Това е Мозъкът на влечугото в действие

до много по-високо ниво на функционалност. Освен това, той съхранява информация само за нас. Никой друг на земята няма ум като вашия. Затова всички хора, макари представители на един и същ вид, не реагират еднакво на едни и същи дразнители. Змията не изпитва гняв. Знаехте ли го Не можете да я подлудите. Не можете да я направите и щастлива. Змията просто се намира в постоянно еднообразно състояние. На змия. В този смисъл тя е завършила еволюционния си пъти сега преживява своята Пълнота. Ние също сме напътя към Пълнотата на битието си, но още не сме го извървели. Не сме стигнали до края на своята еволюция. Трябва да отбележа, че това е малко спорен въпрос. Според някои антрополози еволюцията на човека е завършена. Те твърдят, че повече няма накъде да еволюираме. Всъщност това е преобладаващото схващане сред водещите биолози по света. Това научаваме и от изданието на списание „Дискавър“ от март 2009 година, в което четем статия от Катлийн Маколиф, спечелила стипендията за журналистика на името на Алиша Патерсън за същата година, за да продължи изследванията си върху човешката еволюция от каменната ера до наши дни. Това схващане толкова сее вкоренило, че сее превърнало в официална доктрина, пише тя. После обаче добавя, че съществуват някои значителни различия между авторитетите. Представя и мнението на екип отучени, според които през последните 10 000 години човешката еволюция е протичала сто пъти по- бързо, отколкото в който ида е друг период от историята на нашия вид. Това напълно отговаряна моите наблюдения, че промените на нашата планета нарастват показателно. Затова има множество причини, включително увеличаването на скоростта на комуникация, за което споменах още в началото, а задълбочената статия на Маколиф предлага и други интересни хипотези. (McAuliffe, Kathleen. Are we Still Evolving?, March
2009, Discover. - Бел. авт.) Моята хипотеза е, че хората продължават да се стремят към пълноценното си осъществяване. Наблюдавам себе си, наблюдавам и цялото човечество и ми се струва, чене сме стигнали дори до средата напътя към тази цел. Или казано с други думи, още не знаем и половината. Тази идея може дави се стори потискаща или възбуждаща в зависимост от гледната ви точка.

Разбира се, същото важи и за всичко останало в живота) Мен лично тя ме вълнува. Колкото и великолепни същества да сме ние, хората, можем да станем два пъти съвършени Утрешният ден крие необятен потенциал. Но стига толкова с моите философии. Да се върнем към мозъка. Лъвът, за разлика от змията, притежава Мозък на бозайник. Той може да изпитва гняв иго прави. (Не проверявайте лично твърдението ми, вярно е) Но той не може да прави преценки, размишлявайки Оправдан ли беше гневът ми Или беше самодоволен Неуместен Умерен ли беше или прекален Трябвали да се ядосвам така и в бъдеще Какво ще си помислят другите лъвове Лъвовете не си задават такива въпроси. Човешкият мозък сее развил до трето ниво. Ние приемаме данни, сравняваме ги с други данни, организираме отговора си, претегляме всички възможности, анализираме възможните и вероятните изходи от всяка от тях, преценяваме кой би бил най-добрият изходи казваме на тялото си как да действа. И всичко това за една милионна част от секундата. Звучи невероятно, нали Но дори с тази блестяща изчислителна машина, поместена в нашия череп, отговорът, който умът ще избере, може да няма
нищо общо с настоящия момент. Чудно, нали Проблемът е, че много хора още не са се научили да използват всички възможности на ума, включително способността му да взима под внимание данни, които не се съдържат в предходните данни. Още по-рядко им хрумва да използват същия този механизъм, мозъка, за да създадат предпочитаните от тях условия, вместо да понасят вече наличните. Единственото, което бедният ни ум прави в повечето случаи, е да изважда спомени и подсломени от близкото ни (от този животи от далечното ни (от еволюционното развитие) минало. То стоварва всички тези данни в настоящия миг и същевременно ги проектира в бъдещето. Този светкавичен процес създава енергия под форма, която наричаме мисъл, и я пуска в движение. Аз формулирам това явление като Е. За целите на нашия разговор, го наричам просто емоция. Това е творческата сила на вселената. Мисля, че трябва да повторя.

94

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: