Глава VII. Ревността
163
Трябва да дадем на детето голяма кукла или хартия и флумастери. Детето може да се карана куклата или дари сува гневно по листа. Ние не даваме идеи на детето какво да прави. Нашата роля е да наблюдаваме с неутрален погледи да откликваме със съчувствени думи. Не трябва да се шокираме от яростта на чувствата.
Чувствата са откровени, а атаката е безвредна. По-добре е гневът да се излее върху неодушевен предмет, отколкото направо върху живото бебе или пък срещу себе си. Нашият коментар трябва да е кратък:
Сега ми показваш колко си ядосан!Сега мама знае.Когато се ядосаш, ела дами кажеш.Този подход е по-ефективен, когато
искаме да успокоим ревността, отколкото всеки друг, като наказания и обиди например. За сравнение, следният подход е неефективен когато майката хваща четиригодишния си син Уол- тър да влачи за крака бебето по пода, тя избухва Да не си полудял Искаш да го убиеш ли Не знаеш ли, че можеш да го осакатиш за цял живот Искаш цял живот да куцали Колко пъти съм ти казвала да него вадиш от креватчето Него докосвай, просто него докосвай никога вече. Тази реакция ще усили омразата на Уолтър. Какво би ни помогнало тук Бебетата не се нараняват. Ето ти куклата, скъпи. Можеш да я влачиш където си поискаш“.
По-големите деца също трябва да се справят с чувството сина ревност. С тях е по-лесно да се разговаря направо
1
Разбирам, не не харесваш бебето, това е ясно от пръвпоглед.Иска ти се да го нямаше тук.Иска ти сети да си единственото дете.Искаш да можеше да ме имаш само за себе си.Ядосваш се, когато ме виждаш да се занимавам с нея.Искаш да бъда с теб.