Когато всичко се променя, промени всичко

се случват по определен начин че Виене сте жертва на тази причина, а сте
самата причина.
Ще в бъде малко трудно да приемеше тази идея, ако нямате ясна представа за истинския си Аз, за причината да бъдете тук, на земята, във физическа форма и затова какво всъщност е животът. При липсата на такова разбиране животът ще ви се струва лишен от смисъл. При наличието на такова разбиране целият живот ще добие смисъл. Тогава вече няма да страдате от болката и фрустрацията, които сте познавали досега. Промените се случват постоянно и ще продължат да се случват, но вече няма дави объркват и смущават, нито да предизвикват у вас гняв и тъга. Вие ще сте променили начина, по който преживявате самата Промяна, защото ще сте разбрали всичко, свързано с Промяната, включително факта, че.
Всяка промяна е промяна за добро.
Промяната се случва, защото вие искате тя да се случи.
Умът отхвърля такива идеи, но душата ги издига нависоко. Защото тя знае това, което умът не може да осъзнае. А причината затова е, че умът изхожда от Предходните данни, а душата - от Вечния миг. Вечният миг е моят израз засега, за настоящия момент. Той е единственият момент, който съществува, макар да смеси създали илюзията, че има и други. Тази илюзия също не е случайна. Умът разбива Вечния мигна късчета информация за живота, наречени
данни, а после категоризира тези данни - това му е работата. Умът взема тези данни от това, което преживява като настояще, и ги съхранява в паметта според определени критерии. Това е много ефективно с едно изключение умът ви има доста тесни разбирания за настоящето. Перспективата му е крайно ограничена. Такъв е по природа. Ако приемаше всички данни за всичко едновременно и се опитваше да ги обработва едновременно, нямаше изобщо да можете да ги проумеете. По-лошо е да разполагаме с прекалено много данни, отколкото с никакви. (Всеки, който е влизал в ресторант със стои едно ястия в менюто, знае много добре за какво говоря) За да можем да осмислим данните от Вечния миг и те да ни бъдат полезни, трябва да ги приемаме парче по парче. Това може да става бързо - изключително бързо, но все пак в определена

последователност. Дори тогава не можем да осмислим всичко, а трябва да отделим една част, за да можем да обърнем внимание на всеки къс информация сам по себе си. По тази причина умът доброволно приема ограничена перспектива. Това правите и вие в собствения си живот. Когато се почувствате претоварени, раздразнено казвате на хората около вас Чакай малко Едно по едно Умът ви го прави автоматично. Неговата перспектива не може да обхване Цялостта на нещата, а само част от нея. И това също е в неговата природа. Умът вие чудесен механизъм, както вече казахи. е важно да знаете как точно работи, за да може да работи за вас, а не срещу вас. Фактът, че умът има ограничена перспектива, обаче не означава, че същото важи и за вас. Щеше да е така, ако вие бяхте равнозначни на ума си. Но вие сте нещо повече. И точно това е основното, което искам дави кажа. Вие сте повече от своя ум. Вие сте и душа. Всъщност това е по-голямата част от вас. Не искам да си мислите, че подценявам интелекта вино наистина умът е най-малкият аспект на индивидуалния ви Аз. Искам да подчертая още веднъж, че неговата перспектива е много, много ограничена. И ефектът от тази ограниченост ще ви стане ясен съвсем скоро. Душата, от друга страна, не е ограничена в своята перспектива. Тя знае всичко, вижда всичко, разбира всичко и има всичко, което едно живо битие би могло да пожелае да има. Има тези неща, защото тя е тези неща. Има любов, защото тя е любов. Има покой, защото тя е покой. Има хармония, защото тя е хармония. Има синергия, защото тя е синергия. Има великолепно проявление, защото тя е проявление на великолепието. Има всички тези неща и много други. Само едно няма преживяване за тях. Тук се намесва останалата част от личността ви. Сега стигаме до същината до Системата на душата и начина, по който тя работи. Душата действа чрез система от Обменна синергична енергия. Целият живот действа чрез такава система и е създаден от нея. Когато се прехвърля енергия, тя се трансформира. Така се превръща в енергия на формирането. Умът разбива тази енергия на части, както описахме по-горе, и това са

неговите данни. Въведох термина Вечен миг, защото ми беше нужна по-обхватна дума от Сега. Вечният миг съдържа повече от това, което умът възприема като настояще. Вечният миг е настоящето на душата: което на езика на ума включва вчера, днес и утре. Умът може да събере всички тези данни от настоящето. Може незабавно да си спомни всички съхранени данни отминалото. Но не може да набере данни за бъдещето. Ако можеше, щеше да види, че вчера, днес и утре всъщност са Винаги. Неспособността на ума да види бъдещето като част от настоящето е причината да казваме, че има ограничена перспектива. Системата на душата е система, чрез която индивидуализираният аспект на Божествеността, известен като Аз (Вие, може да се отдалечи от Видимата истина (основаваща сена ограничената перспектива на ума, за да види Действителната истина (основаваща сена всеобхватната гледна точка на душата) за достатъчно кратко време, за да може да разгадае всичко, но достатъчно дълго, за да открие по-широка перспектива за ума. Всички сме имали такива проблясъци и прозрения, неуловими мигове на пълна съзнателност, в които сме зървали Всичко. В тези мигове се вдига булото на Действителната истина. Целта е умът да разбере, че съществуват
повече данни от тези, които са му достъпни неизвестна и непреживяна информация за живота. Тя всъщност не е напълно неизвестна и непреживяна, а просто забравена, функцията на душата е дави помогне да си припомните всичко онова, което вече знаете - но не твърде много и не твърде бързо, за да не прегрее умът ви. Това не би било от полза за никого, защото вие имате нужда и от ума, и от душата, за да изживеете живота си така, чеда отговорите на причината, заради която сте дошли на земята. Позволявайки на ума да си припомня части от Действителната истина, които не сте преживели в този животи затова липсват в паметта ви, душата ви помага при преживяванията в настоящето, които не можете да разберете и приемете с радост. Тя ви дава възможност да издигнете преживяването си от Изкривената към Наблюдаемата действителност, а след това още по- високо, към Върховната действителност. Трябва да знаете, че дори Наблюдаемата действителност е чудесно място. Повечето хора не стигат твърде често до нея, а още по-малко са тези, които успяват да се задържат дълго там. Оказва сече да живееш в Наблюдаемата

действителност е висше състояние на битието. В това състояние ние нищо не изкривяваме, а виждаме всичко такова, каквото е. Това значително ни отдалечава от страха. Придвижването от Въображаемата действителност към Наблюдаемата представлява голяма крачка, от Наблюдаемата към Върховната стъпката обикновено е доста по-малка. Когато съзнанието ви се намира във Върховната действителност, ограничената перспектива на ума се разширява невероятно, отвъд вярването. Буквално. Разширява се отвъд вашето вярване - вярата вече не е необходимост, защото е заменена от абсолютното познание. Въпросът е колко дълго можете да задържите тази перспектива и в същото време да продължите да действате в ежедневието си така, чеда постигнете целта на живота си. Казваме, че хората, които успяват да го направят, са в този свят, но не от него. Наричаме ги учители. Почитаме ги като аватари. Стремим се да следваме техния пример. Но досега не сме знаели какво правят още по-малко как го правят. Затова водим този разговор сега.

131
Нещата вече ще бъдат различни.
Не снеговете, облекли планината през юни.
Не рано застудя или зимата се задържа.
Различни по начин,
който бележи душата.
Който оставя Невинния посипан
с
всички нови цветове на Бога.

Когато видиш дълбоко
и бъдеш дълбоко видян,
ще знаеш, че
нищо
никога не е било такова, каквото е изглеждало.
Че собственото Ти отражение е
всеки Христос, всяка Богиня, всеки Буда и Брамин –
казано просто Сърцето на всеки.


„Нещата вече ще бъдат различни,
Ем Клер, 2008

132

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: