Компютърно – интегрирани системи
Видове методи за конструиране на обектите
Изтегляне 447 Kb.
|
Свързани:
реферат горивна техника 1, tehnologichen-proces-za-izrabotka-na-shtanca-za-ogyvane-na-lopatki-za-vodna-turbina
| Видове методи за конструиране на обектите
Според литературата съществуват няколко метода на конструиране, а именно: вариантно, генеративно и приспособяващо. Това разпределение обаче, трябва да се възприема уловено, т.к. на практика е трудно да се направи разграничение на тези методи, т.к. когато се конструира генеративно едно ново изделие могат да се използват също приспособяващи вариантни решения. Метода на вариантно конструиране се използва при проектиране на фамилии от варианти на геометрично подобни детайли или други обекти. При компютърното проектиране се изисква предварителен анализ на номенклатурата на изделието в предприятието, за да се групират детайлите в групи. За всяка група трябва да се изгради типов или комплексен детайл, който обхваща видовете и броя геометрични елементи, от които могат да бъдат получени отделните детайли в групи. Определят се и размерите по наименование и диапазоните на тяхното изменение. Описанията на типовете и комплексните детайли се обработват от вариантни програми, които създават техните модели. При конструирането на конкретен детайл най-напред се извършва търсене на подходящ такъв типов или комплексен детайл. Това става с помощта на предварително разработени кодов класификатор или меню. Ако имаме типов детайл, геометричната конфигурация на конкретния детайл съвпада изцяло с тази на типовия, то стойностите на размерите се въвеждат в диалогов режим, след което системата автоматично изготвя чертежа на конкретния детайл. Ако геометрията на запомнения конкретен детайл не съвпада изцяло с тази на комплексния детайл, графичното изображение на последния се извежда на дисплея и се нанасят в диалог нужните промени. При генеративното (новото) конструиране се използва генеративния принцип на проектиране. Всеки нов конструктивен обект се получава като ново конкретно съчетание от конструктивни елементи. Това позволява да се избере едно оптимално за дадени условия конструктивно решение. По същество този метод на работа е основен за автоматизираното проектиране. При повечето от разпространените CAD системи построяването на моделите на обектите става процедурно, т.е. създаването на отделните елементи изисква използването на отделни процедури във вид на отделни команди. Това обаче до голяма степен влияе зле върху конструктора, защото той трябва да внимава повече как да построи дадения модел, отколкото какво ще представлява този модел. Във връзка с това се търсят начини и средства за облекчаване на труда на конструктора и повишаване качеството и възможностите на автоматизираното проектиране. Този подход има за основа обстоятелството, че при конструирането потребителят използва много интензивно относително малък набор от базови машиностроителни елементи. Чрез езици за програмиране, представляващи част от програмното осигуряване на автоматизираните графични системи е възможно да се изграждат приложни надстройки за конкретните приложения. Тези езици се наричат езици за параметрично проектиране, чрез тях се извършва еднократно описание на процедурите за създаване на комплекти от такива машини или други елементи, наричани параметрични обекти. Тези обекти се използват многократно в процеса на конструиране на възли, устройства и други, като се задават конкретни стойности за параметрите им. Описанието на параметричните обекти се извършва с помощта на конкретни команди, като конструктора вместо да използва базовите графични примитиви, използва лагери, валове, болтове и др. , в съответната област и на база създадените примитиви. Параметричните обекти и операциите с тях се определят в потребителски менюта, включващи менютата от икони, което дава възможност за увеличаване значително на производителността при конструирането. Параметричното проектиране представлява разновидност на вариантното конструиране. Напоследък се използва т.н. метод на моделиране чрез признаци. Самите признаци или характеристики на обекта представляват различните конструктивни особености. Последните описват формата (отвори, канали), признаци за отклонение на размерите и формата, признаци за качеството на повърхнините, технологични признаци и др. при това, при необходимост могат да се определят и нови признаци. Предимство на моделирането чрез признаци е, че конструктора работи с термини, присъщи на машиностроителната практика. Това от своя страна дава възможност за практическото използване на CAD/CAM системите за експертни знания и решения. В инженерната практика се среща още един метод на конструиране – приспособяващо. При този метод новото изделие се получава чрез модифициране на съществуващото. Използването на този метод изисква наличието и поддържането на добър технически архив. Тогава е възможно бързо извеждане на графичния екран на чертежа и на него да се извършат по-малки и по-големи конструкторски изменения. ВТОРА ЧАСТ Изтегляне 447 Kb. Сподели с приятели:
|