Интелектуално айкидо
Изтегляне 1.26 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Когато-Всичко-Се-Променя-Промени-Всичко-Нийл-Доналд-Уолш-4eti.me
|
ИНТЕЛЕКТУАЛНО АЙКИДО Алгоритми за лична безопасност Михаил Ефимович Литвак От автора Тази книга е посветена на учениците и болните, които се обучават при мен на психологическо айкидо. Вие, които сте щастливи, не се снабдявайте с тази книга. Вие и без това сте добри бойци по айкидо. Не си струва да правят това и притежателите на “второто щастие” – нахалството. Тя е написана за болните от невроза и психически заболявания (хипертонична болест, язва на стомаха, инфаркт, гастрит, колит, дерматит, бронхиална астма и др.), които страдат от тях заради неумението си да общуват. В книгата има препоръки как да се укроти извънредно волевото началство, как да се осъществи контакт с децата, свекървата или тъщата, как да победим в делови спор и при това да не изгубим твърде много психическа енергия. Затова мисля, че в нея ще намерят полезни съвети деликатни умни хора, страдащи от обкръжаващото ги нахалство, докато още не са се разболели. В нея ще намерят полезни съвети и ръководители, мениджъри и тези, които искат да станат такива. Книгата може да помогне да се хармонизират семейните отношения, да се възпитават децата, да се постигне успех в избрана дейност. Надявам се, че от нея ще се заинтересуват и психотерапевтите. Приведената тук методика няма аналог, макар и да съм използвал принципите на транзактния анализ, на гещалт-терапията, на поведенческата и когнитивната терапии, подхода на Дейл Карнеги и др. Нейн родоначалник може да се счита добрият войник Швейк. Той не е отговарял на оскърбленията на обиждащите го, а се е съгласявал с тях. “Швейк, Вие сте идиот!” – му казвали. Той не оспорвал, а тутакси се съгласявал: “Да, аз съм идиот!” – и удържал победа както в борбата айкидо, без да се докосва до противника. Може би, би следвало този вид борба да се нарича “психологическо швейкидо”, както предложи един от моите ученици? Предисловие На една от публичните лекции, посветени на проблемите на общуването, попитах слушателите: “Кой от вас обича властта?”. Нито един от 450 човека на отговори утвърдително. Когато обаче помолих да си вдигнат ръцете тези, които искат да станат хипнотизатори, отгатнете колко човека вдигнаха ръце? Правилно, почти всички. Какви изводи могат да се направят от това? Никой не признава пред себе си, че обича властта. Никой не си признава, че иска да му се подчиняват безпрекословно (властта на хипнотизатора над хипнотизирания е почти безгранична) Аз лично не виждам нищо страшно в желанието да се управляват другите, още повече че човек действа винаги, изхождайки от добри намерения. Обаче желанието да се командва, осъзнато или не, се сблъсква със същите претенции от страна на партньора в общуването. Възниква конфликт, стълкновение, в които няма победител. Досада, гняв, раздразнение, потиснатост, главоболие, болки в областта на сърцето и т.н. се появяват както в този, който взема връх, така и в този, на когото му се налага да се подчинява. Възниква безсъние, по време на което се преживява конфликтната ситуация. Известно време е трудно да се вършат текущите дейности. При някои хора се повишава артериалното налягане. Някои, за да заглушат досадата, употребяват алкохол или наркотици, изливат гнева си за пореден път върху членовете на семейството си или подчинените си. Други се измъчват от угризения на съвестта. Дават си дума да бъдат по-въздържани, по-предпазливи, но… минава известно време и всичко започва отначало. Не, не отначало! Всеки следващ конфликт възниква по все по-малък повод, протича все по-бурно, а последствията са все по-тежки и по-продължителни! Никой не иска да създава конфликт и когато конфликтите зачестяват, човек мъчително търси изход. Някои започват да ограничават общуването си. В първия момент, това сякаш помага, но то е временен изход. Потребността от общуване е сходен с потребността от вода. Човек, попаднал в условията на пълна изолираност, след 5-6 дни развива психоза, по време на която се появяват слухови и зрителни халюцинации. Започва общуване с халюцинациите, което, естествено, не може да бъде продуктивно и води до гибел. От науката е установено, че именно поради това умират хората, останали самотни. Често потребността от общуване взема своето и тогава човек влиза във взаимоотношения с когото падне, само и само да не бъде самотен. У много хора се развива затвореност, срамежливост. Вече не ти избираш, а тебе те избират. Други (основно това са силни личности, заемащи командни постове) изискват безпрекословно подчинение както в семейството, така и в службата. Тогава те спират да забелязват постепенно нарастващото недоволство на тези, които зависят от тях. Когато се изчерпят възможностите за потискане, те, обикновено с болка или изненада, забелязват, че всички са ги изоставили и смятат това за предателство. Трети, без да опитат да изгладят общуването, сменят своите партньори, развеждат се, напускат работата си, заминават за друг град и даже за друга страна, но от себе си и от своето неумение да общуваш никъде не можеш да избягаш. На новото място всичко се повтаря. Четвърти изцяло се потапят в работа, често избирайки такава, която не изисква контакти с други хора. Но и това е временен изход. Пети… но позволете ми да завърша изброяването на сурогатните начини, заменящи