ГЛАВА 3 – ПОСЛАНИЯТА: ДА СЕ НАУЧИМ ДА РАЗБИРАМЕ КОНТЕКСТА

ГЛАВА 3 – ПОСЛАНИЯТА: ДА СЕ НАУЧИМ ДА РАЗБИРАМЕ КОНТЕКСТА

Ще започнем нашето обсъждане на различните видове библейски жанрове чрез преглеждане на Новозаветните послания. Една от причините да започнем именно от там е тази, че те изглеждат лесни за тълкуване. Кой се нуждае от специална помощ, за да разбере „Всички съгрешиха“ (Римляни 3:23), или „Заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23, или „По благодат сте спасени чрез вяра“ (Ефесяни 2:8), или повеленията „Ходете по Духа“ (Галатяни 5:16) и „Ходете в любов“ (Ефесяни 5:2).

От друга страна, "лесното" тълкуване на посланията може да се окаже твърде измамливо. Това е особено вярно, когато става дума за херменевтика. Ако се опитаме да тълкуваме някому 1 Коринтяни например, ще видим колко много са трудните места. „Как да приемем мнението на Павел 7:25 като Божие Слово?“ ще запитата някои, особено ако не харесват някои приложения на това мнение. И въпросите продължават. Как отлъчването от църквата на брата от гл. 5 може да се приложи в съвременната църква, щом има толкова много други църкви, където той може да отиде? Какво иска да каже с главите 12-14, ако в местната ви църква дарбите на Духа не са приети за валидни и за двадесети век? Как да обясним ясно казаното в 11:2-16, че жената трябва да покрива главата си, когато се моли и пророкува - или ясно казаното, че трябва да се молят и пророкуват събрани всички заедно?

Става ясно, че посланията не са толкова лесни за тълкуване, както хората често си мислят. Поради важността им за Христовата вяра и поради това, че съдържат толкова много херменевтични проблеми, посланията ще ни послужат като модели за най-честите въпроси на екзегетика и херменевтика, които искаме да поставим по-нататък в тази книга.

Първо трябва да се отбележи, че посланията сами по себе си не са хомогенно цяло. Преди много години Адолф Дейсман, на основата на изследвания на голям брой папируси, е определил разликата между писма и послания. Писмата са нелитературни съчинения, т.е. не са писани за публично четене, а за четене от човека или хората, до които са адресирани. Посланията са художествени литературни форми или литературни жанрове, написани да бъдат четени от всички. Дейсман е определил всички послания на Павел, както и 2 Йоан и 3 Йоан като писма. Въпреки че някои изследователи смятат, че не е правилно посланията на Новия Завет да се делят на категории и може би в някаква степен имат своето основание, все пак е очевидно, че между тях има отличителна разлика. Римляни и Филимон се отличават едно от друго не само по съдържание, но и по това, че последното е много по-лично от другото. За разлика от писмата на апостол Павел, 2 Петрово и 1 Йоан много повече приличат на послания.

Валидността на това разграничаване може да се види като отбележим каква е била формата на едно древно писмо. Както има някаква стандартна форма за едно съвременно писмо (дата, обръщение, повествователна част, заключение и подпис), такава е имало и в древността. Намерени са хиляди древни писма и повечето от тях имат форма точно като тази на писмата от Новия Завет (виж писмото до братята в Антиохия в Деяния 15:23-29). Тази форма има следния вид:

1. Име на подателя (например апостол Павел)

2. Име на получателя (например до Божията църква в Коринт)

3. Поздравления 9напр. „Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец...“)

4. Молитви и благодарности на Бога (например „Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас...“)

5. Изложение

6. Последни поздрави и сбогуване (например „Благодатта на Господа Исуса да бъде с вас...“)

Единственият променящ се елемент в писмата е номер 4, който в повечето древни писма приема формата на молитвено пожелание (вижте например 3 Йоан 2) или пък някъде отсъства въобще (Галатяни, 1 Тимотей, Тит). В три от посланията на Новия Завет молитвените пожелания приемат формата на славословие (2 Коринтяни, Ефесяни, 1 Петрово, Откровение 1:5-6).

Ще отбележим, че онези послания в Новия Завет, които нямат елементите 1-3 или 6 са тъкмо тези, които ние причисляваме към писма, въпреки че те са частично и послания по форма. Послание към евреите, например, което е било написано като три части трактат и една част писмо, е наистина адресирано към специална група хора, както се изяснява в стиховете 10:32-34 и 13:1-25. Специално си отбележете елементите на писмо в стиховете 13:22-25. Все пак, главите от 1 до 10 малко приличат на писмо, а са добре изразени проповеди, в които твърдението за Христовото всеобхватно превъзходство над всичко, което е било преди, е изразено с думи на настоятелно увещание да се укрепява вярата в Христос (2:1-4; 3:7-19; 5:11-6:20; 10:19-25). Наистина, авторът сам го нарича „увещателно слово“ (13:22).

1 Йоан е подобно в известен смисъл, с изключение на това, че то няма формални елементи на писмо. Независимо от това, става съвсем ясно, че то е написано за определена група хора (вижте 2:7; 12-14, 19, 26) и изглежда много подобно по структура на писмо с всичките му елементи. То не е обикновено теологично разглеждане за църквата.

Яков и 2 Петрово са адресирани като писма, но и в двете липсва личния поздрав и сбогуването в края; и на двете липсва специално адресиране, както и някакви персонални забележки от авторите. Те са най-близките до „послания“ писани в Новия Завет, т.е. те се отнасят за църквата въобще, въпреки че написването на 2 Петрово изглежда е предизвикано от такива, които отричат Второто пришествие (3:1-7). От друга страна, в посланието на Яков толкова ясно отсъства всеобхватен аргумент, че то повече изглежда като бележки насъбрани по различни етични въпроси, отколкото като писмо.

Въпреки тези различни видове, има едно нещо, което е общо за всичките послания и това е най-важното нещо, което трябва да си отбележим при четенето и тълкуването им: те са точно това, което технически се нарича "случаен документ, дискурс - Дискурс (латински discursus – тичам към, бягам от) често обозначава „писмена или говорима комуникация или дебат“ или „формална дискусия или дебат“. Дискурс е важен термин в семантиката, лингвистиката, антропологията и етнографията, литературния анализ, [история на изкуството] и идеите. (т.е. възникнали и предназначени за специални случаи) и са останали като документи, датиращи от първи век.

Въпреки че са вдъхновени от Святия Дух и като такива са валидни за всички времена, посланията са документи, написани в контекста на автора и предназначени за контекста на първоначалния получател. Тези два фактора - че те са случайни документи и че са написани през първото столетие - правят тяхното тълкуване понякога трудно.

Освен всичко това, трябва съвсем сериозно да се има предвид тяхната конкретна природа. Това означава, че те са свързани с конкретен случай както за авторите, така и за читателите. Почти всички от Новозаветните писма са във връзка с някакъв специален (на първо място за читателите) случай (Филимон и, може би, Яков и Римляните са изключения). Най-често такъв случай е бил нечие поведение, което се нуждае от корекция или доктринална грешка, която се нуждае да бъде поправена или неправилно разбиране, което трябва да бъде допълнително обяснено.

Повечето от проблемите в тълкуването на посланията се дължат на факта, че те са свързани с конкретен случай. Ние имаме отговорите, но не винаги знаем какви са били въпросите и проблемите и дали изобщо е имало проблеми. Това е нещо като да слушаш само единия край на телефонен разговор и да се опитваш да си представиш кой е на другия край и какви са неговите думи. В повечето случаи е много важно за нас да чуем „другия край“, така че да знаем на какво нашия откъс отговаря.

Тук има и още нещо. Природата на посланията - това че са свързани с конкретен случай също означава, че всички те не са първоначално теологични трактати; те не са сбити Павлови и Петрови теологии. Макар че става дума за теология, това са винаги „теологични казуси“; теология, написана за да реши някакъв конкретно възникнал проблем. Това е истина дори за Посланието към Римляните, което е по-пълно и по-систематично изложение на Павловата теология, отколкото може да се види някъде на друго място в Новия Завет. Но това е само част от неговата теология - теология във връзка с неговата персонална задача на апостол сред езичниците. Неговата лична борба за защитаване правото на езичниците на Божията милост и как това право е свързано с целия проблем на „Закона“ са причините документът да приеме тази специална форма, която той има в Римляни и която прави оправданието да бъде използвано в него като първоначална метафора за спасението. Думата оправдава, която преобладава в Римляни (15 пъти) или в Галатяни (8), се среща само два пъти във всичките други писма на Павел (1 Коринтяни 6:11; Тит 3:7).

