чеството не се подобри.Богомилите си останаха
както винаги немили и недраги, боси и оскъдни, безкористни в служенето и самоотвержени в ходенето по друмищата. Докато в същото време, тайните общества
потъна- ха в излишъци и разкош, борба за власт и контрол над света.
Днешните богомили – „богу-мили“ къде ли са! То е ясно, че
39
след 10 век и оплождането на Европа от богомилският импулс, бо- гомолството не изчезва.
Напротив, то остава като невидима тра- диция и съществува в лицето на такива колоритни представители като Свети Франциск, като българските исихасти, като редица действени представители в лицето на Апостола-Дякона Левски.
Да, всичко това е едно. Този,
който накъсва дългата верига, на отделни брънки и сегменти, като ги разделя,
опакова в етикети, квалифицира, без да ги познава, той очевидно целенасочено
под- рива делото във вековете, започнато от самият Спасител. В Бълга- рия се кръстосват двата импулса, този на Отеца-Създателя, и този на Спасителя-който е присъстващ у богомилите. Кръстосвайки се
в български земи, двата импулса взаимно се оплождат, периодич- но пораждат нови цивилизационни импулси към останалата част на Европа и света. В този смисъл днешните богомили са факт, но не ги търсете в тайните общества и масонските ритуали. В подоб- на книга като тази „За качествата“ – виж там!
В СПАЗВАНЕТО НА
НАПЪТСТВИЯТА ОТ ТАЗИ КНИГА! Ето, тука са новите днешните богомили.
Богу-мили от-ново! 