разкоша на човешкото общуване. Те са страшно много. Обединява ги това, че всички те в крайна сметка довеждат до болест или асоциални форми на общуване. В болницата или в затвора – общуване винаги има, но едва ли то може да удовлетвори някого. В течение на много години аз се опитвах да лекувам с лекарства и хипноза неврозите, които възникват след конфликт. На болните за кратко време им олекваше, но поредният конфликт, даже с най-малка проява, довеждаше до все по-тежко състояние. И това е напълно разбираемо. Нали нито лекарствата, нито хипнозата, нито биоенергийните методи, нито иглотерапията могат да научат болния на правилно поведение в конфликтна ситуация. Тогава, паралелно с лекарствата, аз започнах да уча болните на правилно отношение в конфликтна ситуация, да побеждават в спор, да управляват партньора така, че той да не забележи това, да се погаждат със самите себе си, да започнат да общуват и да продължат това общуване продуктивно, без кавги и конфликти, грамотно да формулират, а после да отстояват интересите си. Още първите опити на новия подход на лечение дадоха потресаващи резултати. Млад човек, 25 годишен, за три дни се излекува от тикове, от които е страдал 15 години. Жена с функционална парализа на долните крайници започна да ходи след няколко часа. Болен, изпратен на лечение с подозрение за тумор на главния мозък, се избави от главоболие в продължение на две седмици. При майка си се върна избягалият от къщи заради семейни конфликти 15-годишен син. На мъж, 46-годишен, се удаде да излезе от депресия, да съхрани чувството на собствено достойнство и двете си деца по време на бракоразводно дело, започнато от съпругата му, решила да замине при друг. При много пациенти се хармонизираха отношенията в службата и в семейството. Изчезна необходимостта да се властва. Своеобразният стил на подчиняване на партньора доведе до необходимия резултат. Този списък би могъл да се продължи. Постепенно се изработва отношение към общуването като вид психологическа борба, а нейните прийоми ми напомнят източните бойни изкуства, в основата на които лежат принципите за защита, изтегляне, отбрана. Аз нарекох този метод “психологическо айкидо”. Тогава формулирах принципа на амортизация. Съвременната наука доказва, че корените на неврозата стигат до ранното детство, когато се формира нервната система в отношенията, невротичния характер. Това води до непрекъснато изразено емоционално напрежение, често несъзнавано и човек става уязвим в трудни конфликтни ситуации. Започва невроза, психосоматични заболявания (бронхиална астма, гастрит, язва на стомаха, хипертонична болест, колит, дерматит и др.) в състояние на стрес и емоционално напрежение се нарушава имунитета. Нервните субекти по-често боледуват от инфекциозни болести, у тях по-често възникват злокачествени тумори, с тях по-често се случват нещастни случаи. По такъв начин, твърдението “Всички болести са от нерви” сега получава научна обосновка. Но защо да се чака докато човек се разболее или му се случи нещо, или той причини нещастие другиму? Не е ли по-добре да се започне работа преди той да се е разболял? Така беше създаден клубът с психопрофилактическа и психокорекционна насоченост, които нарекохме КРОСС (клуб на решилите да овладеят стресовите ситуации). Тук ние каним хора, които имат психологически проблеми в семейството и на работното място. Вместо да назначаваме лекарства, ние им помагаме да хармонизират общуването. На лекциите и в групата за психологичен тренинг се отработват известните и се изработват нови прийоми и правила за психологическа борба. Повече от 85% от слушателите отбелязват, че в резултат на овладяването на навиците на психологическото айкидо, в една или друга степен им се удава да подобрят отношенията си в семейството и службата. Някой получиха повишение в службата, други започнаха да поставят пред себе си по-високи цели. Ако в началото на занятията въпросите се ограничаваха до конфликта и правилата за излизане от него, то в последствие слушателите се заинтересуваха от проблемите на съдбата и методите на превъзпитание с цел корекция на личния сценарий. По-нататък моето внимание привлече социалната психология. Актуална стана потребността да се овладее ораторското изкуство. Появи се интерес към проблемите в сексуалните отношения и половото възпитание. Лекциите и практическите занимания се оказаха недостатъчни. У слушателите и трениращите възникна необходимост още веднъж да се върнат към преминатия материал и още веднъж да го премислят и освежат в паметта си. В началото за тази цел използвахме известните на нашия читател книги на Дейл Карнеги, на психотерапевтите В. Леви, А. Добрович, Е. Берн и много други. Хубави книги! В тях има много правила и практически съвети. Те казват какво е нужно да се направи, но не винаги е лесно да се открие как да се направи. Понякога слушателите не успяваха да се възползват от тези препоръки, тъй като се затрудняваха да изберат за себе си една или друга в съответствие с конкретната ситуация. Освен това, аз имах разработени собствени подходи. Така се роди идеята за написването на пособие по психологическа борба. Неговото основно съдържание е техниката на амортизация, разработена от мен на основата на законите на общуването. По-нататък ще излязат редица книги, в които ще разширя и задълбоча дадената тема. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|