Книгата на Д. Милкова "Юридическа техника" юридическата техника рецензия на монографията на доц д-р Д. Милкова "



Дата24.07.2016
Размер100.71 Kb.
Георги Денков - Рецензия за книгата на Д. Милкова "Юридическа техника"
ЮРИДИЧЕСКАТА ТЕХНИКА

(рецензия на монографията на доц. д-р Д. Милкова "Юридическа техника", С., 2002)


Може ли да се използва страдателен залог, вместо действителен в юридическите актове? Трябва ли юридическите актове да бъдат написани само в сегашно време? Кога следва да се използува глагола “трябва” и кога глаголът “може”? Допустима ли е употребата на глагола “следва”? Може ли да има чуждици в юридическите актове? А фрази на латински език? Какво представляват параграфите? Каква е разликата между преходни, заключителни и допълнителни разпоредби?

На тези и много други подобни въпроси ни дава отговор юридическата техника като съвкупност от правила, способи, похвати и прийоми за формулиране на юридическите актове. Тя е обективно неизбежно явление, доколкото юридическите актове с оглед на основополагащото си значение за общото и индивидуалното регулиране на обществените отношения, трябва да бъдат с максимално разбираема, стабилна, лаконична, перфектна и позволяваща пълно проявление на съдържанието им форма. С оглед на значението си юридическата техника е сред най-важните аспекти на основното и най-важното битие на правото - институционализираното, т. е. на правото, конституирано и закрепено в цялостната система от различни видове юридически актове.

Независимо от огромната си роля, категорията "юридическа техника" е недобре позната при това не само от неюристите. Тя, както и самото явление юридическа техника, все още се подценяват или недооценяват от редица юристи или пък се възприемат предимно като дребнавост, като формализъм, като "буквоядство", като чисто деловоден, организационен, технически проблеми.

Именно поради това наскоро излязлата от печат монография на доц. д-р Димитрина Милкова(1), е твърде важна като тематика и като изводи за юридическите теория и за практика. Както е известно, досега имаше само някои отделни публикации по тази тема, като те се отнасяха преди всичко до законодателната юридическа техника(2), а не до юридическата техника въобще. Никога досега в българската правна литература не е разглеждан толкова подробно въпросът за общотеоретичните проблеми на юридическата техника. Ето защо появата на първата в българската, а и не само в нея, правна научна литература на подобна монография, посветена изцяло на сложната проблематика на юридическата техника, като несъмнено твърде оригинално изследване предизвиква несъмнен и сериозен научен и практически интерес. Тя е най-амбициозния български общотеоретичен принос към изясняването на материята за юридическата техника, започнато и извършвано от много чуждестранни автори3. Може спокойно да се твърди, че монографията е успяла в този свой замисъл и е значителен оригинален принос не само в българската, но и в световната теория на правото по отношение на темата за юридическата техника. Нещо повече. Няма друго толкова значимо подробно изследване на темата за юридическата техника в българската и в световната правна литература.

Тази монография е логично продължение на досегашните усилия на авторката за научно опознаване на юридическите актове. Монографията "Юридическа техника" се вписва хармонично в проблематиката на досегашните научни разработки на доц. д-р Д. Милкова(4) и ги доразвива по отношение на техните идеи, образувайки като цяло по този начин най-пълното изследване в българската обща теория на вечната и фундаментална тема за юридическите актове. Същевременно трудът обобщава и многогодишната работа на авторката по изнасянето на лекционен курс за юридическата техника в ЮФ на СУ "Св. Кл. Охридски".

Монографията “Юридическа техника” обхваща 334 страници и е разделена на въведение, четири глави и библиография от над 120 изследвания, свързани в по-малка или в по-голяма степен с темата за юридическите актове. Размерът на обема не е самоцелен, той продиктуван от желанието на авторката да разгледа многостранно проблема за юридическата техника. Най-важното в случая е друго: това, че монографията е голяма не само като обем, но и като качества, като приноси, като значение за българската правна литература.