Вярващият човек и изследователят ще се връщат отново и отново към посланията, за да изследват християнската теология; те са изпълнени с нея. Но трябва винаги да се има предвид, че те не са първоначално написани за да проповядват християнската теология. Те са теология в служба на частни нужди. В следващата глава ние ще отбележим приложенията на това в херменевтиката. Имайки предвид тези важни предварителни забележки, как трябва човек да пристъпи към екзегетика или поне към информирано четене в екзегетика на посланията? Оттук ние ще продължим с изучаване на 1 Коринтяни. Знаем, че не всяко послание прилича точно на 1 Коринтяни, но почти всички въпроси, които възникват при всяко друго послание, възникват и тук.
Историческият контекст
Първото нещо, което читателят трябва да направи когато чете посланията, е да си създаде една внимателна, но компетентна представа за ситуацията, за която се говори. Какво се е случило в Коринт, че е накарало апостол Павел да напише 1 Коринтяни? Как той е научил за случилото се там? Как е бил свързан с Коринт и какви предишни контакти е имал? Какви взаимоотношения между него и тях се проявяват в това писмо? Това са част от въпросите, на които трябва са се отговори. И така, какво следва да направи читателя?

Първо, трябва да направите една консултация с Библейския речник, за да научите възможно повече за Коринт и неговите жители. Сред другите важни неща, които ще разберете за Коринт е и това, че той е бил един относително млад за древните представи град - основан само 94 г. преди ап. Павел да го посети за пръв път. Въпреки това, поради своето стратегическо за търговията местоположение, това бил един космополитен и богат град, бил средище на изкуствата и при това доста религиозен (притежавал не по-малко от 26 храма и светилища) и известен с религиозната си чувствителност. С малко въображение можете да си представите, че Коринт е бил град като Ню Йорк, Лос Анжелис и Лас Вегас, взети заедно. Следователно, това писмо на апостол Павел едва ли е било до някаква малка църква в крайните квартали. Имайте предвид това, когато четете и вижте как ще се промени вашето разбиране на написаното в посланието.

Второ, специално за целта на изследването, необходимо е да развиете в себе си навика да четете целите писма наведнъж - това предполага да разполагате поне с цял час - това е практика, която нищо не може да замени. Нима не правите така, когато четете всяко друго писмо? Не би трябвало да има разлика и за писмата в Библията. Ще има някои неща, които ще трябва да търсите когато четете, но не се опитвайте да схванете значението на всяка дума или изречение от писмото поотделно. Това е първият прочит, първото впечатление.

Бихме искали да подчертаем по-дебело колко е важно четенето и препрочитането. След като разделите писмото на неговите логически части, започнете да изучавате всяка част поотделно по същия начин. Четете, препрочитайте и си „отваряйте добре очите“!

Ние препоръчваме, след като прочетете цялото писмо, да си набележите няколко съвсем кратки писмени бележки. Това особено важи за тези от вас, които по-трудно запомнят наум. На кои неща да обърнете внимание при първото четене? Помнете, че целта е първо да схванете проблема. Ние ви препоръчваме да си отбележите следните четири неща:

1. Какво научихте за хората, към които е адресирано писмото първоначално: езичници или евреи са те, богати или бедни, какви проблеми имат, взаимоотношения и др.;

2. Отношението на апостол Павел;

3. Някои специфични неща, споменати във връзка с повода за писмото;

4. Естествени и логични части, на които се дели писмото;

Ако всичко това се окаже твърде много за едно четене и загубите връзката, тогава прочетете първо писмото набързо и тогава се върнете още веднъж отначало, специално за да можете да намерите отговора на горните четири въпроса. Ето четирите неща, които би трябвало да сте си отбелязали във връзка с това, групирани в посочените четири категории:

