неправилните пътища изглежда, че винаги изглеждат по-лесни, и ще ни изкушават да се опитаме да избягваме от нашите трудности и изпитания. Те всъщност могат да бъдат по-лесни за известно време, но после ще станат по- трудни от правилния път. Накрая водят до капани и заплитания, от които малцина някога са се освобождавали, ако не се обърнат бързо и се върнат на правилния път. Правилният път може никога действително да не стане по-лесен, но той става по-лесен, когато ставаме по-силни и по-мъдри. Правилният път има едно нещо, което никой друг път няма, и това е най-великото от всички неща. Когато стена правилния път, вие постоянно ще бъдете по-близко до Господа, и Неговата жива вода постоянно ще бъде на разположение. Няма по-голям мири радост, които можем да познаваме, от това да бъдем близко до Него. Нашата близост до Него може да бъде толкова чудесна, чеда започнем да се наслаждаваме в тази пустиня. С Него най-безлюдната пещера е по-добра от палат. Без Него най- страхотният палат може да бъде по-лош от безлюдна пещера. Ако тръгнете погрешен път, той ще ви води далеч от Него. Радостта и мирът на Господа ще бъдат заменени от объркване и тъмнина. Пътят на

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: