Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание

ПРОРОКЪТ
ях толкова повлиян от срещата си с Енох, че ми отне известно време да се съвзема, преди да мога да говоря. Знаех, че това, което щях да кажа, можеше да ги води през останалата част от живота им. Чувствах, сякаш щях да им покажа най-великото съкровище, откривано някога, и исках това да бъде колкото се може по- драматично, за да окаже възможно най-голямото влияние. Нямах нужда от драма, биещи барабани или тромпети. Марк вече им беше казал, че аз ще се върна с послание, което ще ги води за остатъка от живота им, и те бяха толкова фокусирани, колкото винаги съм ги виждал. Въпреки това времето с Енох беше направило нещо замени групата можеше да го види. Това ги накара да бъдат още по-внимателни. Дотук успяхме без твърда храна. Дори с живата вода ще станем по-слаби след няколко дни, а снощи бяхме близо до изтощение. Днес започнахме да приемаме твърдата храна, която не само ще ни поддържано ще ни прави по- силни всеки ден. Нашата храна е да вършим волята на Татко, а радостта на Господа ще бъде силата ни. Нова радост ще бъде наша компания и ние ще растем в това всеки ден, в който стоим на този път, отговорих аз. Но имали някаква истинска храна, която ще ни бъде дадена попита по- голямата Мери. Това е по-истинско от всяка храна, която някога сте яли, казах аз. Манната, която поддържаше Израел, беше преобраз на тази храна. Това е пресен хляб от небето, който ще получаваме всеки ден отсега нататък. Значи това е духовен хляб, каза Мери, присмивайки се добродушно. Не ели това по-добро от всичко, което можем да ядем отговорих аз. Б

Пътят
86 Звучи ми добре заяви някой, съгласявайки се радостно от името на всички други. Аз бях удивен от това, колко добре изглеждаше, че се чувстват всички. Разкажи ни сега за твоята среща, поиска Мери, не можейки да сдържа вълнението си и седна голяма усмивка, каквато не бях виждал преди, и кажи ни повече затова послание за радостта на Господа. Очевидно е, че вие вече сте открили радостта на Господа днес, започнах аз.
„Току-що се срещнах с най-щастливия човек, който някога съм виждал. Току-що се срещнах с Енох“. Как изглежда той прекъсна ме Мери, все още не можеща да се сдържа. Това малко ме подразни, и аз не можех да повярвам колко бързо можах да загубя доброто усещане, което имах, след като бях с Енох. Спрях, решен да не бъда нетърпеливи продължих. Той изглеждаше като олицетворение на радостта, отговорих аз. Но аз мислех, че той е бил пророк отбеляза някой. Не мисля, че съм срещал пророчески човек с много радост. Тогава трябва никога да не си виждал зрял пророк, отговорих аз. „Енох е първият, за когото е казано, че е пророкували той е бащата на пророците. Ако сте призовани затова служение днес и узреете, колкото трябва, вие ще бъдете повече като Енох, и ще бъдете едни от най-щастливите хора на земята.
„Енох е пророчество, послание от Бог. Това е най-важното послание – ние сме призовани да ходим с Бог. Това е посланието, което ще ни държи напътя на живота. В Неговото присъствие е пълнотата на радостта, а радостта, която идва от това да бъдем с Него, е храна, която ни дава по-голяма сила, отколкото всяка друга храна може някога да го направи.
„Енох ти даде пастирската тояга, нали попита Марк. Да, даде мия, отговорих аз. Тя е отрязана от дървото. Той разказали ти за дървото продължи Марк. Да, разказа ми, но какво знаеш ти за дървото попитах аз Марк. Аз съм виждал дървото и пастирската тояга. Това е Дървото на Живота. Властта на пастира идва от Дървото на Живота. Плодът на това дърво е, към което трябва да водиш Божиите хора. ‘Есеевият корен е, който роди Христос, който е нашият живот. Той е храната, която е нашата радост, а Неговата радост е нашата сила. Това също е и Аароновият жезъл, който покълна. Неговият жезъл покълна, понеже тоягата на пастирите е от Дървото на Живота и е жива. Този живот е, който ни помага да разпознаваме тези, които са изпратени от Бог и са истинските пастори, каза Марк, спирайки, но очевидно можейки да продължи още.
„Марк, откъде получи всичкото това разбиране попитах аз. Когато ми беше даден призивът миза пророк, беше ми казано, че една от главните ми задачи ще е да разпознавам тези, които имат пастирската тояга, ида ги подкрепям. Аз съм ги виждал единствено във видения, но веднага разпознах тази тояга. Разкажи ми всичко, което знаеш за нея, помолих аз. Ти си мислиш, че твоята тояга е нова и прясно отрязана, но тя е много постара, отколкото можеш да си представиш. Тя изглежда, като чели е нова и свежа поради живота, който е в нея, и този живот ще остане в нея, докато ти ходиш с Бог и не се отклоняваш от Неговия път. Тази тояга е отрязана от Дървото на Живота преди създаването на света и е калибрирана за теб тогава. Това е истина за всички пастирски тояги, давани на пастирите, дори на тези, които водят най- малката група от Божии хора. Знаеш ли защо Енох беше този, който ти даде това попита тогава Марк.

