AGP порт – режими на работа

Протоколът AGP има 4 режима на предаване, които се означават с 1х, 2х, 4х и 8х.

Спецификацията AGP 1.0 е публикувана от Intel през юли 1996 година. Тя дефинира 66 MHz тактова честота с 1х или 2х предаване на сигнали и използва 3,3V. Режимът 1х съответства функционално на обмена при PCI и при него на всеки такт се извършва по един трансфер. Скоростта на предаване е 66 MHz x 4 байта x 1 трансфер = 266МВ/s, което е два пъти повече от пропускателната способност на PCI. При предаване в режим 2х чрез тригер се използват двата фронта на тактовия импулс, при което на всеки такт се осъществяват по две прехвърляния, като резултатът е 533МВ/s. Въпреки че най-ранните AGP карти поддържат само режима AGP 1х, повечето производители бързо преминават към режима 2х.

Версия 2.0 на AGP шината e публикувана през май 1998 година и добавя скорост на предаване на сигналите 4х, както и възможност за по-ниско работно напрежение от 1,5V. В режим 4х се работи с диференциален строб сигнал (AD, /AD), при което данните се прехвърлят четири пъти за един такт, а това се равнява па трансферна скорост 1066 МВ/s.

Последната версия AGP 3.0 на AGP спецификацията за РС-та е представена през ноември 2000 г. Тя дефинира режима AGP 8х, който е с 8 трансфера на такт и осигурява трансферна скорост от 21ЗЗ МВ/s, която е два пъти по-голяма от тази на AGP 4х. Дава възможност за по-ниско работно напрежение - 0,8 V.

В таблица 1 са показани пропускателните способности на различните режими на AGP.