Притчата за скъпоценния бисер Матей 13: 45,46



Дата12.03.2018
Размер174.2 Kb.
#62302
Притчата за скъпоценния бисер
Матей 13:45,46:
Небесното царство прилича на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.”
Ще разгледаме втората от близнаците притчи, които започнахме миналия път. Двете притчи, Скритото съкровище и Скъпоценният бисер, ни разкриват оценката на Христос за Божието царство. Двете притчи са еднакви в много отношения, но въпреки това има голяма разлика. Човекът, който намери скритото съкровище го намери случайно. Ореше си нивата. Той беше селянин, фермер и случайно попадна на сандък с богатство. Разбра стойността му и беше готов да продаде всичко заради него.

Но във втората притча откриваме търговец, който търси скъпоценен бисер и след дълго търсене, го намери. Двете притчи представят две групи хора. Едната група са хората, които се запознават с благовестието случайно. Моята съпруга Джийн един ден се прибирала от работа вкъщи, но завалял пороен дъжд, което е типично за времето в Англия. Забравила чадъра си и решила да потърси покрив над главата си. И се вмъкнала в една сграда, наречена The New Gallery Center, евангелски център за Църквата на Адвентистите от Седмия ден. Докато чакала дъждът да спре, тя чула мъж на име Джордж Вандеман да проповядва, просто случайно. Просто намерила подслон от дъжда. За пръв път тя чула за тази църква и това било началото на нейното обръщане.

Но има много хора, които търсят и изследват, за да намерят скъпоценния бисер. В дните на Исус това беше реалност. По времето на Христос мнозина бяха уморени от формалната, законническа религия, проповядвана от книжници и фарисеи. Тя не им даваше мир, не им даваше сигурност и за да се влошат нещата още повече, тези хора харчеха в храма огромни суми за жертви. Те не можеха да си го позволят. Търсеха това, което сърцата им желаеха и Исус каза (Мат. 11:28):
Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.”
В древността бисерите са били високо оценявани. Те бяха събирани от гмуркачи. Но тези гмуркачи не са имали кислородни апарати. Бисери са събирани в Червено море, Персийския залив и Индийски океан. Бисерите са били използвани за накити, така че ще поговорим за украшения. Украсявали са предимно огърлици. Някои от бисерите и огърлиците са стрували милиони.

Ще ви дам два примера. Преди да бъде убит от Брут, Цезар подарил на майката на Брут бисер, който струвал 200,000 долара. Това са много пари. Историята разказва, че Клеопатра притежавала бисер на стойност 3,000,000 долара. Бисерите били много ценни, а този търговец бил бижутер и събирал бисери. Като много други търсачи на бисери, той търсел превъзходния бисер и като го намерил, решил да се откаже от всичко, да продаде всичките си притежания заради този бисер.

Съвременният бизнесмен би го нарекъл глупак, защото “не трябва да слагаш всичките си яйца в една кошница.” Това беше глупаво, но този търговец знаеше стойността на бисера. Затова искаше да се откаже от всичко заради този единствен бисер. Какво представлява този единствен бисер? Нека да прочетем от “Притчите Христови”. Там е казано много накратко и красиво какво представлява бисера. Чуйте: “Самият Христос е бисерът с голяма цена..... Христовата праведност е чиста, бяла, без петно или дефект. Никакво човешко дело не може да подобри големия и скъпоценен Божий дар.”

“Никакво човешко дело не може да подобри големия и скъпоценен Божий дар.” Повтарям тази мисъл, защото това беше проблема на галатяните. Те се опитваха да подобрят този бисер чрез добрите си дела, чрез обрязване и други неща. Да продължим с цитата: “Той е безценен. В Христос са скрити всички богатства на мъдростта и на знанието. (Кол.2:3). Той стана наша мъдрост и праведност, и освещение, и изкупление” (1Кор. 1:30). Всичко, което може да задоволи нуждите и копнежите на човешката душа за този свят и за бъдещия, се намира в Христос. Нашият Спасител е прекрасния бисер, в сравнение с който, всичко друго може да бъде счетено за загуба..”

