Книга за по-кратко оттук нататък бе усетена толкова близка от читателя, защото
Изтегляне 4.34 Mb. Pdf просмотр
|
| Канибализъм., помисли си Мату. Предполагам е навсякъде. - С времето - продължи Пер - някои личинки си проправили път до бреговете на блатото. Докато се хранели, те се научили да повдигат малките си главички над водата и да ядат мъха и малките растения, подаващи се от скалите. Тактиката проработила... за известно време. С времето, за да открият храна, малките личинки били принудени изцяло да напуснат водата и с голям напън да изкарат телата си до ръба навън, ядейки каквото могат да намерят и след това се завръщали в безопасността на водата. Поколения по-късно те се научили напълно да напускат водата, бързо преминавайки малка дистанция от нея до растителността в калта и камъните, след което бързо се връщали в спокойната вода на блатото преди лъчите на слънцето да ги убият. Това бил опасен живот, Мату. Излизането на земята често причинявало на осмелилите се личинки засядане в калта или в малки дупки по повърхността. Някои не успявали да се върнат във водата преди слънчевите лъчи да изсушат „кожата" им. Излизането на сушата в търсене на храна ги изложило на нови опасности и създало рискове, които те не били срещали преди, но също така предоставило напълно нов източник на храна за малките създания. Докато продължавали да се развиват и адаптират, техните малки мускулчета дали път на малки примитивни крачета. „Кожата" им заякнала, а техните перки се превърнали в сграбчващи щипки. Но дори още по-важно, малките създания започнали да развиват бели дробове, които им позволили да дишат в новосформираната атмосфера. По този начин, Мату, на Зеления свят се родили първите примитивни пълзящи насекоми. Мату си представи малките насекоми не по-големи от зрънце ориз, дори още по-малки. Пер се изправи. - Опознавайки все повече околния свят, личинките открили и други блата, по-големи от това на крайбрежието. Там Живота бил малко по- лесен, без наличието на неочаквани вълни, които да се разбиват в малкото блато на първите оцелели. Миграцията навътре към сушата продължила, блатата отстъпили място на малки езерца, а светът на примитивните създания се разраснал до безпрецедентни размери. Езерцата станали дом за различни видове насекоми и осигурявали хранителни ресурси, които не били налични в плитките локви. Живота бил по-добър. Но Живота на първичния Зелен свят бил една непрестанна битка за оцеляване. Бил изискващ, жесток и означавал смърт за всяко същество, което се предавало в битка или просто било прекалено слабо. В течение на милиони години малките насекоми продължили битката за оцеляване. Живота им на сушата бил прекарван в постоянно търсене на храна, опитвайки се същевременно да се предпазват от смъртоносните лъчи на слънцето, изсъхващите кални капани и силните ветрове. Живота им във водата не бил по-добър. Малките насекоми постоянно се защитавали от други насекоми-хищници, които също се борели да оцелеят в първичния свят. Всички малки примитивни създания се борели да ядат... и да не бъдат изядени. Пер отиде до прозореца. - Един ден, след еони борба и еволюция, едно малко змиеподобно същество стояло на един камък на брега. Докато стояло тихичко, търсейки следващото си ястие, забелязало по-малко същество, което плувало във водата под него. Без забавяне и без да мисли, то скочило от мястото, на което стояло към неподозиращото създание. За части от секундата неговите малки мускули реагирали с чист инстинкт за оцеляване. Същите тези инстинкти накарали малкото същество да извърши немислимото и да напусне безопасното място, на което стояло и да се изтласка навън и към небето! Това било много важно събитие, Мату..., въпреки че скокът нямал и сантиметър, успехът от действието, фактът че този малък скок доставил на създанието храната, от която имало нужда, вкоренил това поведение в неговите банки памет. Когато същата ситуация се повторила, малкото насекомо не се спряло, за да мисли, а просто реагирало... отново. И успяло... отново. Бавно и сигурно, докато времето минавало, малкото насекомо се научило да стои на ръба и да чака следващата си жертва. И други насекоми се научили да правят същото. Поколения по-късно, малките същества се научили да подскачат по повърхността на водата в тяхното несекващо търсене на храна. С всеки успех те ставали по-силни, по-бързи... и по-смъртоносни. След стотици хиляди години, техните малки крачета станали по-силни, а техните тела по-слизести и по-заострени... извиването отстъпило на подскачането, а малките скокове станали по- големи, еволюцията на насекомите направила голяма стъпка напред. Пер се обърна към Мату: - Това е начинът, по който ще станеш Воин на Звездите, Мату... - каза му той. Мату бе хванат неподготвен. Той се сепна от тези думи. - Не разбирам, Пер... - успя да промълви. - Ще спреш да се държиш и мислиш като човешко същество, което е ограничено от земята. Ще започнеш да мислиш и действаш като Звездно същество. Трябва да подскочиш от безопасното си място, с което идентифицираш „човешкото" и да почувстваш силата на съществуването като Звездно същество. Мисли като Звездно същество, Мату! Прави го често, прави го много пъти, прави го през цялото време. Ако можеш да го правиш, действията и мислите на Звездното същество ще станат естествени, те ще станат част от твоето ежедневно поведение. Тогава и само тогава ще започнеш еволюционния път по превръщането ти във Воин на Звездите! Мату поразмишлява над тази мисъл. Точно затова един атлет тренира Изтегляне 4.34 Mb. Сподели с приятели:
|