Коледното мече
Приказка
Живяло в един град семейство, което имало две деца – момче и момиче. Момчето се казвало Тони, а момичето – Мая.
Наближила Коледа. Бащата на Тони и Мая купил красива и стройна елха. Децата много й се зарадвали и започнали да я окичват с красиви играчки. След като я украсили, седнали да си напишат писмата до Дядо Коледа. Тони си мечтал за модерна кола с дистанционно управление и луксозна книга с пъзели. Мая искала комплект кукли Барби и Кен с красиви тоалети за преобличане.
Дошла вечерта преди Коледа. След празничната вечеря децата си легнали щастливи в очакване на своите подаръци.
Настъпила нощта. Точно в полунощ Дядо Коледа влязъл в дома им, погледнал писмото и извадил от големия чувал подаръците. Поставил ги под елхата. Накрая извадил едно плюшено мече. Погледнал го, усмихнал се и го оставил в ъгъла. Мечето било облечено с червена блузка и сини панталонки с червени кръпки. На главата си имало коледна шапчица.
Когато Дядо Коледа излязъл, подаръците започнали спор помежду си. Луксозната книга с лъскави страници се мислела за най-красива.
-
Аз съм поръчана от Тони. Когато ме види, той много ще ми се зарадва и едва ли ще ви забележи вас. – гордо казала книгата.
-
Така ли мислиш? – засегнала се колата. – Тони ще види първо мене и на тебе няма да обърне никакво вмимание. По цял ден ще си играе с мене и твоите пъзели ще си останат залепени.
Барби също се намесила в разговора:
-
Не ме итнересува какво ще избере Тони, но Мая ще избере мене. Вижте колко съм красива! А и тоалетите ми са толкова модерни!
Кен се засегнал от думите на Барби и казал:
-
Аз да не би да съм грозен? Погледни ми костюма колко е хубав!
Тогава колата се обадила:
-
Я вижте в ъгъла какво грозно мече е захвърлено!
-
И дрехите му са скъсани. – казал Кен.
-
Направо е ужасно! – отговорила Барби.
-
Тебе кой те поръча? – попитала го важно книгата.
-
Никой. – отговорило мечето и едва не се разплакало.
-
Него никой няма да го хареса. – казала Барби.
-
Че кой ще хареса такъв дебел дрипльо! – добавил Кен и всички се засмели.
-
Аз, ако бях на негово място, бих се срамувала от външния си вид. – обадила се колата.
Така цяла нощ играчките под елхата се подигравали на мечето и спорели помежду си кой е по-красив. А мечето си седяло в ъгъла и страдало. То не се намесвало в разговорите на другите. Всички го мислели за най-лошата играчка.
Настъпила сутринта. Тони и Мая се събудили и веднага изтичали в хола, за да видят какво има под елхата. Като видели, че желанията им са сбъднати, те много се зарадвали.
-
Тони, виж колко са красиви Кен и Барби! – усмихната казала Мая.
-
А погледни колата и книгата. По-красиви са отколкото си ги представях!- отговорил Тони.
Изведнъж Мая погледнала към ъгъла и видяла самотното мече.
-
Виж, Тони, коледно мече. Ти ли го поръча?
-
Не. Но е много хубаво! И колко интересни панталонки с кръпки има.
Мая оставила на земята Барби и Кен и взела мечето. Усмихнала му се и го гушнала. Тони също си оставил играчките и се приближил към Мая.
-
Мая, може ли да го видя?
-
Да, но да знаеш, че си е мое. Аз го видях първа.
-
Добре. А ще ми го даваш ли понякога и на мене?
-
Разбира се. Искаш ли още сега да си поиграем заедно с него?
-
Искам! - зарадвал се Тони. И двамата започнали да си играят с мечето. Те забравили за другите подаръци.
-
Тони, Дядо Коледа ни го донесе, защото сме били много послушни през изминалата година! Нали?
-
Много хубава изненада! – усмихнал се Тони.
А мечето било толкова щастливо, че плюшеното му сърчице се разтуптяло от радост. Останалите играчки стояли на земята много изненадани. Първо те го гледали намусено, но после се сприятелили с него. То си останало любима играчка на Мая и Тони, но не се възгордяло. Имало добро сърце и си играело с всички.
Така коледното мече станало най-щастливата играчка в дома на Мая и Тони.
Иван Пашалиев
IV а клас
Литературен клуб
„Искри на словото”
Сподели с приятели: |