1.2 Основни характеристики на процесор 486 Процесорът 486DX съдържа 1,2 милиона транзистора и се произвежда по CMOS технология, която предопределя ниска консумация на енергия.
Чипът притежава 32-битови вътрешни регистри, 32-битова външна шина за данни и 32-битова адресна шина. Тези характеристики са същите като на 386DX процесора.
Процесорите 486 се предлагат на най-различни тактови честоти, като се започне от 16MHz и се стигне до 120MHz.
По отношение на инструкциите 486 е напълно съвместим с предишните процесори на Intel, като например 386, но предлага още няколко допълнителни инструкции (повечето от които служат за управление на вътрешния кеш).
Както 386DX, така и 486 може да адресира до 4GB физическа памет и да управлява до 64ТВ виртуална памет. Процесорът 486 напълно поддържа трите режима на работа, въведени с процесора 386 - реален, защитен и виртуален реален.
1.3. Версии на процесор 80486 Процесорът 486DX. Стандартният 486DX съдържа процесорно устройство, устройство за работа с числа с плаваща запетая, модул за управление на паметта и кеш контролер с 8KB вътрешна кеш памет.
Процесорът 486SX. Той е идентичен с 486DX, като единствената разлика е, че няма вграден математически копроцесор. На практика 486SX е пълен 32-битов 486 процесор с идентично на DX версията разположение на изводите, което позволява процесорът да се инсталира в същия цокъл.
Процесорът 486SL е самостоятелен чип с възможности за управление на консумираната енергия, поради което се използва основно в преносими компютри.
DX2/OverDrive процесорите са версии за ъпгрейд на 486DX системи. Тези процесори могат да бъдат инсталирани във всички съществуващи 486 (SX или DX) системи независимо от това, дали те имат 169-изводен цокъл или не. Когато такъв процесор се постави на мястото на стария, системата започва да работи два пъти по-бързо, защото DX2/OverDrive процесорите работят с вътрешна честота, която е два пъти по-голяма от тази на системата.
