Когато всичко се променя, промени всичко
АБСОЛЮТНА ИСТИНА НЕ СЪЩЕСТВУВА
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
| АБСОЛЮТНА ИСТИНА НЕ СЪЩЕСТВУВА Случвало ли ви сее да питате някого Ти това вярваш ли го Е, затова говоря на какво вярваме всеки ден. Когато влезете в Супермаркета на Живота, ще откриете, че Истината е пакетирана под три различни етикета - Действителна истина, Видима истина и Въображаема истина. Да си представим, че Действителната истина я нямана рафта. Неми се иска отсега да обсъждаме действителната истина за нещата. (Затова ще говорим във втората частна книгата) Искам само да погледнете Видимата истина това, което наблюдаваме) и Въображаемата истина (това, което изкривяваме). Едва когато ги възприемем с достатъчно яснота, ще отворим очи и за Действителната истина. Видимата истина почивана това, което в миналото сте наблюдавали, че се случва, когато сте виждали нещо, подобно на това, което виждате в момента. Това, което мислите, че виждате, се базирана вашата история. Връзката вие приключила. Уволнили са ви от работа. Изгубили сте си дома. Ваш близък е починал. Децата са се изнесли от дома, след като двадесет години са били основната част от живота ви, и сега чувствате гнездото си празно. Или нещо друго. Това става в момента във вашия физически свят. Това сее случило. Знаете, че е така, защото сте го видели сочите си. Ако запазите перспективата на Видимата истина, всичко ще бъде наред, защото тя ще ви даде всички факти за подобни преживявания от вашето минало. Но ще успеете ли да останете там, в мислите си Или ще се подхлъзнете към Въображаемата истина И ако възприемете Въображаемата истина, ще разполагате лис инструменти, които дави върнат към Видимата Вярвам, че Деветте промени, които могат да променят всичко, са точно такъв инструмент. Продължавайте да четете, за да видим дали ще се съгласите с мен. 56 Тъй отдавна напуснах Дома, че не мога да позная собственото си лице. Построих сама Лодката на живота си и поех към открито море, махайки за сбогом на всички, които знаеха, че морето ще медари с всичко, което мога да посрещна, и с всичко, което не мога и все пак теми махаха, а аз отплавах към открито море в Лодката на моя живот, построена от Душа, измайсторена от Сърце. Невинна, аз се устремих към открито море, и толкова дълго съм вече далеч от Дома, че не мога да позная собственото си лице, но знам, че Домът - Домът ме помни. „Дълго по море, Ем Клер, 2007 |