Основните разглеждани теми и предлаганите правни разрешения са подробно обсъдени в самостоятелни отделни параграфи на книгата, групирани в четирите глави.

В първата глава се прави обща характеристика на явлението юридическа техника. Потърсена е дефиниция на юридическата техника. Описани са нейните основания. Отбелязано е това, че тя е своебразно проявление на сложната многоплоскостна структура на правото. Изследвана е самата структура на юридическата техника. Коментирани са и отделните видове юридическа техника.

Втората глава е посветена на основните технически средства и способи за конституирането закрепването на правно-релевантната воля на правните субекти в юридическите актове. В нея са анализирани понятията като основно средство на юридическата техника за изграждане на съдържанието на юридическия акт. Изяснена е нормативната организация на съдържанието на юридическите актове. Проследена е системната организация на съдържанието на юридическите актове. Обърнато е внимание на юридическите класификации като технически средства за организацията на съдържанието на юридическите актове. Проучени са т. нар. юридически конструкции. Пояснена е т. нар. отраслова типизация(5). Коментирани са техническите способи и средства за обезпечаване на системността на правото като цяло. Уточнени са причините и начините за хармонизиране и унифициране на националните законодателства като юридически техники за сближаването им с европейското acquis communautaire. Детайлно са разгледани презумпциите(6) и фикциите(7) като способ на юридическата техника. Потърсена е спецификата на т. нар. преюдиции(8) като способ на юридическата техника за закрепване на правно-релевантната роля на правните субекти в юридическите актове. Отбелязано е съществуването и на други обособени способи на юридическата техника.

Техническите средства и способи относно формата (словесно-документалното излагане на съдържанието) на нормативните юридически актове е основна тема на разглеждане в третата глава на монографията. В нея след направата на някои общи бележки, е направена сериозна дисекция на проблемите за вътрешната форма (структурната организация на текста) на нормативните юридически актове, както и на изискванията относно външната форма на нормативните юридически актове.

Монографията завършва с разглеждане в последната й четвърта глава на езика и стила на юридическите актове. В уводната й част има общи бележки по значението на въпросите за езика и стила на юридическите актове. По-нататък е проследена структурата на езика на юридическите актове. Детайлно са анализирани особеностите на юридическата терминология. Коментиран е въпроса за използуването на чужди думи и изрази в езика на юридическите актове. Изяснено е какво представлява стила на юридическите актове и е направена негова обща характеристика. Потърсени са основните изисквания към стила на юридическите актове. Отбелязано е значението на основните правила на синтаксиса и на пунктуацията за езика и стила на юридическите актове.

Монографията на доц. д-р Д. Милкова "Юридическата техника" представлява значителен общотеоретичен принос в изясняването на дейността и инструментариума на законодателя. Тя определено надхвърля пределите на тематиката на юридическата техника и разглежда още много други проблеми на общата теория на правото, като например кръга на правните отношения, подлежащи на правно регулиране.

Монографията е оригинална както като предмет на научното изследване, така и по начина, по който е извършено то. Нейната оригиналност обаче не е самоцел. Тя е хармонично съчетана с изключителна задълбоченост при разглеждането на темата за юридическата техника.

Трудът има огромно както теоретично, така и практическо значение за усъвършенствуване на нормотворческата и правоприложна дейност на държавните органи, за опознаването на юридическата техника от страна на учените-юристи, за подобряването на практическите умения за съставяне на реализационни юридически актове от страна практикуващите юристи, както и за повишаване на юридическата култура на студентите по право. Безценна е ролята на труда за затвърждаване на ролята на Закона за нормативните актове и на указа за неговото прилагане като изключително значими нормативни актове, находящи се по своя юридически престиж може би единствено само единствено след Конституцията на Република България.

