Компетентност на ес. Предоставена компетентност. Изключителна и поделена компетентност. Подразбираща се
Свобода на движение на стоки. Митнически съюз. Правна уредба и принципи
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДЕО предвижда известни изключения
- Митата, установени от общата митническа тарифа се определят от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията.
- Чл. 31 ДЕО - държавата запазва правото за себе си при осъществяване на постепенни промени по отношение на държавните монополи с търговски характер.
- Тази свобода на движение на работници засяга само граждани на държавите-членки. Включва само работници и т.н. самонаети. Работник
- Ако държавата има сериозно затруднение в пазара на труда, режимът може да се удължи до 2012г. Свобода на установяване и свобода на предлагане на услуги.
- Правна уредба и принципи. Правото на установяване
- Свобода на движение на капитали и плащания. Правна уредба и принципи.
- При извънредни обстоятелства
- В изключителни случаи, когато Съветът не е приел
Свобода на движение на стоки. Митнически съюз. Правна уредба и принципи. Свободата на движение на стоки се изразява в премахването на всички ограничения в предлагането на стоки на територията на ЕС. Стока е всяка вещ, която може да бъде парично оценена и да стане предмет на търговски сделки. Съгласно чл.23 ДЕО, Общността се основава на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки, и който включва забрана за митата върху вноса и износа между държавите-членки и за всички такси с еквивалентен ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни. Забраната се прилага и по отношение на таксите с данъчен характер. ДЕО предвижда известни изключения, при които се допуска налагането на количествени или други ограничителни мерки. Тези изключения са свързани със защитата на обществения морал: обществения ред и сигурност: здравето или живота на хората, животните или растенията: националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност и на индустриалната или търговската собственост. Митата, установени от общата митническа тарифа се определят от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията. Комисията се ръководи от:
Чл. 31 ДЕО - държавата запазва правото за себе си при осъществяване на постепенни промени по отношение на държавните монополи с търговски характер. Свобода на движение на лицата. Правна уредба и принципи. За да постигне своите цели. ЕС принципно предвижда създаването на вътрешен пазар, посредством премахването на пречките за свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали - чл.3"б"."с" ДЕО. Свободното движение на лица е предвидено в чл.14 ДЕО. във връзка с установяването на вътрешния пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено и свободното движение на лицата, когато пресичат вътрешните граници между държавите-членки. То е предвидено също така и в чл. 17, съгласно който всеки гражданин на ЕС има право свободно да се движи и да пребивава на територията на всички държави-членки в условията на ДЕО. В съответствие с чл.39 ДЕО се осигурява едно от основните права -свободно движение на работници. Това право изисква премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на националността между работниците от държавите-членки, относно условията за наемане на работа; възнаграждението и други условия на труд, свързани с трудовите отношения и т.н.
Съгласно чл. 39, ал.З, държавите-членки имат право да откажат на работници - емигранти и техните семейства да влизат и пребивават на тяхната територия при спазване на ограничения, свързани с гарантирането на обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. До 2009г. българските работници ще бъдат третирани по сегашния ред. Там, където няма двустранно споразумение се прилагат общи административноправни норми - уреждащи статута на бежанците. Държавите-членки могат независимо да прилагат този режим до 2012г.
Свободата на установяване включва също така и правото на самостоятелна стопанска дейност, създаване и ръководене на предприятия, в частност дружества или фирми, които са създадени в съответствие с гражданското или търговското право, включително кооперации и други юридически лица. Дружества или фирми, имащи регистриран офис, централно управление или основно място на дейност на територията на ЕС, се разглеждат като упражняващи правото на установяване по същия начин, както се разглеждат и физическите лица на съответната държава-членка. За да бъде реализирана практически свободата на установяване, Съветът е приел редица директиви за взаимно признаване на дипломи, сертификати и други квалисрикационни документи, и за съгласуване на законодателствата на държавите-членки, уреждащи условията за предприемане и осъществяване на самостоятелна стопанска дейност. Приета е и Обща програма. Приоритетно значение се отдава на дейностите, за които свободата на установяване е от особено съществено значение за развитието на производството и търговията. Съгласно чл.49 ДЕО. ограниченията относно свободата на предлагане на услуги в рамките на Общността са забранени по отношение на държавите-членки. които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите. За услуги се считат дейности, които се осъществяват срещу възнаграждение, доколкото не попадат в разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и лица. В частност, услугите включват:
Лицата имат право да предлагат услуги, независимо от това на територията на коя от държавите-членки се намират, при същите условия, които се предоставят на гражданите на съответната държава. Както свободата на установяване, така и свободата на предлагане на услуги са предмет на ограничение в случаите, когато се засягат обществения ред, сигурността и здравето, както и не се прилагат по отношение на управлението на държавната власт. Свобода на движение на капитали и плащания. Правна уредба и принципи. Разпоредбите на ДЕО предвиждат постепенно премахване на всички ограничения върху движението на капитали и плащания, както между държавите-членки, така и между тях с трети страни. Тези разпоредби не засягат правото на държавите-членки: S Да прилагат националното си данъчно законодателство, съгласно което се разграничават данъкоплатците, относно тяхното местожителство или място, където е инвестиран капиталът им; S Да предприемат всички необходими мерки, за да предотвратят нарушенията на националните законови и подзаконови актове в областта на данъчното облагане и на ефективния контрол върху финансовите институции. Приетите от държавите-членки мерки и процедури не следва да са параван, скриващ произволна дискриминация или прикриващ ограничаване на свободното движение на капитали и плащания. При извънредни обстоятелства, когато движението на капитали от или за трети страни причинява или съществува заплаха да причини сериозни трудности за функционирането на икономическия и валутен съюз, Съветът може /по предложение на Комисията и след като се консултира с ЕЦБ/да предприеме защитни мерки по отношение на трети държави за срок, не по-дълъг от 6 месеца, доколкото такива мерки са крайно необходими. В изключителни случаи, когато Съветът не е приел необходими мерки, държавите-членки могат, ако съществуват сериозни политически причини и по спешност, да предприемат защитни мерки срещу трети страни, засягащи свободното движение на капитали и плащания, информирайки Комисията и другите държави-членки. Съветът може по предложение на Комисията да отмени или измени тези мерки. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|