Когато Лутер отхвърлил всички идоли, всички мощи от своята църква, след като открил скъпоценния бисер, игуменът му казал: “Като се отърва от всички тези неща, какво ще сложиш на тяхно място?” Лутер отговорил: “Исус Христос. Единствената нужда на човека е Исус Христос.” И днес аз казвам същото: “Единственото нещо, от което човеците се нуждаят е Исус Христос.”

В това е проблемът. За да притежава този бисер, търговецът трябваше да продаде всичко, което имаше. Трябваше да се откаже от всичко, което притежаваше. Какъв е проблема? Писанията не представят ли Исус Христос като подарък? ”Бог толкова възлюби света, че даде....” Тогава защо в тази притча Исус представя идеята, че трябва да се откажем от всичко заради Христос?

Ще го кажа по друг начин. Да получим бисера с голяма стойност, е като да си сменим гражданството. Когато станах американски гражданин в 1975 година, трябваше да вдигна дясната си ръка и да се закълна пред съда във вярност към държавата (че се отказвам да бъда верен към други държавни глави). Хиляди желаят да станат американски граждани, защото оценяват тази страна в материален смисъл.

Не можеш да бъдеш едновременно гражданин на небето, което е под властта на Христос и гражданин на този свят, който е под владичеството на Сатана. Трябва да се откажеш от едното заради другото. Това, което Христос се опитва да ни представи тук е, че не може да се смеси светът, който е под злия и Божието царство, което е под Христос. Има един кръст, и този кръст няма да позволи нищо от този свят да мине отвъд него.

Да намерим Матея 19 глава. Ще използвам няколко текста от Матей, тъй като бих искал да ви окуража. Когато изучавате вашата Библия, моля ви, копайте надълбоко. Не четете повърхностно. В Мат. 19 Исус разговаря с един млад мъж, който беше жертва на юдаизма, и мислеше, че ще отиде в небето като върши добро. Исус му каза в Мат. 19:21:
Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.”
С други думи, Исус каза на този млад човек: “Откажи се от твоето богатство и го замени с Моето.” Ако този млад човек наистина разбираше, че Този, Който му говори беше Царят на всемира, щеше да бъде глупаво да го отхвърли, но той не можа да разпознае в Христос бисера с голяма цена. И следващият стих ми казва, че той си отиде наскърбен. Той не искаше да се откаже. Стих 22:
Но младежът, като чу тези думи, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.”
Като продължим нататък в стих 27 стигаме до думите на Петър към Исус:
Тогава Петър Му отговори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; тогава какво ще имаме
“Исусе, този млад човек не пожела да го направи, но ние го направихме. Оставихме рибарските си правомощия, оставихме лодките си, оставихме професията и Те последвахме. Тогава какво има за нас?” Като че ли беше направил много голяма жертва. С други думи, “Какво има за мен, след като оставих всичко?”

Исус осъзнаваше, че Петър все още не разбираше напълно благовестието и не го смъмри. Чуйте какво каза Исус в Мат. 19:28:


А Исус им каза: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкия Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте също ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте израилеви племена.”
Може ли да си представите? Исус апелира към егоцентричното им естество и тогава продължава в стих 29:
И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.”
Всъщност, наистина ли търговецът пожертва, като продаде всичко за бисера с голяма стойност? Отговорът е “Не”. Днес навсякъде има хора, които търсят скъпоценния бисер.

Преди няколко години открих едно изявление в “Служители на евангелието” и си го записах в Библията, за да ми напомня винаги, когато стоя на този амвон: “Зная със сигурност, че нашите църкви умират от необходимост да бъдат учени по въпроса за праведността чрез вяра в Христос и близките до тази истини.”

Нашите църкви умират.