В монографията могат да се обособят теоретична и практическа части, разработени на завидно ниво. С оглед на нейните двояки цели, самата монография се състои от две основни части. Първата се състои от първата глава и е посветена изцяло общотеоретичните аспекти на юридическата техника. Втората част обхваща останалите три глави от монографията и набляга повече на чисто практическите проблеми на юридическата техника. В резултат на това в труда си дават среща теоретичното и прагматичното мислене. Той доказва за пореден път, че всъщност правото е приложна наука.

В теоретичен план основните достойнства на монографията се изразяват в това, че тя съдържа редица нови идеи не само по отношение на развитието на общата теория на правото, но и по отношение на развитието на правната информатика и е с принос по отношение на правната информатика, доколкото юридическата техника може да се разглежда като съвкупност от способи за обработка на правната информация. Особено значимо е и изследването на юридическата техника от гледна точка на съдържанието на юридическите актове. Юридическата техника е разгледана подробно както от съдържателна, така и от формална гледна точка. Този труд доказва убедително тезата за това, че юридическата техника е проблем и относно съдържанието на юридическите актове, а не само относно тяхната форма. Поради това сред най-важните теоретичните приноси в нея са общотеоретичните обобщения относно съдържателните елементи, средствата и способите на юридическата техника. Приносен момент в монографията е и преодоляването също така много досегашни възгледи, обвързващи юридическата техника единствено и само с формата на юридическите актове. Същевременно авторката е посочила и редица допълнителни нови аргументи в защита на класически научни тези относно юридическата техника. Проблематиката на юридическата техника е разгледана всестранно, като особено внимание е отделено преди всичко на общотеоретичния аспект на юридическата техника. Положителен момент в монографията е и ясното разграничаване на юридическата техника на отделни видове като нормотворческа техника, правоприложна техника, реализационна техника, техника на международните договори и пр. Може само да се съжалява, че в труда не са изяснени така подробно, както нормотворческата техника, техниките на съставяне на правоприложни актове, на актовете по реализация на правото и на международните договори. Причината за това е във водещото и преобладаващо значение на нормотворческата техника, спрямо останалите видове техника. Въпреки това понятието "юридическа техника" като цяло е изпълнено със съдържание и е развито на завидна висота(9). Същевременно особена заслуга на авторката е този, че тя е съумяла да използва темата за юридическата техника за да развие своя цялостна и ясна концепция за правото и да обсъди покрай това още много други значими проблеми на общата теория на правото. Частният проблем за юридическата техника е използуван от авторката за представяне на нейните идеи за цялостното явление право. В крайна сметка е постигната завидна съгласуваност между изясняването на частния проблем за юридическата техника и направата на общотеоретични обобщения във връзка с него. В проблема за юридическата техника са пречупени редица други теоретични проблеми.

В практически план най-силните страни на монографията са детайлното разглеждане на същността и употребата на презумпциите и фикциите като способи на юридическата техника, както обширното изясняване в глава ІV на детайлите около особеностите на юридическата терминология, мястото на чуждиците в българския юридически език, на стила на юридическите актове, на основните езикови и правописни правила, които следва да се спазват при формулирането на юридическите актове. Всичко това несъмнено ще подпомогне практиката на всички правни субекти по отношение на създаването на юридически актове.

Няма съмнение, че монографията “Юридическа техника” със своите несъмнени достойнства ще подпомогне значително оформянето на юридическо мислене на студентите, както и правната култура на всички нейни читатели.

Не може да не се отбележи изрично и умелото използване в монографията на много съвременни методи на научно изследване и преди всичко на структурния подход при анализа на юридическата техника. Като цяло трудът съдържа ясна научни концепция и ясни научни доказателства. В него са открито заявени ясна научна позиция и ясен научен метод.

Несъмнено твърде полезни са идеите и препоръките в нея de lege ferenda. Такива например, са обстойните забележки относно Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане, както и посочването на необходимостта за отстраняване на ред несъответствия, непълноти и неточности в действуващото българското законодателство от гледна точка на юридическата техника.