1. Вярващите в Коринт са основно езичници, макар че има между тях и евреи (вижте 6:9-11; 8:10; 12:2; 13). Те очевидно обичат истината и знанието (1:18 - 2:5; 4:10; 8:1-13, вижте и иронията в 6:5), те са горди и надменни (4:18; 5:2; 6) даже дотам, че да съдят апостол Павел (4:1 - 5: 9:1-.18). Коринтяните имат много проблеми помежду си;

2. Отношението на апостол Павел към всичко това се колебае от мъмрене (4:8-21; 9:1-18), през призоваване (4:14 -17; 16:10-11) към увещаване (6:18-20; 16:12-14).

3. Относно това как Павел е научил за всичко, в 1:10 -12 той пише, че е бил информиран от Хлоините домашни; в 5:1 също споменава за това, че му е било казано от някого; в 7:1 той казва: „А относно това, що ми писахте“, което означава, че той е получил и писмо от църквата.

Обърнахте ли внимание и на това, че доста често се среща израза „Сега относно...“ (7:25; 8:1; 12:1; 16:1 и 16:2)? Вероятно това са въпроси, взети от техни писма до него и които той не за пръв път обсъжда. Още нещо: отбелязахте ли „пристигането“ на Стефанин, Фортунат и Ахаик в 16:17? Тъй като Стефанин е човек, на когато „да се подчинявате и вие“, то става ясно, че тези мъже (или най- малкото Стефанин) са водачи в църквата. Вероятно те са донесли писмото на Павел бидейки в състава на официалната делегация.

Ако не сте схванали всичко това, не се отчайвайте. Ние сме чели това послание много пъти и това за нас е добре позната материя. Най-важното е да се научите да четете „с отворени очи“, за да виждате тези следи.

4. Достигнахме до един важен момент в нашата работа - изготвянето на работен план на писмото. Той е по-специално важен за 1 Коринтяни, защото това писмо е по-лесно за четене и разучавано на отделни части, но едно такова работно разграничаване на отделните части е винаги много полезно. постигането на поставените ни цели, обаче, ние ще се ограничим с разглеждането само на Главите 1-4.

Една от причините да се спираме на 1 Коринтяни 1 - 4 като модел за изучаване на писмото, е не само че тези глави са много важни за цялото писмо, но и честно казано, защото те са трудни. Ако внимателно сте прочели текста, може би сте забелязали (или даже сте останали разочаровани от факта), че апостол Павел започва с посочването на възникналия сред коринтяните проблем (1:10-12), а началото на неговия отговор (1:18 - 3:4) изглежда въобще няма връзка с този проблем.

Можете да си помислите, че написаното в 1:18 - 3:4 е отклонение от въпроса, а в заключителните думи по този въпрос в 3:18-23 думите „мъдрост“ и „глупост“ (две ключови думи в 1:18 - 3:4) са казани във връзка със стих 3:21 „Затова никой да не се хвали с човеците“ и се отнасят за Павел, Аполос и Кифа. Следователно основното, което е нужно за да разберем текста е да разберем каква връзка имат тези неща помежду си.

Ще започнем с отбелязване на това, което апостол Павел казва в 1:10-12. Той казва, че коринтяните са в разпри и са разделени между лидерите си (3:4-9; 3:21-23; 4:6). Но забелязахте ли, че това разделяне на вярващите между лидерите им не е причина за някакво разделение в мнението им? Те са имали разпра помежду си (1:12 - 3:3) – „... да не се гордее някой от вас с един против друг“. (4:6; 3:21)

Всичко това изглежда ясно. Но по-внимателният прочит ще ни разкрие още две неща, които изникват на повърхността.

1. Изглежда има някакъв „болен“ въпрос между апостола и църквата като цяло. Това ясно се вижда в 4:1-5 и 4:18-21. Имайки предвид това, може да се разбере, че разприте и разделението в църквата не са само въпрос на предпочитание на Аполос от някои от тях, но има и противопоставяне на самия апостол Павел.