Въпросът е, когато намерим скъпоценния бисер, какво възнамеряваме да направим с него? Готови ли сме да оставим всичко? Преди всичко искам да изясня, че това не е жертва. Във Филипяни глава 3 четем за фарисея, който намерил бисер с голяма стойност по пътя за Дамаск. Преди това имал много високо мнение за себе си. Той беше фарисей и според закона, непорочен. Забележете отговора му, когато намерил безценния бисер. Чуйте какво казва апостол Павел за голямата си промяна. В стихове 4-6 той описва какво е бил, какво е правил като фарисей, но в стих 7-9 казва:


Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога чрез вяра.”
Както виждате, Павел не се вкопчи в своята праведност и не получи, в същото време, и праведността на Христос. Двете не могат да се смесват. Затова ви умолявам да изучите посланието до галатяните, защото галатяните се опитваха да смесят и двете. Не можете да имате и двете. Правдата не е ваша, Христова е. “Не аз, но Христос.” Да, болезнено е за нашето его, болезнено е за нашата гордост, когато славата ни е захвърлена в пръстта. Но ви заявявам, че за мен е по-добре така, отколкото да се окажа гол в деня на съда.

“Това приложимо ли е и за нас?”, питате вие. Нека Библията да ни отговори. Ето Христос, Верният Свидетел от Откровение 3 глава, говори на последното поколение християни. В стих 17 Той говори на Лаодикия. Моля ви, разгледайте внимателно стиха, защото там има две мнения:


Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, сляп, сиромах и гол.”
Кое от двете мнения е правилно? Петър откри че Исус е прав, а той греши, по трудния начин. Спомнете си, че Исус каза: “Всички ще Ме предадете, всички ще се отречете от Мен.” И всички казаха: “Аз ли ще направя това?” По-късно Петър стана и каза: “Исусе, може би си прав за всички тези приятели. Но грешиш за мен. Ще умра за Теб!” Умря ли? Той не можа да устои за Христос, дори пред една млада слугиня. Но откри, че е прав само в Христос. В стих 17 има проблем. Има две различни мнения, но искам да видите разрешението в стих 18:
Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не стават явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.”
Зная едно, че няма да приемем този съвет, докато не се убедим, че Христос е прав. Само тогава ще приемем съвета. Какъв беше той? “Купи си от Мен злато...., бели дрехи...., и масло за очите....” Ясно е, че не нашата егоцентрична вяра ни прави богати; вярата на Христос ни прави богати. Явно е, че не нашата праведност ни загръща, но праведността на Христос ни прави способни да застанем пред критичното око на съда. И, разбира се, това не е нашата гледна точка, но Божията.
Да разгледаме думата “купувам”. Основния неин принцип е да дадеш нещо, което имаш, дори нещо, което цениш, за нещо, което искаш. Търговецът намери бисер с голяма цена, но не можеше да го притежава, докато не продадеше всичко, което имаше. Ти и аз може да намерим скъпоценен бисер. Готов ли си да се отречеш от своята праведност? Желаеш ли да оставиш гордостта си, а аз казвам, деноминационната си гордост? Готов ли си да оставиш всичко?

Преди няколко години, когато се борех с вестта Христос наша правда, прочетох едно изявление в книгата “Свидетелства за проповедници”. Когато го прочетох си помислих: “Може би това е пресилено.” Но с течение на времето все повече и повече се убеждавах, че това е истина, която трябва да бъде изяснена: “Защото Духът трябва да дойде, не за да прослави хора или да подкрепи техните погрешни теории, но да осъди света за грях, за правда и за съдба, мнозина се отдръпнаха от нея (вестта за Христос наша правда). (Сега следва изявлението). Те не желаят да се лишат от дрехата на собствената си праведност. Те не искат да заменят (някои теолози наричат това великата размяна) собствената си праведност, която е неправедност (или с други думи, мръсни дрипи), за праведността на Христос, която е чиста неподправена истина.”