Познаването на основните теоретични и практически проблеми на юридическата техника е изключително важно за изграждането на юридическия мироглед. Най-после този съществен пропуск в българската правна литература по отношение изясняването на тези проблеми е запълнен. Може уверено да се обобщи, че рецензираната монография “Юридическа техника” на доц. д-р Димитрина Милкова представлява като цяло несъмнен сериозен принос в българската правнотеоретична мисъл и е с непосредствена практическа приложимост в правотворческата и в практикоприложната юридическа дейност.


м. септември 2002 год.

Гл. ас. д-р Георги Денков

ЛИТЕРАТУРА:



1 Милкова, Д. Юридическа техника. С., 2002.
2 Вж. например Спасов, Б. Съставяне на правни нормативни актове. С., 1999.
3 Средкова, К. За халтурата в законодателството (или как не трябва да се пишат закони). - сп. "Съвременно право", 1998, бр. 2; Керимов, Д. А. Законодательная техника. Л., 1965; Керимов, Д. А. Кодификация и законодательная техника. М., 1962; Нашиц, А. Правотворчество (теория и законодательная техника). М., 1974; Пиголькин, А. С. Подготовка проектов нормативных актов (организации и методика). М., 1968; Шебанов, А. Ф. Законодательная техника. Л., 1965; Angelesco, A. La technique legislative en matiere de codification civile. P., 1930; Geny, F. Science et technique en droit prive positif. T. I, No 40, 1924; Dikerson, R. The Fundamentals of Legal Drafting. L., 1986; Lerat, P. et J. Le langage de droit, P., 1975; Masilu, D. Technica juridica. Theoria generala a statu lui si dreptului. Bucuresti, 1967, etc.
4 Милкова, Д. Юридическите актове в социалистическото право (понятие и система). С., 1984; Милкова, Д. Понятие и класификация на функциите на правото. Год. на СУ, ЮФ, т. LXV, С., 1975; Милкова, Д. Презумпцията в правото като метод на юридическата техника. - сп. "Съвременно право", 2002, бр. 1.
5 Отрасловата типизация “се осъществява като способ на инструменталното битие на юридическата техника, посредством което се отразяват, а след това се конституират и закрепват по своебразен начин в нормативните актове на сложните и многостранните връзки, взаимодействия и взаимопрониквания на правните предписания, на различните правни институти в рамките вече на правния отрасъл, а понякога и на системата на правото като цяло” (Милкова, Д. Юридическа техника. С., 2002, с. 124).
6 “Предположенията в правото представляват по своята природа технико-юридически способ на инструменталното битие на юридическата техника, при който въз основа на наличието или на липсата на определени юридически факти субектът на правното регулиране (в континенталната система това е преди всичко законодателят) презюмира (предполага) съществуването или липсата на други юридически факти, които значение за решаването на определен проблем на правното регулиране (Милкова, Д. Юридическа техника. С., 2002, с. 155).
7 Юридическите фикции са технико-юридически способ за организация на правната материя, имащ своето основание в “дълбочинната същност на правото като ценностно-нормативен регулатор на обществените отношения” (Милкова Д., Юридическа техника”, с. 174).
8 “Преюдицията или предрешаването представлява сложен технически способ на инструменталното битие на юридическата техника, който се изразява в изричното и категорично закрепване в предписанията на нормативните юридически актове на признаването на установените с влязъл в законна сила индивидуален юридически акт (съдебно решение, съдебна присъда, административен акт и др.) наличието (или липсата) на определени юридически факти или правни отношения за задължителни за правоприлагащия орган (съд, административен орган) при разрешаването на друг случай (Милкова, Д. Юридическа техника. С., 2002, с. 179).
9 Според авторката юридическата техника е “сложна система от многообразни технически средства и технически способи, отработени в продължителния процес на правната еволюция, както и сложилите се правила (норми) за тяхното използуване при създаването на юридическите актове с цел да се гарантира тяхната валидност и перфектност, за да се обезпечи ефективното правно регулиране на обществените отношения” (Милкова, Д. Юридическа техника. С., 2002, с. 17).


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница