Обща характеристика на правното познание. Правна норма и правни отношения. Субекти на правото. Физически лица и колективни субекти на правото. Представителство. Юридическа отговорност – същност и видове
Обща характеристика на правното познание. Правна норма и правни отношения. Субекти на правото. Физически лица и колективни субекти на правото. Представителство. Юридическа отговорност – същност и видове.
Характеристика на правото: 1.Институционалност – правото е стройна система, компонентите на която имат свое място.
2.Нормативност
3.Регулативност – способността на правото да налага определен тип поведение.
4.Абстрактност – правото има общ характер. То е един вид модел на неопределен брой казуси. С това качество на правото се дава стабилност на обществото.
Градивни компоненти на правото: правна норма; правен институт; правен отрасъл.
Правото е обективна, писана система от правила и заповеди. Правото като система от правни норми е еднакво и за държавата и за гражданското общество. То регламентира дейността на гражданите, дейността и правомощията на всички държавни органи. Модел е за разрешаване на споровете и е механизъм за тяхното разрешаване. Правото показва на отделния гражданин какво му е позволено и го ориентира същевременно за това, което трябва да прави, тоест неговите задължения.
Правна норма –общозадължително, абстрактно правило за поведение, създадено или санкционирано от държавата.
Правните отношения - вид обществени отношения, които протичат в съответствие с изискванията на правните норми.
Съществуват три вида правни системи в света:
Романо-Германска – към нея принадлежи цяла западна Европа.Конституцията е основен източник за регулиране на правата . България също принадлежи към Романо-Германската система.
Англо- Саксонска – Великобритания, САЩ, Австралия и всички колонии на Англия. Основен източник е съдебния прецедент.
Правна система на различните религии – към нея принадлежат правните системи на Близкия изток, арабските държави.
Субектите на правото се делят на : - Индивидуални правни субекти – физически и юридически лица - Колективни правни субекти Физически лица – те са единствените индивидуални субекти на правото.Всеки човек от момента на своето раждане добива качеството правосубектност , т.е от този момент той става субект на правото , а престава да бъде правен субект с факта на своята смърт. Колективни субекти на правото - това са такива правни субекти , които представляват колектив , но не притежават качествата на юридическо лице.Към тях спадат държавни органи ,културно – просветни дружества и др. Представителство - това е възможността на един правен субект да извършва по пълномощие или по силата на закона правомерни правни действия за друг правен субект от негово име и с непосредствено действие за него. Юридическа отговорност – реализира се когато се приложи санкцията на една правна норма. Тя е вид правоотношение. Бива четири вида: наказателна(при наличието на престъпление); административно-наказателна(при лошо изпълнение на административни задължения); дисциплинарна(при нарушиние на трудово-правните норми) и правовъзстановителна(целта е възстановяване на това което правонарушението е причинило).
Обща характеристика на административното право като правен отрасъл /система, източници, административни норми/. Държавно управление. Органи на изпълнителната власт. Държавна служба. Държавен служител.
Административното право регулира обществените отношения, свръзани с процеса на осъществяване на изпълнителната, т.е. административната дейност на държавата. Източници на административно право са тези нормативни актове на държавата, които съдържат административноправни норми. Източници на административно право са конституцията, законите и другите нормативни актове, които уреждат административната дейност.
Административно-правната норма е общо и абстрактно правило за поведение, което регулира отношенията в сферата на държавното управление.
Държавно управление в широк смисъл на думата е цялата дейност по властническото въздействие върху обществото. Изпълнителната власт е административната власт в държавата, поверена на органите на държавата и местната организация. Административната дейност има изпълнително-разпоредителен характер. Видове изпълнителни органи: 1.Според териториалния обхват на правомощия – централни и местни. 2. Според обема на правомощията – органи с обща компетентност и органи с ведомствена, отраслова, специална компетентност. 3. Според финансовата издръжка – смесени източници на финансиране, бюджетно финансиране. 4. Според персоналния състав и от гледна точка по какъв начин се вземат решения – колективни и колегиални.
Централни органи са:министерски съвет, премиер, вицепремиер, министър, председатели, държавни комисии и агенции, председатели на изпълнителни агенции.
Местни – кмет, областна администрация, общинска администрация. Държавната служба е правен институт, който е свързан с положението на държавните служители и с осъществяването на нормативно установена дейност в администрацията. Държавният служител - това е лице, което по силата на административен акт заема платена длъжност в държавната администрация.За държавен служител може да бъде назначавано лице, което е навършило е пълнолетие, не е поставено под запрещение, не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, отговаря на специалните изисквания предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
