По силата на чл. 220 ДЕО, Съдът има за основна функция да осигурява спазването на законността при тълкуването и прилагането на този Договор

• 
  Съдът на ЕО разполага със задължителна компетентност да
  правораздава, докато правораздавателната власт на международните
  съдилища е доброволна и се базира на споразумение между държавите;
  
• 
  Съдът на ЕО, за разлика от международните съдилища, не може да
  откаже да правораздава:
  
• 
  Прекият достъп до съдебна защита пред Съда на ЕО е открит за
  частните лица, докато международните съдилища не могат да бъдат пряко
  сезирани от такива лица;
  
• 
  Поначало решенията на международните съдилища имат
  обвързваща сила само за засегнатите държави, докато решенията на Съда на
  ЕО имат не само задължителна, но и изпълнителна сила на територията на
  държавите-членки.
  

Съдиите и генералните адвокати се назначават с общо съгласие на правителствата на държавите-членки за период от 6г., като мандатът им може да се подновява без ограничения.

Те не могат да заемат каквато и да е политическа или административна длъжност, нито да упражняват каквато и да е професия /освен с изричното разрешение на Съвета като извънредна мярка/.

Те имат имунитет от наказателно преследване. В пленарно заседание, Съдът може да отнеме имунитета.

• 
  Състави от по 3-ма и 5-ма съдии, в зависимост от трудността на спора;
  
• 
  Голям състав - 11 съдии;
  
• 
  Пленум - заседава винаги, когато държава-членка или институция на ЕС,
  която е страна по делото, го е поискала.
  

Държавите-членки и институциите на ЕС се представляват пред Съда от представител, назначен за всяко конкретно дело. Всички други страни в процеса се представляват от правоспособен адвокат.

Производството пред Съда е публично и състезателно, и се състои от 2 фази - писмена и устна.

Решенията на Съда се прочитат в открито заседание, като задължително съдържат мотиви.

Съдът на ЕС има предоставена компетентност. С оглед на естеството си, тя бива правораздавателна, тълкувателна и консултативна.

•/ Иск за отмяна на незаконосъобразни актове на институциите на ЕС -чл.230;

Към тези производства се прибавят и случаите, в които Съдът е сезиран въз основа на арбитражна клауза, включена в споразумение между 2 държави за решаване на спорове между тях.

• 
  при разграничаване на компетентност между държавите-членки и ЕС;
  между институциите на ЕС; както и при изясняване на техните
  институционални права и задължения;
  
• 
  съществена конституционна функция на Съда е ролята му в отмяната на
  незаконосъобразни актове на институциите на ЕС - често действа като
  защитник на Конституцията;
  
• 
  при защита на основните права и свободи;
  
• 
  при изработване на основните принципи на Правото на ЕС.
  

• 
  когато осъществява контрол върху индивидуалните административни
  актове, издавани от институциите и органите на Съюза;
  
• 
  когато правораздава по спорове между институциите и техните
  служители.
  

• 
  при спор между държави-членки или между комисията и държави-членки
  във връзка с прилагането или тълкуването на Правото на ЕС;
  
• 
  при спор между държави-членки във връзка с предмета на договорите,
  ако компетентността на спора произтича от специално споразумение
  между държавите;
  
• 
  спор при тълкуване на международните конвенции.
  

• 
  всички искове на частни лица срещу институциите на ЕС;
  
• 
  спорове между ЕС и неговите служители и персонала;
  
• 
  искове, заведени срещу Комисията от предприятия или сдружения на
  предприятие.
  

Първоинстанционният съд правораздава като първа инстанция по исковете и процедурите, предвидени в чл. 230,232,235,236 и 238 ДЕО, с изключение на тези, предоставени на съдебното отделение, както и на спадащите в изключителната компетентност на Европейския съд, според неговия Устав.

Когато Първоинстанционният съд установи, че не е компетентен да се произнася по дела, спадащи в юрисдикцията на Европейския съд, той му препраща делото. Ако Съдът на ЕС от своя страна установи, че дадено дело е подсъдно на Първоинстанционния съд, той му го препраща, като последният не може да откаже да правораздава.

Страните по делото могат да обжалват всяко решение на Първоинстанционния съд пред Европейския съд в 2-месечен срок от уведомяването им. Решенията могат да се обжалват само на основание за законосъобразност-липса на компетентност, процесуално нарушение.

Когато жалбата е основателна, Европейският съд отменя решението на Първоинстанционния съд и той може да реши делото по същество, или му го връща за ново решаване в съответствие с указанията по тълкуване на Правото на ЕС, приложимо по спора.
. Обявяване на недействителност на актове на институция на ЕС - контрол за законосъобразност.

Европейският съд осъществява контрол, относно законосъобразността на актовете, приети от институциите на ЕС. Той разполага само с правомощието да отмени даден акт, но не и го промени или замени с решението си.

• 
  актовете, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета,
  
• 
  актовете на Съвета, на Комисията и на ЕЦБ, освен препоръките и
  становищата,
  
• 
  актовете на Европейския парламент, произвеждащи правни последици
  по отношение на трети лица.
  

• 
  липса на компетентност,
  
• 
  съществено процесуално нарушение,
  
• 
  нарушение на този Договор,
  
• 
  нарушение на всякаква разпоредба във връзка с негово прилагане и
  злоупотреба с власт.
  

• 
  държавите-членки; Европейският парламент; Комисията и
  Съветът, които могат да пледират за отмяна на незаконосъобразни
  актове без ограничение. Презумпцията е, че те винаги имат интерес от
  спазването на Правото на ЕС. Така, една държава-членка може да
  атакува решение, адресирано до друга държава-членка;
  
• 
  Сметната палата и Европейската централна банка, които могат да
  завеждат искове по чл.230, при условие че целта на иска е защита на
  прерогативите им;
  
• 
  физическите и юридическите лица, които в съответствие с чл.230,
  ал.4 могат да завеждат искове срещу решение, на което са адресати
  или срещу решение, което макар и прието като регламент или
  решение, адресирано до друго лице ги засяга пряко и индивидуално.
  

Ако искът е основателен, Съдът обявява съответния акт за нищожен.

Предпоставките за упражняване на тази компетентност се съдържа в чл. 232 ДЕО.

• 
  всяко неизпълнение на задължение, произтичащо от Договора за дадена
  институция.
  
• 
  може да бъде неприемането на даден нормативен акт, когато това е
  предвидено от Правото на ЕС, а също и когато не е направено
  предложение, не е формулирано становище, не е поискано мнение и
  други.
  

Институциите, чиито акт е бил обявен за нищожен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на настоящия договор, са длъжни да предприемат необходимите мерки по изпълнението на решението на Съда /чл.233 ДЕО/. Този член се прилага и по отношение на ЕЦБ.

Предпоставка за завеждане на иска е "неизпълнение на задължение, произтичащо от Договора". Неизпълнение на задължения, произтичащи както от първичното право, така и такива, породени за държавите от норми на производното право.

"Ако Комисията счете, че някоя държава-членка не е изпълнила произтичащо от настоящия договор задължение, тя представя мотивирано становище по въпроса, след като е дала възможност на съответната държава да представи своите съображения. Ако държавата не се съобрази със становището в рамките на срока, определен от Комисията, последната може да отнесе въпроса пред Съда" -чл. 226 ДЕО.

Комисията е абсолютно автономна в преценката си, както дали да възбуди процедура по разследване, така и дали да сезира Съда със спора.

Съгласно чл.227 ДЕО, държава-членка, а не Комисията може да бъде инициатор на процедурата срещу друга държава-членка. Административната фаза започва със сезиране на Комисията от заинтересованата държава.

Комисията дава възможност на всяка от двете държави да изложи своите собствена позиция и съображения по позицията на другата държава, както писмено, така и устно.

След това Комисията се произнася с мотивирано становище.

Липсата на становище в рамките на 3 месеца от датата, на която въпросът е отнесен пред Комисията, дава възможност спорът да бъде отнесен до Съда.

Тези необходими мерки следва да се предприемат в рамките на разумен срок, след изтичането на който, както и при of каз на държавата да се съобрази с решението на Съда, той има право да й налага имуществени санкции.

Съдебните решения имат сила на присъдено нещо по отношение на осъдената държава и нейните властнически и съдебни органи.

. Обезщетение за вреди - извъндоговорна и договорна отговорност.

Европейският съд разполага с компетентността да правораздава по искове за обезщетение за вреди, произтичащи от извъндоговорна отговорност на Общността - чл. 235 във връзка с чл. 288, ал.2 ДЕО.

По силата на чл. 288, ал.2: "В случай на извъндоговорна отговорност, Общността в съответствие с основните общи принципи на правото на държавите-членки, трябва да обезщети вредите, причинени от нейните институции или от нейните служители в изпълнение на техните функции".

Иск може да предяви всяко физическо или юридическо лице, включително държавата, което е претърпяло вреда.

Ответник на иска е ЕС, в лицето на съответно отговорните за вредното действие или бездействие институция или орган.

Исковете се погасяват с 5-годишна давност.

