158
Хаим Гинът ♦
Детето и ниеКогато децата потискат ревността си, тя се проявява маскирана и по странични пътища. Така, когато децата изпитват неприязън към братчето или сестричката си, но име забранено да дават гласност на чувствата си,
може да сънуват, че бутат по-малкото дете от десетия етаж например. Сънищата могат така да ги уплашат така, чете да се събудят с викове. Може дори да се хвърлят към креватчето на бебето, за да проверят дали е там и като го открият, родителите им да объркат облекчението им с любов.
Кошмарите са езикът, на който детето казва онова, което не смее да каже с думи. По-добре за децата е да изразяват ревността и гнева си с думи, отколкото с кошмарни сънища.
Скоро след раждането на сестричката си, петгодишният Уорън получава няколко пристъпа на задушаване.
Родителите муси мислели, че той много грижовен към сестричката си и я обича до смърт" (вероятно до смърт е подходящ израз. Лекарят не можал да установи никакви физиологични причини за появата на астма и посъветвал родителите му да го заведат на психиатричен преглед, където детският психиатър да му помогне да изразява ревността си и гнева си с думи, вместо с астматични пристъпи. Някои деца проявяват ревността си с кашлица и обриви потялото, не с думи.
Други подмокрят завивките, изразявайки с един орган това, което би трябвало да изразят чрез друг. Някои стават деструктивни чупят разни неща, вместо да изразят гласно негодуванието си. Някои деца си хапят устните и си скубят косите като заместителна това, което искат да направят на братчето или на сестричката си. Всички тези деца имат нужда да
изразяват чувствата си с думи, вместо със симптоми.
Родителите са в ключова позиция да помогнат на децата си да освободят емоциите си.