2. Една от ключовите думи в тази част на писмото е думата „мъдрост“ или „мъдър“ (среща се 26 пъти в глави 1 - 3 и само още 18 пъти в останалата част от писмото). Ясно е, че по често тя е казана в отрицателен, отколкото в положителен смисъл. Бог е обърнал светската мъдрост в глупост (1:18-22; 27-28; 3:18-20). Той е направил това чрез кръста (1:18-25), чрез призоваването не само на мъдреци между коринтяните (1:26-31) и слабостта на проповядването на самия апостол Павел (2:1-5). Христос чрез кръста „стана за нас мъдрост от Бога“ (1:30) и тази мъдрост ни е открита чрез Духа за тези от нас, които имат Духа (2:10-16). Използването на думата „мъдрост“ в аргументите на апостола прави за нас почти ясно, че това също е някаква част от проблема с разделението в църквата. Но какво точно? Накрая можем да се досетим, че разделението сред коринтяните между техните водачи и противопоставянето им на апостол Павел е станало именно поради мъдростта.

Всяко друго нещо, което бихме могли да кажем извън вече казаното, ще лежи в сферата на спекулациите или пък на хипотетичното. Тъй като думата „мъдрост“ има особена връзка с философията, а древният гръцки свят изобилствал на философи от всякакъв вид, ние предполагаме, че вярващите в Коринт започнали да приемат своята нова християнска вяра като нова „божествена мъдрост“. Това изглежда е накарало коринтяните да направят преоценка на своите водачи като нови философи от гледна точка на техните човешки представи за мъдрост. Но обърнете внимание, че тези предположения лежат извън това, което ни казва текста, написан от апостол Павел.

От отговора на апостол Павел могат да се кажат със сигурност три неща:

1. На основата на 3:5-23 става ясно, че сред коринтяните има сериозно неразбиране на природата и функциите на водачеството в църквата.

2. На основата на 1:18-23 става ясно, че има неразбиране на основополагащата природа на Божието Слово.

3. На основата на 4:1-21 се разбира, че коринтяните са оценили неправилно самия апостол Павел и поради тази оценка са решили да преразгледат своето отношение към него. След като си отбелязахме тези неща, можем да започнем анализа на отговора на апостол Павел до коринтяните.

Ако трябва да ви дадем наставления за тази част от „урока“, те биха изглеждали така: Проследете аргументите в 1 Коринтяни 1:10 - 4:21 параграф по параграф (английските преводни версии на Библията и по специално NTV освен на отделни глави и стихове, са разделени и на параграфи - обединени по смисъл и пасажи, състоящи се от няколко стиха - б. пр.) и с едно-две изречения обяснете смисъла на всеки параграф за аргументите на апостола като цяло - или обяснете как дадения параграф функционира като неотменна част от отговора на Павел.

Бихме искали да ви обърнем сериозно внимание на това не просто като на условни единици, а като абсолютно необходим ключ към разбирането на предмета, застъпен в различните писания. Нужно е да се научите да си задавате един постоянен въпрос: „За какво става дума?“ С други думи, вие трябва да направите следните две неща: (1) Кратко да опишете съдържанието на всеки параграф. Какво точно иска да каже апостол Павел в този параграф? (2) С едно или две други изречения да обясните защо мислите, че апостол Павел казва точно това на това място в текста. Как съдържанието допринася за разбирането на тезата на апостола?

Тъй като не можем да направим това за целия текст в 1 Коринтяни 1-4 , нека се опитаме да навлезем по-подробно в трите важни параграфи във втората част на отговора на Павел: 3:5-16. До това място в текста на писмото си апостол Павел, по внушение на Святия Дух, обръща внимание на неправилното разбиране на Божието Слово от коринтяните, като набляга върху това, че същността на Словото - разпнатия Месия - стои в противоречие с човешката мъдрост (1:18-25).

Той обяснява какви хора са призвани от Бога да Му служат като нови Божии хора (1:26-31). Като че ли апостол Павел казва: „Вие си мислите, че Божието Слово е някакъв нов вид мъдрост, нали? Нима е възможно това да е така? Нима поради мъдростта си точно вие бяхте избрани да станете новите хора на Бога?“ Апостолът дава пример и със себе си (2:1-5). Това, което виждате сега, е наистина мъдрост, казва Павел, но мъдрост, открита чрез Духа на новите Божии хора - тези, които имат Духа. Тъй като коринтяните имат Божия Дух, те трябва да спрат да правят така, като че ли го нямат (3:1-4). Това, че техните дела са като на „светски човеци“ е едно доказателство за скарването между тях и Павел, и Аполос.

