Книгата "в страната на слънцето"

КРИСТИНА РОЙ

"В СТРАНАТА НА СЛЪНЦЕТО"

Сред останалите у дома си беше и Павел Юрига. Той седеше на слънце пред хижата и пушеше. Изведнъж чу приближаващи се крачки и лай на куче. Като повдигна очи, съгледа непознат млад човек, облечен празнично; съдейки по всичко- занаятчия.

- Добър ден - поздрави непознатият.

Юрига отвърна на поздрава му.

- Чичо, вие сам ли живеете в тази хижа? - попита дошлият.

- Да, заедно с моя внук. А защо питаш?

- Намерих тука работа за няколко седмици. Ще пречи ли, ако поживея у вас през това време?

- Щом ти е угодно - заповядай. Какъв е твоят занаят? - попита старецът.

- Аз, чичо, съм резбар. Значи може да се настаня у вас? Тогава да оставя чантата си?

- Заповядай. Може би искаш да слезеш в селото?

- Не, само ще се отбия до горския. Там оставих вещите си. Ще пренощувам там и утре на разсъмване ще бъда тук.

- Е, тогава имаш достатъчно време. Поседни малко. Това куче твое ли е?

- Да. Дунай, ела тука.

Бялото куче дойде и легна в краката на стопанина си.

- Когато тръгвах, го затворих, но, види се, то се е отскубнало и ме догони. Такова животно често е по-добро от някой човек.

Младият човек приседна.

- Как се казваш?

- Наричат ме Мартин Лесинг.

Юрига беше много радостен, че накрая ще си има другар. Той разпита Лесинг за неговия край и за земеделието там.

А Лесинг научи от него за местните условия и тукашните жители, за да знае как да се държи сред тях.

"Красив човек, строен - мислеше Юрига, останал отново сам пред своята хижа, - отведнъж се вижда, че е бил на военна служба. А май че е и умен. Но въпреки младостта си, той гледа някак печално на света, сякаш за него всичко е изгубено. Но къде ли е Палко? Той много ще се зарадва, особено на кучето. Къде е той наистина? Къде се дяна момчето?

Да, къде беше Палко? Рано сутринта той тръгна да събира гъби и отиде доста далеко, защото гъби можеха да се намерят само по поляните. Той вече бе напълнил чантата с най-добри гъби и се готвеше да се върне вкъщи. Но внезапно си спомни:

"Днес нали е неделя и нямам никаква работа у дома. Какво ли ще стане, ако отида да погледна какво се намира зад тази скална издатина, която винаги ме е интересувала? Какво има там?"

Когато беше още мъничък и мама Анна бе жива, тя му разказваше много интересни приказки; една от тях особено му хареса и Палко винаги молеше да му я разказват отново. Там се говореше за едно момче - син на изчезнал крал. Това момче тръгнало да търси своя баща по целия свят. Веднъж той дошъл в планините, където имало голяма скала. Тук към него полетяла златна птичка и му казала да се изкачи на високата скала, защото там се намирала страната на слънцето и кралят на тази страна бил неговият баща. Момчето я послушало, но по пътя то срещало всякакви препятствия: първо страшен змей, после лъв, мечка и много други зверове. Те без малко да го разкъсат, но в последната минута на помощ му дошъл рицар на бърз кон; той победил всички зверове, освободил малкия принц, качил го на коня и го завел в кралския дворец. И този рицар бил неговият баща.

Веднъж в училището малкият Палко бе попитал своя учител къде се намира страната на слънцето, тъй като на нито една карта не можеше да я намери. Учителят, усмихвайки се, каза:

- Сине мой, тази страна е само в царството на приказките и на картата я няма.

Палко често желаеше да попадне в тази приказна страна. Ами ако тя е там, зад тази скала, която сутрин винаги е обвита с мъгла? И ако той кажеше, както някога Пепеляшка: " Мъгла зад мене, мъгла пред мене" - тогава тази приказна страна щеше да му се открие, па макар и с малко късче от нея - "страната на слънцето".

Често заран, докато наливаше вода от извора, той гледаше по посока на скалата и мечтаеше да отиде там.

- Днес имам време, сега ще отида. - Той скри торбичката с гъби, отбеляза мястото, за да я намери лесно след това и по падината започна да изкачва върха.

"Тя сигурно е тук - мислеше той с все по-нарастващо нетърпение. - В тази страна, където слънцето никога не залязва, където няма нощ, трябва да е много топло. Сигурно затова ми е тъй горещо".

Когато накрая се изкачи на последната скална издатина, видя пред себе си неголяма, заляна от лъчите на пролетното слънце, заобиколена от всички страни с върхове долина.

Скалата, на която той стоеше, беше почти отвесна. Долу имаше прекрасна ливада, приличаща на огромен зелен килим от кадифе, осеян с цветя.

От скалата шуртеше ручейче, чиято сребърна лента се спускаше надолу. Наоколо зеленееха храсти, орлови нокти и дива роза. Но тук изобщо не бе така тихо, както той предполагаше. Черни скорци се разпяваха във всички гами, а други птички им отговаряха със своите разнообразни чирикания. Някъде тракаше кълвач, а на голяма ела лудуваха чифт дългоопашати катерички. Тук царуваше животът!

"Това сигурно е кътче от страната на слънцето" - помисли си момчето.

Но какво е това? В скалата, недалеко от извора, се виждаше дълбока цепнатина, която приличаше на врата. Какво ли ще стане, ако се промъкна там. В скалата през цепнатината проникваха лъчите на слънцето. Отвътре пещерата приличаше на хижа. В средата имаше маса и стол от камък. Стените бяха покрити с паяжини.

" Тука даже може да се живее - помисли Палко. - Може би някой и да живее тук?"

Той плахо отиде нататък. Но какво е това на каменната маса? Някаква книга. Момчето я разтвори и започна да разчита написаното на ръка на първата страница:

"Който и да си ти, щом влезеш тука и вземеш в ръцете си тази свещена книга,о чети я старателно и с внимание ред по ред. Тя ще ти покаже пътя от тази долина на плача до онази светла страна, където няма повече нощ, където слънцето никога не залязва, където е вечна светлина и вечно щастие".

Момчето бе поразено. Значи не сгреши! Тази малка, черна, тайнствена книжка ще му покаже пътя към страната на слънцето. Значи тази страна съществува някъде, макар и да не е отбелязана на нито една карта. Момчето поседна на стола, подпря глава с ръка и започна да чете. То би пропуснало охотно първата страница, тъй като там имаше само някакви имена, но нали в условието беше казано, че трябва да чете "ред по ред!"

Това навярно бяха имената на хората, които живееха в страната на слънцето. Какви странни имена! Явно, каквато страната, такива и имената. После там се споменаваха две познати имена: Йосиф, Мария и още едно много красиво: Емануил, което значи - "Бог е с нас". Това сигурно е някой светия - момчето предпазливо се огледа наоколо, - щом Бог беше с него. И накрая бе написано, че се родило едно дете и Му дали името Исус. Исус - какво чудно име, още по-красиво от Емануил.

По-рано понякога Палко бе чувал приветствието: "Слава на Исуса Христа!" А ако някой се изплашеше, обикновено казваше:" Исус, Мария, Йосиф!" Бяха ли те същите тези имена, за които е написано тука? Той не намери никъде отговор на това. "Господи, помогни!" - тези думи бе чувал често от дядо си, когато му се наложеше да вдига нещо тежко. Палко зачете по-нататък.

Това, което беше написано по-нататък, той вече разбираше по-добре: в същото време когато този младенец Исус се родил във Витлеем, цар в страната на слънцето бил някой си Ирод. При този цар дошли мъдреци - сигурно са били някакви чародеи, магьосници - те искали да видят Исуса. Но що за звезда била тази, която съзрели на изток? Сега били дошли да видят Младенеца, но никой не можел да им Го покаже; изпратили ги във Витлеем, а звездата им сочела пътя. Тя се движела по небето пред тях, а те вървели след нея. Изведнъж звездата се спряла над един дом и там те намерили Младенеца и майка Му Мария. Това навярно бил някой чудесен принц, тъй като богатите мъдреци паднали пред Него на колене, а после Му поднесли дарове: злато, тамян и смирна. После те се върнали в своята страна по друг път. Бог така им заповядал.

- Ах, колко е чудесно това! - възкликна момчето, като ръкопляскаше от радост. - Този Ирод навярно е бил някой змей и по всяка вероятност е искал да изяде новородения Младенец. Но през нощта дошъл ангел, предупредил за опасността и всички те - Йосиф, Мария и Исус избягали. Йосиф вероятно е бил рицар. На тях им се наложило да извървят далечен път. Но все пак е ужасно, че злият змей заповядал да убият всички младенци. Техните майки плачели и не можели да се утешат. Хубаво е обаче, че накрая змеят умрял и Йосиф с Младенеца успял отново да се върне в страната на слънцето. После те се заселили и заживели в град Назарет.

"О, колко много научих днес за тази страна на слънцето! - мислеше момчето. - Но сега е време за вкъщи, иначе дядо ще се разтревожи и ще започне да ме търси. Нали пещерата не е далеко, мога всеки ден да идвам тука. А ако в делник не смогна, в неделя - при всички случаи. Каквото и да става, искам на всяка цена да разбера какво се е случило с този чудесен принц и как самият аз да намеря пътя към тази страна на слънцето".

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: Манол Манолов, Емануил Иванов