Книжка или мишка

Но ако това беше вярно, щяхме да бъдем свидетели на неутклонния културен упадък на човечеството.

Какво е книгата , за какво са я измислили хората?Измислили са я , за да могат да си предават своите мисли и чувства, когато са далече един от друг в пространството и времето.Пишели, защото са искали да разкажат на своите съвременници или на тези , които идели след тях, за своя живот и за себе си, да им предадат опита си:какво са узнали за света , какво са се научили да правят.

Книгите! Колко ценности крият, на колко неща ни учат!Човекът,който не познава книгата, е като в тъмна пещера , като слепец.Книгата е светлина, тя ни учи на красиво и на добро, дава ни примери за следване, казва ни:”Приличай на този мой герой или на тази моя героиня! Вижте колко те са честни, смели , благородни !Не искате ли да бъдете и вие като тях?” А нашата –българската книга-ни разказва за трудния път на народа ни , за неговите велики синове , за свидните жертви, които той е дал в борбите си за свобода .Тя ни учи да обичаме страната, в която сме се родили,нейната изключителна природа с планините, полята, реките и морето и.И освен това ни преподава уроци по български език- дава ни примери за богат, хубав, правилен български език. Но ако не общуваме с книжките, чудото на четенето изчезва.Всяка книга ,която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката.Ако отвориш книжката и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия , която се получава от докасването на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното слово чудото се случва .Прескачаш от света на реалността в този на фантазията, от българския-в чужди светове, от света на другите се връщаш в своя свят, а от него можеш да се гмурнеш в карнавала на изкуството.Ако те подгонят на живот и смърт в единия свят , хвърляш се веднага в другия и си спасен. Четящият човек е не само свободен и сигурен в себе си , но е и красив . Винаги си личи кой чете и кой-не.Има една особена замаяност, очите на четящия са по- различни, по-излъчващи.И другите го гледат по- различно . Четенето на книжките създава особена имунизация срещу често грубия дневен ред.Литературата обръща скалата на ценностите, зададени по инерция.Разменя ролите на принцовете и просяците .Връща достойнството на обикновения човек.Развива усета ни за истинските стойности .Подготвя ни за срещата с трудните въпроси за живота, смъртта,времето,самотата,провала,щастието и успеха.

За това мишката не трябва да измества книжката .Тя безспорно е голям наш приятел : какво по-лесно с едно чукване по нея да стигнем до желаната информация, да гледаме и слушаме без всякакъв труд приказките или разказите!

Но ... тийнейджъри ,да не забравяме своите първи приятелки-книжките , да не губим своите литературни интереси! Никога да не се отказваме от правото на собствен прочит, което сега може и да изглежда като нещо дадено от самосебе си.То е извоювано с цената на много усилия.Винаги ще бъде по-лесно да повторим какво са казали другите като мръднем мишката.Но умението да формулираме собствено мнение е решаващо в битката за себеутвърждзаване, която всеки, малко или повече, води през живота си.Животът не е литературноинтерпретативно съчинение.В него се налага да вложим поне малко авторство , ако искаме да успеем- независимо в коя област.И това важи с особена сила за свободния свят , от който желаем да сме част.