Когато всичко се променя, промени всичко

става. Виене плачете от гръмотевиците, макар дави стряскат за момент. Защо Защото знаете какво става. Умът ви се позовавана това, което виждате. Не на Въображаемата истина, а на Видимата истина. След като премине изненадата, имали нещо, което дави причини трайна травма Тук на лицето ѝ започна да се изписва известно разбиране. Аз продължих:
- Трайната травма, която изпитвате във всеки един момент от Настоящето, е нещо, което вие започвате да наливате в този момент още намига, черпейки отнякъде другаде, не от ставащото Тук и Сега. Позовавате сена нещо нереално, като например вчерашния ден. Умът ви знае Баща ми постъпваше така, когато бях на шест години. И наливате това знание в настоящия момент. Дръпнете запушалката от мивката на тези данни и ги пуснете да изтекат. Отцедете миналото от настоящето. Можете ли да го направите Мълчание. После.
- Да, струва ми сече мога. А как разбрахте за баща ми
- Налучках. Можеше да е какво ли не. Въпросът е в това, че умът ви извлича нещо отминалото иго вкарва в Настоящия момент. Тази мисъл създава емоцията, пораждаща преживяването, че сте уплашена до смърт. Сега отново се вгледайте в мига, който тъкмо отмина. Какво стана Какво наблюдавахте
- Наблюдавах силен звук, глас, който ме стресна. Наблюдавах дъх пред лицето си. Почувствах заплаха.
- Добре. Много добро наблюдение. Смятате ли, че аз, водещият на тази програма, бих могъл дави нараня по какъвто ида било начин
- Не. Вероятно не.
- Вероятно не?!
- Категорично не. Няма да ме нараните.
- Убедена ли сте в това
- Да.
- Тогава защо почувствахте заплаха
- Защото ми напомняте на баща ми, който обаче ме и нараняваше, когато крещеше така. Тук настъпва по-дълга пауза. Тя беше забелязала този факти преди, но чак сега започна да го проумява наистина. Цялата зала започна да го проумява. Накрая казах възможно най-нежно:
- Разбирам. Значи, на вас ви се струва, че Сега е Тогава.

76
- Съжалявам. Беше автоматична реакция.
- Не съжалявайте, съвсем нормално е. Но нека ви попитам нещо мислители, че можете вече да не реагирате толкова автоматично
- Да, вероятно мога.
- Тоест смятате, че мога пак да изрева в лицето ви и вие да не се почувствате застрашена
- Така мисля. Да, точно така.
- А някой друг
- Моля
- Можели някой друг, в друг момент, да изкрещи внезапно и вие да не се почувствате застрашена
- Струва ми сече да.
- Защо Защо мислите, че ще можете да го направите в бъдеще, щом сега не успяхте
- Защото току-що ми показахте какво всъщност правя. Защото сега разбирам, че това, което си мисля, че се случване е това, което действително се случва.
- Чудесно. Значи успявате да направите разликата между Сега и Тогава. Освобождавате се отминалото. То вече не вие нужно в настоящето. Имате достатъчно настоящи мигове. Единственото, което се иска от вас, за да си предоставите тази свобода, е винаги да обръщате внимание намига Гледайте внимателно какво се случва. Тук и сега. Не вярвайте на Въображаемата истина, а само на Видимата. Разбрахте ли
- Мисля, че разбрах.
- Мислите, че сте разбрали
- Не, разбрах. Наистина.
- Чудесно. Много ви благодаря. А по-нататък в нашата програма, ако пак се развълнувам и повиша гласили заговоря рязко, ще разберете какво се случва и какво - не, нали Смях.
- Да.
- Страхотно. Сега можете да седнете. Всички ръкопляскат.

79

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: