Когато всичко се променя, промени всичко
Глава 13 За змиите и лъвовете, а също и за хората
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 13 За змиите и лъвовете, а също и за хората Приближаваме към края на Първа част от тази книга. Първата половина на удивителния ни разговорни въведе в дълбочина в Механиката на ума, за да можем да променим начина, по който преживяваме промяната. Във Втората част ще поговорим как можем да променим начина, по който създаваме промяната, като разгледаме Системата на душата. Невъзможно би било да обясним как работи вторият, още пo-вълнуващ инструмент, без задълбочено познаване на действието на първия. Но също така невъзможно би било да използваме пълноценно първия без горивото, силата, която му дава вторият. Това идва да покаже, че животът и в двете си части има определена цели функция. Животът е пълноценен, когато го оползотворяваме във всички аспекти, в които ни се представя, физически и духовни, като път към Върховната действителност. Затова сега ще изследваме още един, последен пласт на физическия аспект на живота. Той ще ни отведе до въпрос, който ще промени живота ни и ще направи всичко, което обсъждахме в последните глави, приложимо и ефективно. Междувременно отново ще се върнем към вас и живота ви в настоящето. През цялото време приемам зададено, че в момента вие се намирате насред сериозна промяна в живота си. Надявам се, вече разбирате, че вашето преживяване може да няма нищо общо с всичко, което действително сте видели, почувствали, вкусили, чули или помирисали. Предходните ви данни са формирали вътрешната ви истина за случилото се, а от нея са възникнали съответно мисълта, емоцията и преживяването, довели до настоящата ви действителност. В коя действителност обаче се намирате сега Изкривената, Наблюдаемата или Върховната Можете да си отговорите, като помислите как се чувствате. Ако се чувствате зле, значи се намирате в Изкривена действителност. Ако се чувствате добре, се намирате в Наблюдаемата действителност. А ако се чувствате благословени, се намирате във Върховната действителност. Всичко зависи от това какви Предходни данни е открил умът ви, смятайки ги за сходни с настоящия момент. Но нека ви задам един интригуващ въпрос какво ще стане, ако се натъкнете на данни тук и сега, за които умът ви не може да намери нищо сходно в миналото Задавам ви този въпрос, защото като събеседник, който през цялото време мисли заедно с мен, може би вече сте се запитали същото. Отговорът е, че е крайно невероятно да се случи нещо такова. Както вече отбелязах, на практика е почти невъзможно да не намерим някакви данни, сходни със случващото се в момента. Почти всичко, което преживяваме, е вариант на нещо, което сме преживели и преди. Възможно е да е било много отдавна, още в люлката (и затова не си го спомняте съзнателно, нови уверявам, че стои в базата вис данни. Ще ви дам пример отличния си опит. Ярко си спомням как като двегодишен стоя изправен в бебешкото си креватче. Тъкмо са ме приучили на гърне и сега ми се ходи до тоалетна. Викам мама, която е в другата стая, тя ме чува и отвръща Ей сега идвам, миличък“. Само че така и не идва. Викам, ли викам, после се разплаквам. Тя продължава да ме уверява от другата стая, че ей сега ще дойде, но ужасно се бави. Не знам какво прави там, но явно не иска да бъде прекъсвана. Проблемът е, че точно сега имам нужда от нея. Знам, че ме чува, защото ми отговаря. Но я няма. Чувствам се изоставен. Защо не идва Опитвам се да изляза от креватчето. Още виждам пред очите си как се напъвам и се мъча да вдигна краче върху решетката, но без полза, твърдее висока. Не мога да се измъкна. „МАМООООО“, крещя за последно, но без полза. Накрая, облян в сълзи, неми остава друг избор, освен да нацапам гащите. Вижте, знам, чене е кой знае какво. Сега го знам. Но тогава него знаех. Но именно тогава съм съхранил тези данни. Разбирате ли Казали сами, че Големите момчета използват гърнето. Бил съм съсипан от факта, чене успявам да се държа като Голямо момче. И до ден днешен имам проблем с чувството за изоставеност. Съмнявате сече си измислям Не, точно така става Така работи умът. Той неправи разлика между сега и тогава. Не мога д изтрия този спомен. И колкото повече се опитвам, толкова по- 90 неизтриваем става той. Естествено така го прогарям още по-дълбоко. Както вече казах, на този компютър няма клавиш за изтриване. Итака, крайно невероятно е, макари не невъзможно, умът вида не успее да намери в Предходните данни такива, които да подхождат на Настоящия момент. Той ще направи всичко по силите си да ги открие, защото разбира, че от това зависи оцеляването ви. В противен случай откъде ще знаете как да процедирате Но да допуснем, чене може да намери такива данни, че в момента се случва нещо толкова уникално, толкова необичайно, толкова единствено порода си, че наистина няма с какво да го сравните. Не се безпокойте. Умът ви ще претърси една поддиректория в паметта ви, състояща се от данни под първото ви ниво на съзнание, в молекулярния ви запис, в подсъзнанието. Наричаме го клетъчна памет, а някои хора - инстинкт, (Оттук идват много реакции, включително тази да избягаш или да се биеш) Всъщност умът първо търси в тази поддиректория. Прави го като първо средство за самозащита, в случай, че нямате време да мислите. В момента, в който възникне външно събитие, първоначалният ви импулс е да реагирате инстинктивно. След това, ако имате време да помислите, можете да отвърнете по друг начин. Помните ли, говорихме затова и преди Казахме, че затова са нужни само секунди, даже наносекунди. Можете да решите как да отвърнете, а не да реагирате, както би било, ако изобщо не мислите. Времето за отклик (когато отвръщате на обстоятелствата, а не реагирате) е лукс. Времето за реакция е незабавно. Но когато отвръщате, трябва да знаете, че това никога не е откликна сегашните обстоятелства, а наминалото. И пак, за да сте наясно, ако във вашите Предходни данни наистина не се намери аналог на настоящето, умът ви веднага ще се позове на инстинктите, които също представляват Предходни данни. Те просто са друг вид Предходни данни. Именно инстинктите ви подтикват към бъдещето. Те ви казват, че ако искате да имате бъдеще, трябва да се вслушвате в миналото, дори да не можете да си го спомните съзнателно. Поддиректорията, вашата клетъчна памет, пази историята на целия ви вид. Ако някой от вашите биологични предци сее сблъсквал с това, което преживявате вие, тези данни незабавно ще станат ваше достояние. |