Как се вписват следващите няколко стиха в контекста на това, което е казано дотук?

Съдържанието на 3:5-9 се отнася до функциите на водачите, станали причина за разпрата. Павел поставя ударение върху това, че тези водачи са повече слуги, а не господари, каквито някои от вярващите в Коринт искат да ги изкарат. В стихове 6-9, чрез една аналогия със земеделието, апостолът отбелязва две неща за служителите, които са особено важни за правилното разбиране от коринтяните: (1) И двамата - апостол Павел и Аполос - имат общо служение, макар че задълженията им са различни и всеки от тях ще получи своята награда; (2) Всичко и всеки принадлежи на Бога - и църквата, и нейните служители, и нейният растеж.

Обърнете внимание колко важни за решението на цялостния проблем са тези две неща. Коринтяните са разделили църквата на основата на отделните водачи. Но тези водачи не са господари, на които тя да принадлежи. Те са служители, които макар и да имат различни служения, представляват един и същ случай. Всички те принадлежат на Бога, така както и самите коринтяни принадлежат на Бога.

Един друг текст, който често се оказва неправилно разбран поради неправилното разбиране на връзката между отделните параграфи, е 3:10-15. Отбележете си две неща: (1) В края на стих 9 апостолът отмества метафората от земеделието към строителството и тази нова метафора важи за целия следващ параграф 3:10-15; (2) Особеностите и на двете метафори са еднакви (Павел засажда растенията, поставя основите, Аполос полива растенията, гради основите, Коринтската църква е нивата, зданието. Бог е собственикът на нивата, зданието). Все пак смисълът на двата параграфа е различен. Смисълът на 3:10-15 е ясно изразен в стих 10: „Но всеки нека внимава как гради на нея“. От по-нататъшното развитие на метафората става ясно, че човек може да гради зданието добре или лошо, т.е. крайният резултат да се окаже различен. Отбележете си, че става дума за „градеж“ на църквата; тук няма даже и дума за това как всеки отделен християнин да гради своя собствен живот в Христа - това би било съвсем не на място тук, където се говори за Коринтската църква. Целта на апостол Павел тук е да предупреди водачите на църквата, че те трябва да подхождат много внимателно, защото дните на изпитание са близо. Да се строи църква с човешка мъдрост или пък с красноречиви проповеди, които заобикалят Кръста, е като да се строи здание от дърво, сено и плява.

Текстът, който следва (3:16-17) отново често се разбира неправилно главно заради това, че малко по-късно (6:19) Павел нарича тялото на християнина „храм на Святия Дух“ - добре известно на всички сравнение. Този текст също е конкретизиран и се отнася до обиждането на тялото от някои или до пренебрегването на духовния живот. Навсякъде другаде обаче, апостолът използва метафората за храма в колективен смисъл - за църквата като Божи храм (вижте 2 Коринтяни 6:16; Ефесяни 2:19-22). Със сигурност можем да кажем, че именно такъв е смисъла на 3:16-17 и това добре се вижда от превода на текста в NIV: „вие самите сте Божий храм“.

Тогава какво има предвид апостол Павел на това място, когато говори за това? Коринтската църква е призвана да бъде Божия храм в Коринт за разлика от многобройните други храмове, които са в града. На съвременен език, те са Божиите хора в Коринт, Божията алтернатива за начина на живот в Коринт. Това, което ги прави Божи храм, е присъствието на Святия Дух. Но със своите разцепления те рушат Божия храм. Тези от вярващите, които са лично отговорни за тези разцепления, ще бъдат лично разрушени от Бога, защото Неговата църква е свещена.