Чл. 238 ДЕО - "Съдът е компетентен да правораздава на основата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от самата Общност или за нейна сметка, независимо от това дали настоящият договор е регулиран от публичното или от частното право".

Съгласно чл. 234 ДЕО, Европейският съд е компетентен да дава преюдициални /тълкувателни/ относно:

• 
  тълкуването на настоящия договор;
  
• 
  валидността и тълкуването на актовете на институциите на ЕС и на
  ЕЦБ;
  
• 
  тълкуването на учредителните актове на органите, създадени въз
  основа на акт на Съвета, когато те предвиждат това.
  

Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред съд или правораздавателен орган в държава-членка, чиито решения не подлежат на атакуване по вътрешносъдебен ред, този съд или правораздавателен орган е длъжен да сезира Съда.

визи, убежище,имиграция и други насоки в политиката, свързани със свободното

движение на лицата/ при следните обстоятелства и условия:

s когато въпрос, относно тълкуването на този дял или относно

действителността и тълкуването на приети на базата на този дял актове на институциите на ЕС, е повдигнат при висящо пред националната юрисдикция производство, чиито решения не могат да бъдат обжалвани по вътрешносъдебен ред.

Съветът, Комисията или държава-членка могат да се обърнат към Съда с молба да вземе решение, относно въпрос, свързан с тълкуването на Дял 4 или с приети от институциите на ЕС актове, които се основават на него.

Компетентността на Съда в областта на преюдициалните заключения е установена и в чл. 35 ДЕС.

Всяка държава-членка може, чрез направена в момента на подписването на Амстердамския договор декларация, или по всяко друго време след подписването му, да приеме компетентността на Съда да се произнася с преюдициални заключения.

. Отговорност на държавите-членки и на националните съдилища за нарушаване на ПЕС.

Европейският съд разпорежда, че националните държави не бива да създават ред, неблагоприятен за общия режим.

В съответствие с общата норма на чл.Ю ДЕО, както и според детайл изпрани разпоредби, предвидени в отделни актове на ЕС, отговорност за прилагането на общностното законодателство носят предимно държавите-членки.

Държавите-членки на ЕС имат задължение да прилагат общностното право.

Като задължава държавите-членки да не възпрепятстват, а да въздействат за ефективното еднообразно прилагане на общностното право, чл.10 им възлага задължението за постигане на тази цел. Това задължение включва при необходимост представяне на информация на Комисията, свързана с въвеждането на Общностното право на национално равнище.

Отговорността на държавата за вреди, причинени от липсата на транспониране на директива в националния правов ред, се признава за пръв път с решение на Съда на ЕО от 1991 г. Според Съда, тази отговорност възниква независимо кой е националният орган или институция, причинил неизпълнението или лошото изпълнение на задължението. Не е необходима вина на държавата-членка за възникване на нейната отговорност.

19. "Общ пазар" и "Вътрешен пазар". Четирите свободи на движение - обща характеристика, значение, правна уредба.

Съгласно чл.14 ДЕО, "Вътрешният пазар" обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали, в съответствие с разпоредбите на този договор.

"Вътрешният пазар" се създава за ефективното прилагане и гарантиране на четирите свободи.

"Вътрешният пазар" обхваща много повече елементи на интеграционния процес от "Общия пазар", включени в Бялата книга /която обхваща много повече направления, отнасящи се до "Вътрешния пазар"/, с цел постигането на по-висока степен на интеграция по отношение на 4-те свободи.

"Общият пазар" е част от вътрешния пазар.

Целта на чл.2 ДЕО е установяване на общ пазар.

Чл.94 ДЕО - Съветът, като се произнася с единодушие по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, приема директиви, относно сближаване на онези законови, подзаконови или административни разпоредби на държавите-членки, които пряко се отнасят до установяването или функционирането на общия пазар.

Чл.95 ДЕО - като изключение от чл.94, Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 251 /съвместното законодателство/, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби в държавите-членки, които имат за своя цел установяването и функционирането на вътрешния пазар.

Функционирането и развитието на общия пазар на селскостопански продукти са съпроводени със създаването на обща селскостопанска политика. Съгласно чл.ЗЗ, целите на общата селскостопанска политика са: S увеличаване на селскостопанската производителност; S осигуряване на справедлив жизнен стандарт на хората, занимаващи се

със селско стопанство; -/ да се стабилизират пазарите; s да се гарантира сигурността на снабдяването; S да се гарантират приемливи цени на доставките до потребителите.

•/ свобода на движение на капитали; •/ свобода на установяване и на предлагане на услуги.