Книга за по-кратко оттук нататък бе усетена толкова близка от читателя, защото
Изтегляне 4.34 Mb. Pdf просмотр
|
| такова като „покорен слуга", то това е мравката. Ние унищожаваме подаръците, които Бог ни е дал, света ни и собствените си хора, ние се самоунищожаваме... докато мравката продължава да служи на цялата колония. Не мога да повярвам..., удивляваше се той. Мравката постига това, за което можем само да мечтаем. Ако има Бог, мравката е Неговият покорен слуга. Пер се облегна назад, за да остави думите да попият. Мату притихна за момент. - Мравката не може да ме види, сър... - започна той - Това мога да го разбера. Но какво следва тогава, Учителю, какво трябва да бъде скрито от мен... само защото съм човешко същество? - Точно това имах предвид, Мату... - отговори Пер - Ако пожелаеш да придобиеш мъдростта на мравката, трябва да мислиш като мравка. Ако искаш да придобиеш мъдростта на бухала, трябва да мислиш като бухал... и ако желаеш да придобиеш мъдростта на Звездните същества, трябва да спреш да мислиш като Човешко същество... трябва да мислиш като Звездно същество! Мату се удивляваше на простотата на думите... и на тяхната трудност. Той се готвеше да зададе въпрос, когато Пер започна отново: - В галактиката ЕРИДАНУС има толкова много форми на Живот, колкото и звезди, Мату. И ето нещо любопитно, мой млади приятелю. В тази галактика, в нашата галактика... хуманоидната форма е основният път, който всички форми на живот поемат. Тя не е изключение, както мнозина може би считат. Точно обратното е, това е общото правило. Мату си спомни за многото форми на живот, които Учителя му бе описал преди. Имаше хуманоиди в галактиката, които бяха еволюирали от предци, които били насекоми и хуманоиди, които еволюирали от своите предци-риби. Имало хуманоиди, потомци на влечуги, птици и дори форми на Живот, които Мату бе сигурен, че никога няма да види през живота си. Това не бе трудно за възприемане от Мату. Все пак човешките същества бяха потомци на предци, които са били маймуни, той знаеше това. Но хуманоидни влечуги... човешки същества, родени от влечугоподобни предци... това го очароваше. - Ще говориш ли за рептилоидните същества отново? - попита Мату своя учител. Пер погледна към своя млад ученик. - Трябва, Мату... - отговори той - Защото те са източникът на институциите на Човечеството. Те са причината, поради която сме тук. На Мату никога не му беше комфортно, когато Пер казваше това. Някак си мисълта за същества-влечуги като водеща сила на Човечеството му изглеждаше противна. Пер видя дискомфорта у своя чирак. - Това е нещо, което трябва да научиш, Мату... - напомни той на младежа - Това, което е важно да се знае в преследването на Истината е че: „Истината не почива на това, какво трябва да е или би могло да е, Истината почива на това, каквото е". - Но трябва ли да оставим нашите мечти за това какво може или трябва да бъде, Учителю? -попита чирака. - Не, Мату... - отговори Старейшината - Мечтите и мислите за това, което може да бъде, са онова което ни дава нашите цели, те ни дават причина да напредваме и постигаме. Но за да осъществим тези цели и мечти, можем да използваме само това, което е налично. Запомни, Мату, нито един дърводелец не е построил къща, спорейки какво е можело да стане, ако е имал чук или гвоздеи. Никой не е построил къща, оплаквайки се, че е трябвало да има чук или че трябва да има гвоздеи. Една къща се построява от човек, който използва това, което има под ръка. Дърводелецът трябва да има чук, но ако са налични само камъни, той ще използва камъка като чук. Дърводелецът трябва да има трион, но ако няма наличен, ще използва брадва или нож. Воинът използва това, което е налично и не се фокусира над това какво той или тя би трябвало да има. Мату се замисли върху думите на Старейшината. Истината лежи в това, което е... не в това, какво трябва или може да бъде. Воинът използва това, което му е под ръка. Колко просто., каза си той. Колко просто. Пер пак се облегна назад. - Почини си сега Мату... - каза той - Когато започнем отново, искам да поговоря за световете на звездите на Орион... и Кралицата, която е източникът на всички религии на Човечеството. Мату седна, благоговеейки за момент, взирайки се в своя Учител. Колко Изтегляне 4.34 Mb. Сподели с приятели:
|