И така, аргументите на апостола станаха ясни с цялата си сила. Той започна с излагането на неправилното разбиране на Божието Слово от коринтяните - слово, което не само не се основава на човешката мъдрост, но в много случаи си противоречи с нея. Той критикува тяхното неправилно разбиране на водачеството в църквата и в същото време предупреждава и водачите, и самата църква за Божието осъждение на разцеплението и на тези, които го допускат. В 3:18-23 той свързва тези две теми чрез едно заключително изречение. Човешката мъдрост е глупост. Следователно „никой да се не хвали с човеците“.

Отбележете си следното в този анализ: (1) екзегетиката на текста се съдържа в самия текст; не се налага ние да излизаме извън текста за да разберем смисъла му; (2) в изследвания текст нямаше нищо, което да не съответства на основния замисъл, т.е. да не е на мястото си; (3) тази екзегетика прави целия текст да изглежда перфектен от гледна точка на здравия смисъл. Това е смисълът на етапа екзегетика. Това е едно Божие Слово за тях. Може би вие имате други въпроси за някои по-специфични места от текста, за които се нуждаете от консултация? Но всичко, което направихме до тук, вие можете да направите съвсем сами. Имате необходимост от практикуване – понякога дори от много напрегната работа с текста; но вие можете да правите това сами и наградата за това наистина е голяма.
Още един път
Преди да приключим нашата работа в тази глава, нека отново да повторим, за да упражним съшия процес на екзегетика, като този път се спрем на един по-лесен пасаж извън 1 Коринтяни, но който също е свързан с разединение в църквата.

Прочетете Филипяни 1:27 - 2:13 няколко пъти. Отбележете си, че аргументите на Павел са изтъкнати по един приблизително такъв начин: Случаят е такъв, че апостолът е в затвора (1:13, 17) и църквата във Филипи му е изпратила някакъв подарък по един от своите членове – Епафродит (4:14-18). Епафродит, обаче, се разболява и това натъжава църквата му (2:26), но Бог го излекува и сега Павел го изпраща обратно (2:25-30) като му дава това писмо, с което цели: (1) да им каже какво става с него (1:12-26), (2) да им благодари за подаръка (4:10,14-19) и (3) да ги посъветва и призове за две неща: да живеят в хармония (1:27 - 2:17; 4:2-3) и да се пазят от юдейската ерес (3:1 - 4:1).

Апостол Павел току що е приключил онази част от писмото си, разказваща за това как се чувства той в затвора. Новата част е вече призив към вярващите. Обърнете внимание, че той вече не говори за себе си както в стихове 12-26. Отбелязахте ли си това очевидно отместване от аз (мен) мой към вас (ваше в стих 27).

За какво тогава става дума във всеки от параграфите на глава 1?

В първия последващ параграф 1:27-30 Павел започва своя призив. Смисълът изглежда че е такъв, какъвто го виждаме в стих 27: „...че стоите твърдо в един дух...“. Това е призив към единство и по- точно, защото срещу тях е изправена опозиция. (Ако наистина решим, че в стих 27 е съсредоточен смисъла на параграфа, то ще се наложи да зададем следния въпрос: „Тогава какъв е смисълът на стихове 28-30 и поставеното ударение върху опозицията и страданието?“ Обърнете внимание на това как ние ще се опитаме да отговорим на този въпрос!)

Как параграф 2:1-4 е свързан с единството? Първо Павел повтаря призива си (стихове 1-2 ни убеждават в нашата правота относно предходния параграф). Само че, сега ударението е поставено на милосърдието и състраданието, като подобаващи чувства между вярващите в една християнска общност, за да имат единство.

Сега да опитаме с 2:5-11. Какво Павел има предвид? Защо апелира към лично смирение и възвеличаване на Христа? Вашият отговор може да не е изразен със същите думи, но със сигурност трябва да съдържа следното: Исус в Своето въплъщение и чрез Своята смърт е онзи върховен пример за смирение, който апостолът иска те да следват. (Когато поставите въпроса по такъв начин, виждате, че смисълът на параграфа не е да ни каже нещо ново за Христос. Апостолът апелира към тези велики истини за Христос за да накара филипяните да станат като Него, а не за да научат нещо ново за Него.)

Отиваме на 2:12-13. За какво става дума тук? Това е заключението. Вижте думата „затова“. Давайки им за пример Христос, той им казва, че те трябва да следват Неговите думи. В какво? Със сигурност в единството, което също изисква смирение.