Най-тежката част от формулата “Не аз, но Христос” е първата част. Трудно ни е да дойдем при Бога като просяци с празни ръце. Трудно е, но скъпоценният бисер е единственото нещо, което ще ни доведе до успешен край. Какво трябва да оставим? Какво включва продаването на всичко? Ще ви предложа три неща.

Номер едно. Трябва да дадем живота си в замяна на Неговия, животът, който ти и аз живеем с ориентация към Адам. Животът, който Бог сътвори в Адам беше съвършен, живот сътворен по Божия образ. Той беше контролиран от любов. Но животът, който Адам ни предаде, не беше същият. Това беше съсипан живот, живот в грях, живот в себичност, живот ориентиран към егоизъм, осъден живот, живот, който трябва да умре.

Исус не дойде да отмени смъртната присъда. Дойде да я изпълни. На кръста, корпоративният човешки живот на човешкия род приключи. В 1 Кор. 15:45-49 Павел използва две много интересни изявления за Христос. Да ги изучим:


Така е и писано: “Първият човек Адам стана жива душа”, а последният Адам стана животворящ дух. Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. Първият човек е от земята – от пръст; вторият човек е от небето.”
Той нарича Христос “последният Адам” и “вторият човек”. Питали ли сте се някога, за кого се отнасят тези две изявления?

Като “последният Адам”, Христос сумира в Себе Си всичко, което беше в Адам. Спомнете си, че в Евреем думата “Адам” значи “човечество”, идеята за корпоративното единство. Така Христос, като последният Адам, сумира в Себе Си първия Адам. С други думи, при въплъщението Той събра в Себе Си всички, които принадлежаха на първия Адам, а това включва всеки от нас. Тогава, на кръста, Той унищожи адамовия род. Той умъртви нас. Той премахна осъдения живот. И тогава, във възкресението, Той ни възкреси за нов живот, Неговия живот. И така, като вторият Човек, Той е Глава на новото, изкупено човечество.

За да преминем от стария в новия живот, ти и аз трябва да се предадем на кръста на Христос. Това ни казва Божието Слово, затова искам да споделя с вас няколко Библейски текста. Римл. 8:6. Контекста е кръщението и ще забележите, като четете от стих 3 надолу, че кръщението е нашето участие, нашето уеднаквяване с разпнатия Исус Христос, погребан и възкресен. Затова кръщението е винаги чрез потапяне. Няма никаква стойност в самото потапяне, но това, което то символизира, има стойност.

Римл. 6:8 ни казва две неща, които кръщението сочи.:


Но, ако сме умрели в Христос, вярваме, че и ще живеем в Него.”
Трябва да се откажем от собствения си живот в замяна на Неговия. Това жертва ли е? Ще ви кажа, това е като да се откажеш от един долар заради милион долара. Що за жертва е това? Мнозина в тази страна дават един долар или каквото трябва в една лотария, надявайки се да спечелят.

Ние не трябва да правим нещо такова. Това е достъпно за всички ни: животът на Христос в замяна на нашия. Бих искал да имам време. Щях да ви кажа какво включва този живот; не само вечен живот, защото вечен живот в свят на грях е ужасно. Това е вечен живот в свят на щастие, свят без страдание, без болка, само радост, мир и любов.

Същото ни се казва и в 2Тим. 2:11. Младият Тимотей трябваше да разбере това, а и всички млади хора в църквата трябва да го разберат:
Вярно е това слово: “Защото ако сме умрели с Него, то и ще да живеем с Него.””
Един случай остави дълбоко впечатление в ума ми и искам да го споделя с вас. Когато отидох в Етиопия за пръв път, в колежа проведохме молитвена седмица. Имаше египтянин на име Дарвит. Беше 1973 г. и очевидно имаше предпоставка за това, което се случи в колежа.