Пътят
87 Знам малко, но мисля, чети можеш да знаеш повече. Моля те кажи ми какво знаеш.
„Енох представлява пътя, по който всички истински пастири ще водят
Божиите хора. Истинските пастири се познават по своето ходене с Бог. Те могат да са страхотни съветници, изцелители и учители, но пастирите ще се познават преди всичко по тяхното ходене с Бог и близостта им с Него. Има много неща, които ще накарат хората да те следват, но истинските пастири ще се познават по това, как следват Бог по пътя на живота. Едно нещо, по което можем да разпознаваме пастирите, които стоят напътя на живота е чрез тяхната увеличаваща се радост. Това беше радостта, която видя в Енох. Пастирите, които са останали напътя на живота, не изглежда да имат грижи или товари, понеже теса впрегнати с Този, чието бреме е леко. Тези хора не са напрегнати, носа постоянно зареждани от силата, която идва от радостта на Господа. Тяхната тояга, или тяхната власт, ще бъде разпозната чрез живота, който е в тях, Тоягата им постоянно ще напъпва, раждайки нов живот, защото тя идва от Самото Дърво на Живота. Докато Марк говореше, всички бяха завладяни, но някои повече от други. Знаех, че това бяха пастирите. Бездна призоваваше бездна и сърцата им бяха събудени. Докато наблюдавах Марк, можех да кажа, че той също забеляза тези, които бяха специално докоснати, така че той можеше да им говори повече по-късно. Какъв дар е той за нас, помислих си, и е толкова млад Аз съм млад, но вече съм ходил с Бог няколко години, каза Марк, като чели чу мислите ми. После продължи Някои претендират, че могат да използват гадателска тояга, за да намерят вода под земята теса фалшификати на това, което вие имате в ръката си. Вашата тояга може да намери водата, която е скрита под повърхността. Бездна призовава бездна и живот призовава живот. Тези, които имат пастирската тояга, стават все по-чувствителни затова, какво е живота и къде текат водите на живота, каза Марки после се разколеба, като чели имаше още какво да каже, но не знаеше дали да го сподели. Моля те, продължи, казах му аз. Когато вашата тояга напъпи, вие трябва внимателно да откършите пъпките. Тогава трябва да ги дадете на тези, които са били пробудени за техния призив за пастири. Тези пъпки ще пораснат в тях и всяка една ще стане тояга точно както вашата, каза той, отново колебаейки се.
„Марк, моля те, сподели всичко, което знаеш, казах аз. ОК. Тези, които получат пъпките сега и израснат за да бъдат пастири, в края на века ще ходят във властта на Пастира. Тяхната тояга ще бъде Неговата тояга на земята. Те не просто ще водят Божиите хора и ще ги пазят от врага с тоягата, но ще поразят враговете на Господа. Те няма просто да разделят морета, а ще разделят нации. Те ще водят Божиите хора към Обещаната земя. Защо се колебаеше да споделиш това, Марк?“ попитах аз. Мога ли дати кажа насаме отговори той. Ако мислиш, че трябва, може, отговорих аз и се отделихме на известно разстояние от останалите. Твоята тояга е била пъпка, която ти е била дадена, когато си бил много млад в Господа, започна Марк. Ти не сия носил много, преди да я хвърлиш. В определен смисъл, ти си направил това, което направи Мойсей когато хвърли тоягата си, когато беше упълномощен при горящата къпина. Той беше упълномощен за Божия пастир на Неговия народно се чувстваше неподходящ. Когато той хвърли тоягата, тя стана змия иго преследваше докато той нея хвана отново. Това е, което се случва когато отхвърлиш призванието на Господа.

Пътят
88 Знам кога направих това, отговорих аз. Прав си. Моля те, продължи. Както Мойсей, твоята тояга е станала змия и те е преследвала, докато не сия хванал отново, което означава, че си хванал своето упълномощаване отново, продължи той. Това е вярно, отговорих аз, и е добър начин да го кажеш. Когато бягах от призванието си, всичко, което правех, преуспяваше, но аз бях нещастен. Чувствах, че това, което бях захвърлил – моя призив за служение – ме преследваше дени нощ. Ти си прав. Моля те, продължи. Когато си хванал тоягата отново и си се върнал в призванието си, е било, сякаш никога не си пропускали една стъпкано си стъпил на място много по- високо от това, което си оставил. Било е сякаш си ходил в призванието си през цялото време и си израснал в него, каза той, гледайки ме, докато аз кимах, че това е истина. Ноти си пропуснал нещо. Ти си пораснали твоята тояга е пораснала, но от дълго време тя не е растяла в ръката ти. Поради това ти си пропуснал много. Ако беше растял заедно с твоята тояга, ти щеше да бъдеш по-зрял и по-стабилен в своята власт. Ти щеше да бъдеш толкова единен с тоягата, че тя щеше да бъде като още една ръка от твоето тяло. Сега тя е почти като нещо, което ти се опитваш да използваш. Ти дори не знаеш как да я държиш правилно. Поради това ще бъдеш в опасност да не използваш правилно тази тояга точно както направи и
Мойсей“. Това, което казваше, че ще бъда в опасност да заведа Божиите хора до Обещаната земя, но няма да мога да ги въведа в нея ли попитах аз. Това е опасността, продължи Марк. Това е опасността за всички, които не са израснали заедно със своята власт, както трябва да бъде.
„Марк, благодаря ти затова предупреждение. Имали нещо друго, което имаш дами кажеш във връзка с това попитах аз. Благодатта на Господа е съвършена в слабостта, започна Марк. Ти имаш слабост поради времето, в което си ходил отделно от твоя призив. Това е времето, когато врагът е намерил достъп до теб и до семейството ти, което е довело до едни от най-големите неуспехи в живота ти, които са провали със семейството ти. Въпреки че виждаш резултатите от твоите провали сега, ти имаш обещанието на Господа за децата ти и за техните деца. Те ще служат на Господа и ще прославят името Му. Този, който е верен ще направи това да се случи. Провалите ти няма да продължават да бъдат пречка, ако се облягаш повече на Господа поради твоята слабост, ноти имаш слабости. Повече не трябва да хвърляш тази тояга, и трябва постоянно да се облягаш на Него.
Марк се поколеба отново за минута, като чели, за да остави това да достигне до съзнанието ми, и после продължи Дори най-малкият от пастирите, който се издига от това място, ще бъде като Давид. Те ще бъдат мощни воини, мощни поклонници, и ще бъдат велики пророци като Давид. Те също така трябва да имат радостта на Енох. Всеки един в тези времена ще се нуждае от радостта на Енох. Твоето разкаяние заради провалите ти, трябва да се превърне в радост поради Изкупителят, който ще изкупи грешките ти. Нуждаех се да чуя това, което Марк сподели с мен, колкото се нуждаех да чуя и това, което Енох и Илия споделиха с мен. Въпреки че копнеех за повече време с Енох и Илия, аз не исках да пропусна това, което Господ щеше дами каже чрез хората в нашата група. Те можеха да бъдат също толкова посланици от Господа, както Енох и Илия.

Пътят
89 Погледнах към нашата малка група. Всеки, когото бях почнал да опознавам, беше съкровище, повече от забележително. Господ отново беше запазил най-доброто Си за накрая, помислих си аз. Отново, Марк изглежда знаеше какво си мислех. Едни от най-великите, които някога са ходили с Бог, са или на този път, или скоро ще бъдат. Най-добрата част не е просто да познаваме Илия и Енох, но ние ще познаваме Бога на Илия, Бога на Енох, Бога на Давид, Бога на Мойсей – същия Бог, който всички велики хора, които са ходили по тази земя, са познавали и са Му служили. Кой може дори да си е мечтал за такъв живот каза Марк, повтаряйки моите мисли. Кой може някога да си е мечтал за нещо такова съгласих се аз. Аз не се събудих. Аз не спях. Но вие трябва да се събудите. Вие сте призовани за планината на Господа.



Рик Джойнър е основатели изпълнителен директор на служенията Утринна звезда и на интернационалните служения Наследството и е главният пастор на църквата
MirningStar Fellowship. Рик е президент на инициативата Дъбът, едно интернационално движение, което мобилизира християните да се въвлекат във великите въпроси на нашето време. Той е автор на повече от четиридесет книги, включващи Последната битка, Двете дървета в градината и Новата Америка. Рик и съпругата му, Джули, имат пет деца Анна Джейн, Айрин, Ембър, Бен и Сам.