Накрая, от начина, по който апостол Павел обсъжда въпроса за разединението в този случай, можем да направим заключение, че този проблем е много по-сериозен и сложен при вярващите в Коринт. Това заключение ще ни помогне по-нататък.
Проблемните пасажи
Ние ви преведохме през два пасажа, с чието обяснение, убедени сме, бихте могли да се справите и сами, като при това ви обърнахме внимание на необходимостта да изследвате смислово отделните параграфи и да задавате правилни исторически и контекстуални въпроси. Но искаме да ви предупредим, че има и други текстове и изрази, за които непрекъснато питаме – например значението на „...заради ангелите“ в 1 Коринтяни 11:10 или „...тия които се кръщават заради мъртвите“ в 1 Коринтяни 15:29, или проповядването на Христос „на духовете в тъмницата“ в 1 Петрово 3:18, или „човекът на греха“ във 2 Солунци 2:3. Накратко, въпросът е как да открием значението на тези проблемни пасажи.
Ето някои насоки.

1. В много от случаите нашето разбиране на текста е толкова затруднено просто, защото този текст не е написан за нас. Това означава, че авторът и първоначалният читател са настроени на една вълна, което дава право на автора да предполага, че читателят му (този, към когото първоначално е адресиран документът) лесно ще се досети или ще подразбере смисъла. Например когато апостол Павел пише на солунците, че те трябва да се досещат, защото той вече им е казвал тези неща: „Не помните ли, че когато бях при вас, аз ви казах това“ - 2 Солунци 2:5-6. Може би ще трябва да се научим да се задоволяваме с това, което знаем. Сега, когато четат писмото, те трябва да имат предвид това, което той устно им е казал. Нашата невъзможност за устен контакт с автора прави разбирането ни затруднено. Но нека приемем това като труизъм: това, което Бог иска да ни каже, Той ще направи така, че да го разберем със сигурност; в нещата, които уж сме разбрали, но всъщност не произхождат от Него (макар и понякога да ни се струват много интересни) ние няма да сме сигурни и ще чувстваме притеснение, като че ли сме се оказали в положението на догматици.

2. Въпреки това, както бе казано, даже, когато нямаме пълна сигурност за нещо в подробностите, много често пълното разбиране е все още възможно и достъпно. Каквото и да са правили коринтяните като са „кръщавали заради мъртвите“, ние знаем какво Павел има предвид и защо споменава това. Техните действия и несъстоятелното им колебание за възкресението на вярващите са били нещо като „доказателство от опита“.

3. Въпреки неопределеността на някои подробности, трябва да си задавате въпроса какво от това, което сте разбрали, може да се каже със сигурност и какво - с не толкова голяма сигурност. Погледнете отново 1 Коринтяни 15:29. Какво може да се каже със сигурност? Някои от коринтяните наистина са били „кръщавани заради мъртвите“, независимо от това трябва ли ние да одобрим това или не. Нещо повече, апостол Павел никъде не ги обвинява или осъжда за това - той само го споменава, поради съвсем различна причина от самата практика. Ние не знаем и навярно никога няма да разберем кой е правил това, за кого е правил това и защо е правил това. Вероятно подробностите са завинаги изгубени за нас.

4. Когато срещнете такива пасажи, добре е да се консултирате с обяснителна Библия. Добрите споменават и накратко обсъждат възможните решения, без да ни ги налагат. Може да не сте съгласни винаги с избора на даден коментар, но трябва да сте информирани за разнообразието от възможни решения, а добрата обяснителна Библия ще направи това за вас.

Предполагаме, че дори изследователите нямат отговорите на всички въпроси. Можете да се консултирате и да разберете, че между четири и четиринадесет версии за това какво даден текст може да означава, даже изследователите са принудени да гадаят. Такъв текст като 1 Коринтяни 15:29, би трябвало да служи като повод за смирение даже и на специалистите.

Това, което направихме в тази глава, обаче, е само половината от работата. Това е само онази много важна първа част, в която разбрахме какво е Божието Слово за тях. Какво означава Словото за нас? Това е темата на следващата глава.