Кибалион 65 тиворечиво твърдение е съвместимо в съответствие със Закона на парадокса. Нещо повечето представлява прецизно херметично
твърдение за отношенията, съществуващи между ЦЯЛОТО и неговия Ментален Свят. Видяхме как "Всичко е в ЦЯЛОТО" и нека сега разгледаме другия аспект на проблема. От Херметичното учение следва, че ЦЯЛОТО е Иманентно (съществуващо във, присъщо, пребиваващо във) на своя Свят, както и на всяка част, частица, елемент или комбинация в Света. Това твърдение обикновено се илюстрира от Учителите с позоваване на Принципа за съответствието. Учителят кара ученика да образува Ментален образна нещо - човек, идея, нещо,
притежаващо ментална форма, като най-пред
почитаният пример е този за автора или драматурга, изграждащ идея засвоите литературни герои, или за художника или скулптора, създаващ идеалния образ, който той иска да изрази чрез изкуството си. Във всеки от посочените
случаи ученикът ще установи, че макар представата да има битие и живот единствено в собствения му ум, все пак той, ученикът, писателят, драматургът,
художникът или скулпторът, в известен смисъл също е иманентен, съществуващ в мисловния образ или пребиваващ в него. С други думи, цялата ценност, живот, духна реалността в мисловния образ е извлечена от "иманентния умна мислителя. Помислете върху това за момент, докато разберете идеята. За
да дадем съвременен пример, нека кажем, че
Отело, Яго, Хамлет, Лир, Ричард I I I са съществували единствено в ума на Шекспир по времето на тяхното създаване или раждане. И все пак Шекспир също е съществувал във всеки от тези литературни образи, дарявайки ги с тяхната жизненост, дух и действие. Чий е "духът" на литературните герои,
които ние познава-