непознатата и съвсем фрагментарно запазена до днес “Книга на гигантите”, като според някои именно тя е била оригиналната пета част от Книгата на Енох. Втората книга се датира в самия край на II в. пр. н. е. Третата от книгите на Енох, според Етиопската версия, е “Книга за движението на небесните светила” и тя е съвсем различна от предходните. В нея детайлно се описват слънцето, луната и звездите; росата и дъждът; годишните сезони и др. Според учените тя е най-древната част на Енохиадата – съставена е най-рано в началото на II в. пр. н. е. и най-късно – в края на V в. пр. н. е. Четвъртата част – така наречената “Книга на сънищата”, която разкрива символичното значение на различни видения на Енох, се датира приблизително точно – 165-164 г. пр. н. е. Петата книга се отнася към края на II в. пр. н. е. и може да бъде разделена логически на три части: история на синовете на Израил, разделена на десет основни периода; книга на Ной (тук историята на Ной е предадена близко до звученето и в “Битие”) и послание на Ной до цялото човечество. Етиопската версия на Книга на Енох е имала огромно влияние върху бързо развиващата се след II в. пр. н. е. апокалиптична литература. Части от нея влизат в Талмуда (там раби Акива също развива идеите за Предвечния Месия, стоящ редом с “Божественото присъствие”), както и в т. нар. “Юбилейна книга”, където пък е заложена идеята за слънчевия календар. Тази забележителна творба е изиграла огромна роля и за книжнината на ранното християнство, тъй като именно Христос отговаря най-добре на идеята за “Предвечния Месия”. Това е една от причините по-късните талмудисти (II-III в. след н. е.) да отричат Енох и да го