Професорът беше казал на колежаните, че християните не трябва да носят оръжие и да убиват хора. Египтянинът, който учеше механизирано земеделие казал “Не. Когато се върна в страната си, ще се бия срещу онези ционисти” (това бяха евреите, разбира си). По време на молитвената седмица, когато им отделих време за въпроси, този младеж се изправи и каза: “Грях ли е да нося оръжие и да се боря за моята страна? Казах му: “Дарвит, всеки египтянин, който не се бори за своята страна, трябва да се срамува от себе си.” Той хареса отговора.

Тогава го попитах: “Мога ли сега аз да ти задам въпрос?” “Разбира се”, отговори той. Казах му: “Видял ли си някога мъртъв египтянин да се бие за страната си?” Той каза: “Не. След като умреш не можеш да се бориш за страната си.” Казах му: “Благодаря ти. Ти християнин ли си?” “Да”, каза той. “Мога ли да ти напомня тогава, че си мъртъв и твоят живот е скрит в Христос. И, между другото, Христос беше евреин.” Да кажеш на арабин, че е евреин, това е непростим грях. Той каза: “Не съм мъртъв.” “Моля те, отвори Библията си на Кол. 3:3.”
“”Защото умряхте и животът ви е срит с Христос в Бога.”
Дадох му и други текстове.”Ти си оставил живота си в замяна на Христовия живот. Това е смисъла на кръщението.”

Той отказа да приеме. “Дарвит, това е твой проблем.” Две седмици по-късно се върнах в колежа в Адис Абеба. Дарвит изпробвал трактор със своя инструктор и слизали по хълма. Повечето от нашите колежи са на върха на хълм. Те слизали по хълма и Дарвит седял на калника. Инструкторът изпитвал трактор Джон Диър и изведнъж установил, че спирачките не работят. Скоростта се увеличавала все повече и повече. Паникьосан, той се опитал да превключи на по-ниска скорост, но нямало синхрон между скоростите на трактора, затова той преминал на свободна скорост.

Инструкторът бил умен, скочил и извикал на Дарвит: “Спасявай се!” Дарвит, вцепенен, останал на калника, тракторът се блъснал в едно дърво, преобърнал се и затиснал младежа. Той бил потрошен. Двадесет минути отнело на колежа да докарат друг трактор, за да повдигнат смачкания и да извадят момчето. Кръстът му бил счупен. Съпругата на един от нашите мисионери беше медицинска сестра. Тя го прегледала и открила, че е мъртъв. Надявайки се, че има някаква искрица живот, го отвели в болница на три мили далеч. Двама лекари, швед и етиопянин, завършили и практикували в Америка, го прегледали и го обявили за мъртъв.

Междувременно, студентите се събрали в църквата и се молели горещо за него. Когато медицинската сестра покривала тялото, очите му й блеснали и тя извикала: “Той е жив!” Единият от лекарите го прегледал отново и открил слаб признак на живот. Взехме го в болницата на нашата мисия, за да му окажем интензивна грижа. Две седмици той беше в безсъзнание. Когато дойде в съзнание, отидох да го видя. Целият беше обинтован. Единствено очите и устата му бяха свободни. Беше много зле.

Наведох се до ухото му и го попитах: “Как си, Дарвит?” Никога няма да забравя отговора му: “Пасторе, Дарвит е мъртъв. Говориш на християнин.” Да, надявам се, млади хора, че Бог няма да използва такъв драматичен метод, за да ви убеди в истината. Трябва да се откажем от своя живот в замяна на Христовия. Аз съм разпнат с Христос. И това вече не съм аз, но Христос трябва да живее в мен, и животът, който сега живея, го живея чрез вяра. Плодовете са свято живеене.

Номер две. Трябва да се откажем от нашето богатство заради Неговото богатство. Това е размяна. Не зная колко пари имате, но зная, че всичките пари в този свят са нищо, в сравнение с богатствата на Исус Христос. Исус каза в Мат.16:26:
Понеже каква полза ще ма човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?”
Ще ви дам още няколко текста. Мат. 6:20, 21, 33:
А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат, защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви....Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.”
Искам да се занимаваме за малко с Лука 12:16-21, притчата за богатия глупак. Ето го глупакът, който правеше пари и нямаше място в хамбарите му, затова построи по-големи и продължи нататък. След като направи много пари, какво се случи? Лука 12:20,21:
А Бог му каза: “Глупако, тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.”
Забележете двете думи. Тогава продължава в стихове 22,23:
Каза още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще обличате. Защото животът е повече от храната и тялото – от облеклото.”
Тогава Той говори за лилиите в долината. Бог може да задоволи всички наши нужди, но дори и да не може, ако Той позволи да живееш в този свят в бедност, ние сме богати в Христос. Това е бисерът с голяма стойност.

Номер три. Това е трудно. Трябва да се откажем от собствената си праведност, заради Неговата. Праведността не е “аз + Христос”. Ние трябва да се отречем от нашата праведност заради Неговата. Защо е трудно? Защото сме горди. За мен, да се откажа от праведността си значи, да призная, че в мен няма нищо добро. Ако мислиш, че е трудно, искам да направиш един опит. Не ме обвинявай за резултатите. Когато отидеш следващия път в супермаркета, намери някой по-слаб и по-малък от теб, може би някой в инвалидна количка. Иди при него и му кажи: “Разбрах нещо за теб.”

Той ще ти каже: “Какво откри?” Кажи му: “Скапан си от главата до петите; нищо добро няма в теб.” Човекът може да те съди, така че е по-добре да не си казваш името, тъй като си го обидил. Въпреки това, Библията казва, че на земята няма нищо добро. Няма нито един праведник. Дори това ясно изявление, проповедникът е грешник, 100% спасен по благодат. Искаш ли да се откажеш от своята праведност?

Ще прочета и другия текст. Прочетете Филипяни 3 глава и Откровение 3 глава, но сега да прочетем Гал. 5:4. Искам да сте много добре подготвени за това изявление. То е всичко или нищо за Христос.
Вие, които желаете да се оправдаете чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.”
Не е възможно да имате и двата начина. Или всичко, което е на Христос и нищо твое, или всичко твое, но без Христос. Няма смесване.

Запомнете, тук Павел не дискутира закона като стандарт за християнско поведение, а като метод за спасение. Няма никаква заслуга в спазването на закона, независимо колко добре е направено. Единствената праведност, която ни квалифицира за небето, тук и в съда, е праведността на Христос. Нейният плод е Гал.5:13,14:


Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани, само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: “Да обичаш ближния си, както себе си.””
С други думи, плодът от приемане бисера е много прост. Ако някой ви подари ново Порше с пълен резервоар, какво ще ви ползва, ако го оставите в гаража? Какво ще правиш с него? Когато бях тийнейджър, имах най-бързия мотоциклет в Кения. В онези дни японците все още не знаеха как да правят мотоциклети. Беше английски Винсент и развиваше скорост 140 мили в час. Аз карах с 90 мили в час. Това беше преди моето обръщане. Обикновено с него ходех на кино. Когато излизах от киното, около мотора ми имаше тълпа млади хора, които му се възхищаваха. Аз казвах с гордост: “Мой е.” Исках всеки да види, че имах най-бързия мотор в страната.

Когато получиш скъпоценния бисер, не искаш да го криеш. Искаш да го показваш на всеки. “Вижте какво намерих.” Исус каза в Мат.5:14 а:


Вие сте светлината на света.”
Знаете ли, че в оригинал думата “вие” е в множествено число, а думата “светлина” – в единствено? Ние сме много, но сме едно. Всичко, което светът трябва да види в църквата е Исус Христос. Христос във вас, надеждата на славата, но не можете да направите това, без да пожелаете да се откажете от праведността си, заради Него.

Ще ви кажа нещо, което всички трябва да знаете: Мария, единствената измежду всички последователи на Христос, която разбра кръста преди самото събитие, дойде при Исус с алабастрен съд. Не зная колко от вас са видели какво представлява алабестрен съд в Средния Изток. Те са красиви, гравирани с орнаменти, много красиви съдове. В онези дни нямаше капачки на винт, а съдът се запечатваше. В този алабастрен съд е имало много скъпоценно миро.

Според Марк мирото е струвало 300 пеняза, което днес е равно на 9000 долара. Според Матей 2 глава, дневната надница по онова време е била един пеняз на ден, а 300 пеняза, ако вземем минималната заплата, 4 долара на час, осем часа дневно, и получаваме дневна надница 30 долара по 300 дни получаваме 9000 долара за една опаковка миро. Но никой не знаеше, докато тя не счупи съда. И ароматът изпълни цялата стая. Искате ли да бъдете счупени и Христос във вас да се появи, за да бъде видян? Това е въпросът.

Светът отчаяно се нуждае да види Скъпоценния Бисер. Къде е Той”? Той е в теб, ако си обърнат християнин. Но светът не може да го види, докато славата е затворена в съда, в земния съд. Спомнете си 2 Кор. 4:7:


А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.”
Молитвата ми е да пожелаете да оставите вашия живот, вашето здраве. Когато ви казвам “да се откажете от здравето си”, нямам предвид буквално. Бог няма проблем с това, че си богат и имаш много материални неща, но ако ти си привързан към тях, Бог има проблем. Готов ли си да оставиш, когато дойде времето, дом, банкова сметка, кредитни карти, състезателни коли, твоите моторни лодки или си привързан към тях? Това е важният въпрос.

Молитвата ми е да се откажеш от всичко заради Бога. Откакто се върнах в Америка, разбрах, че тук има проблем, който не съществува в Африка. Африка е бедна. Повечето от африканските страни, в които работих, бяха бедни. Ако се върна в Африка и им кажа, че голям процент от американците са нещастни, въпреки богатството си, никой няма да ми повярва.

Когато Адам съгреши и стана нищо, Бог погледна от небето. Той видя тази пръст, на която всички принадлежим, и каза: “Ще изкупя тази пръст и ще я направя най-ценното нещо.” Знаете ли, че Бог издигна човешкия род в Христос над всяко творение? Знаете ли, че в Христос ние стоим по-високо от ангелите? Затова спрете да навеждате глава и кършите ръце. Помнете, че в Христос сте Божии деца. В Христос ставаме бисер с голяма цена и когато вселената вече ще е очистена, всички ще дойдат, ще погледнат спасения човешки род и ще кажат: “Каква привилегирована група.”

Искам да знаете, че в Христос не сме повече пръст. В Христос Бог ни издигна и ни направи да седим в небесни места. Прекрасно е, че не само Христос е Бисерът с голяма цена, но Той иска ние да сме част от Бисера. Иска често да си напомняме, кои сме в Христос.

Молитвата ми е, когато осъзнаеш кой си, да не страдаш повече от липса на самочувствие. Всеки, който няма самочувствие, не е открил Бисера с голяма стойност. Исус, Който беше богат, стана беден, за да може ние, които сме бедни, да станем богати 2 Кор. 8:9. Петър казва, че сме изкупени не със злато и сребро, но с драгоценната кръв на Исус Христос в 1 Петр.1:18,19. В 1Йоан 3:1а ни се казва:

Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца, а такива и сме.”


Няма значение как изглеждате. Няма значение дали сте образовани. Няма значение дали имате много дрехи в гардероба Колкото по-бедни сте, толкова по-високо ще оцените Бисера с голяма стойност. Молитвата ми е не само да пожелаете да оставите всичко заради Христос, но да осъзнаете, че като приемете Христос, самият вие ставате бисер. Бог да ви благослови.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница