АБСОЛЮТНА ИСТИНА НЕ СЪЩЕСТВУВА
Случвало ли ви се е да питате някого: „Ти това вярваш ли го?“ Е, за това говоря: на какво „вярваме“ всеки ден.
Когато влезете в Супермаркета на Живота, ще откриете, че Истината е пакетирана под три различни етикета - Действителна истина, Видима истина и Въображаема истина.
Да си представим, че Действителната истина я няма на рафта. Не ми се иска отсега да обсъждаме действителната истина за нещата. (За това ще говорим във втората част на книгата.) Искам само да погледнете Видимата истина (това, което наблюдаваме) и Въображаемата истина (това, което изкривяваме). Едва когато ги възприемем с достатъчно яснота, ще отворим очи и за Действителната истина.
Видимата истина почива на това, което в миналото сте наблюдавали, че се случва, когато сте виждали нещо, подобно на това, което виждате в момента. Това, което мислите, че виждате, се базира на вашата история.
Връзката ви е приключила. Уволнили са ви от работа. Изгубили сте си дома. Ваш близък е починал. Децата са се изнесли от дома, след като двадесет години са били основната част от живота ви, и сега чувствате гнездото си празно. Или нещо друго.
Това става в момента във вашия физически свят. Това се е случило. Знаете, че е така, защото сте го видели с очите си. Ако запазите перспективата на Видимата истина, всичко ще бъде наред, защото тя ще ви даде всички факти за подобни преживявания от вашето минало. Но ще успеете ли да останете там, в мислите си? Или ще се подхлъзнете към Въображаемата истина? И ако възприемете Въображаемата истина, ще разполагате ли с инструменти, които да ви върнат към Видимата?
Вярвам, че Деветте промени, които могат да променят всичко, са точно такъв инструмент. Продължавайте да четете, за да видим дали ще се съгласите с мен.
Тъй отдавна напуснах Дома,
че не мога да позная собственото си лице.
Построих сама Лодката на живота си
и поех
към открито море,
махайки за сбогом на всички,
които знаеха, че морето ще ме дари
с всичко, което мога да посрещна,
и с всичко, което не мога;
и все пак те ми махаха,
а аз отплавах
към открито море
в Лодката на моя живот,
построена от Душа, измайсторена от Сърце.
Невинна, аз се устремих
към открито море,
и толкова дълго съм вече далеч от Дома,
че не мога да позная собственото си лице,
но знам, че Домът - Домът ме помни.
„Дълго по море“,
Ем Клер, 2007
Сподели с приятели: |
