ТЕМА № 12 ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

Конвенцията не е статичен, а динамичен акт. С времето съществено се е променял както нейния обхват, т. е. закрепените в нея права, така и контролния й механизъм. Това става посредствено т. нар. допълнителни протоколи към конвенцията, в настоящия момент 14 на брой. Приемали са се в течение на годините, последната е от 2004г. Те изискват отделна ратификация от страната-членка, това държавите правят своеобразно своите вътрешни решения, и с оглед на това не всички държави-членки са страни по всички протоколи. Някои от протоколите са отменени с по-нови. България е страна по всички протоколи, с изключение на протокол номер 12, относно обща забрана на дискриминацията и протокол номер 14, в който се изменя контролната система на конвенцията (България го е ратифицирала ноември 2005г.).

Не така стоят нещата с икономическите, социалните и културните права, те подлежат на постепенно изпълнение, т. е. съобразно икономическите възможности на държавата. Ангажирайки се да спазва тези права държавата следва да осъществява много активни действия: да осигури условия за правото на труд; за социално и здравно осигуряване. Това е т. нар. социална държава. Но тъй като отделните държави са в различна степен на развитие, те в различна степен могат да гарантират еднакво спазване на права, поради което държавите не могат да бъдат осъдени за неизпълнение на тези ангажименти. ЕКПЧ възприема този критерий за разграничаване и закрепва с оглед на това граждански, политически и лични права, чието пълноценно осъществяване тя може да гарантира включително и с контролния си механизъм. ЕКПЧ брани ограничен обем права, но ги брани така, че да бъдат всички осъществявани.

• 
  право на живот – забрана на изтезанията, забрана на робството, забрана на принудителния труд;
  
• 
  право на свобода и сигурност – забрана на незаконно задържане и много други;
  
• 
  право на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд в разумен срок;
  
• 
  право на зачитане на личния и семейния живот;
  
• 
  свобода на мисълта, съвестта и религията;
  
• 
  свобода на словото;
  
• 
  свобода на събранията и сдруженията;
  
• 
  право на ефективно средство за защита – закон за дискриминацията.
  

• 
  Първия допълнителен протокол добавя права на защита на собствеността, право на образование и право на свободен избор;
  
• 
  Четвъртия допълнителен протокол доразвива свободата на движение;
  
• 
  Шестия допълнителен протокол премахва смъртното наказание, но оставя възможността за неговото прилагане по време на война;
  
• 
  Седмия допълнителен протокол включва съдебни права;
  
• 
  Дванайсетия допълнителен протокол предвижда обща забрана на дискриминацията;
  
• 
  Тринайсетия допълнителен протокол премахва смъртното наказание при всички обстоятелства;
  

• 
  приема, изменя и допълва правилника;
  
• 
  създава своите вътрешни органи;
  
• 
  избира председател.
  

Много по-често срещани са процедурите по индивидуалните жалби. В рамките на тази процедура съдът може да бъде сезиран с жалба от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение отстрана на някоя държава, на правата, провъзгласени в конвенцията и протоколите. Трябва да се каже, че има много строги изисквания: две групи за допустимост:

1. 
   Положителни предпоставки, т.е. трябва да са на лице:
   

• 
  изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита;
  
• 
  депозиране на жалбата в 6-месечен срок от окончателното решение на последната национална инстанция;
  
• 
  жалбоподателят е лично засегнат, т. е. жертва;
  
• 
  нарушението е извършено от държавата, респективно от неин орган.
  

2. 
   Отрицателни предпоставки, т. е. трябва да липсват:
   

• 
  жалбата не е анонимна, разбираема;
  
• 
  жалбата не е разглеждана от друга европейска институция;
  
• 
  жалбата не е несъвместима с конвенцията, т.е. тя попада в нейния обхват (икономически, социални и лични права);
  
• 
  жалбата не е ясно обоснована;
  
• 
  не е на лице злоупотреба с правото на жалба, т.е. с жалбата не се преследва защитата на дадено право, а се цели оклеветяване на държавата.
  

Това решение може да бъде отнесено за преразглеждане в голямата камара, но тя не е длъжна да го приеме, това става в изключителни случаи. Това решение на голямата камара е окончателно, решението и на обикновената камара може да стане окончателно:

• 
  ако голямата камара не го приеме за преразглеждане;
  
• 
  ако страните заявят изрично, че няма да го отнесат в голямата камара;
  
• 
  ако изтече 4-месечния срок от прогласяването му и то не е отнесено пред голямата камара;
  

Край – Заличаване на жалбата Отнасяне на жалбата в комитет от 7 съдии

на жалбата

Специфичното обаче е, че държавата може да се обвърже само с определен брой норми на хартата. Това е рефлексия на характера на социално-икономическите права, които подлежат на постепенно изпълнение. За разлика от ЕКПЧ правата по ЕСХ се отнасят само до граждани на съответната страна с трайно местожителство в нея.

1. 
   Защита на умствената и физическата цялост на човека – забрана за репродуктивно клониране на човешки същества; забрана на използване на човешки органи за финансова печалба; забрана на генното инженерство и други;
   
2. 
   Защита на персоналните данни;
   
3. 
   Регламентация на равенството на индивидите и забрана на дискриминацията – като хартата включва редица нови основания като инвалидност, възраст, сексуална ориентация;
   
4. 
   Регламентация на трудовите права;
   
5. 
   Защита на потребителите;
   
6. 
   Защита на околната среда;
   
7. 
   Право на добра административна практика, в това число право на защита от омбудсман.
   

1. 
   Контакти между хората, в това число събиране на разделени семейства;
   
2. 
   Разрешаване на бракове между граждани на различни държави;
   
3. 
   Разширяване възможностите за пътуване и изобщо разширяване на контактите;
   
4. 
   Подобряване разпространението, достъпа и обмена на информация;
   
5. 
   Сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
   

1. 
   Представят паралелни доклади за общия статус по правата на човека в съответните държави;
   
2. 
   Присъстват по време на заседания в най-различни форуми, на които се разглеждат тези въпроси;
   
3. 
   Разработват предложения и участват в законопроекти за решаването на проблемите по правата на човека в националното законодателство;
   
4. 
   С непосредствени свои действия да заместват липсващите държавни дейности и услуги;
   
5. 
   Водят обучение по правата на човека.
   

1. 
   Защита на национално ниво;
   
2. 
   Защита на двустранна основа;
   
3. 
   Регионална защита;
   
4. 
   Универсална защита.
   

• 
  право на гражданите на защита при накърняване на правата им;
  
• 
  достъп до правосъдие, в това число право на справедлив и безпристрастен съд;
  
• 
  равенство на гражданите пред законите;
  
• 
  свобода от своеволното задържане;
  
• 
  презумпция за невиновност и т. н.
  

Пример за минимални стандарти са т. нар. Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода. Това е инструмент на ООН, който определя минималистичните изисквания за осигуряване на медицински грижи, контакти с външния свят, храна, облекло, които следва да бъдат осигурени и на лишените от свобода. ООН е приел и Минимални стандарти за осъществяване на правосъдието спрямо младежта, т. нар Пекински правила. Те въвеждат допълнителни изисквания, които следва да се спазват при осъществяване на правосъдието на тази специфична група. например да се съдят по възможност в отделни съдилища, по специални процедури с участието на педагог и т. н.

1. 
   По-силни са от универсалните изисквания на ЕКПЧ относно правото на справедлив и публичен процес от независим и безпристрастен съд, в разумен срок (чл.5 от ЕКПЧ);
   
2. 
   Европейските правила за затворите също така изхождат от по-висок стандарт от минималните стандарти на ООН;
   
3. 
   Има специален акт – Европейска конвенция против изтезанията, която много по-ефикасно действа от аналогичния инструмент на ООН. Тя предвижда един специален институт – инспекции на независими инспектори в местата за лишаване от свобода, които действително гарантират спазването на правата на човека;
   
4. 
   Европейската конвенция за компенсация на жертвите на насилствената престъпност, която предвижда обезщетяване от специални фондове на пострадалите от престъпленията като държавата след това търси чрез регресния иск възстановяване на тези средства от извършителя.