Компютърно – интегрирани системи
Етапи при решаване на инженерно – технически задачи с помощта на компютър
Изтегляне 447 Kb.
|
Свързани:
реферат горивна техника 1, tehnologichen-proces-za-izrabotka-na-shtanca-za-ogyvane-na-lopatki-za-vodna-turbina
- Навигация на страницата:
- 6. Кодиране на програмата Системен характер на автоматизираното проектиране
| Етапи при решаване на инженерно – технически задачи с помощта на компютър.
НАЧАЛО 1. Формулиране на задачата 2. Формализиране на задачата 3. Изграждане на математически модел 4. Създаване на алгоритъм 5. Програмиране 6. Кодиране на програмата Системен характер на автоматизираното проектиране Системната методология се основава на фундаменталното понятие система. Обикновено под система се разбира определени във времето и пространството множество от елементи и подредени връзки между тях. Системата може да бъде и определена и като набор от обекти с дадени свойства и набор от връзки между обектите и свойствата им. За решаването на задачи на автоматизацията на техническата подготовка на производството се използва системния подход. Прилагането му се е наложило, поради това че традиционните методи за изучаване и формализация на обектите и процесите използват количествена и качествена оценка за обекта и съставните му части. Тези методи не позволяват да се построяват адекватни модели, изразяващи връзките на обектите с околната среда, техните функции и многостепенна структура. Приложението на системния подход дава възможност рационално да се разчлени задачата за проектиране на части, да се избере оптимално решение при зададените условия. По принцип не съществува нито една система, която да е абсолютно затворена. Функционалната цялост на системата предвижда наличие на връзки между системата и околната среда. На входа на системата се получава въздействие от средата, а на изхода самата система въздейства върху средата. Всяка система допуска разделянето й на подсистеми, в зависимост от постановката и целите на решаваната задача. Един и същи обект може да се разглежда като система в един случай, в друг като подсистема и в трети случай като елемент от тази система. Качествената определеност на системата зависи от нейната структура. За всяка система съществуват различни начини за разчленяване на подсистеми и елементи. Изделие Функционални групи Възли Детайли Комплекс от повърхнини Елементи Технологичен процес (ТП) Операции Преходи Изменението на качествената страна и броя на операциите при прехода от един начин на разчленяване на друг предизвиква изменение на структурата на ТП. Процеса на автоматизиране на технологичната подготовка на производството може да има също различни начини на разчленяване на проектните задачи на компоненти с различна сложност. В зависимост от начина на разчленяване на процеса на проектиране последното може да се раздели на два клона: На проектни операции, независимо от функционалния характер на решаваната задача; Задачите да са разделени на подзадачи по функционален признак. Изборът на начин на разделяне на системата зависи и от типа на решаваната задача. Правилното изходно разчленяване на обекта (процеса) позволява по-просто да се реши задачата за анализ и синтез на техническите системи и процеси. Видът и броят на връзките между частите на системата зависят от тяхната природа. В сложните обекти, в механичните възли съществуват кинематични, конструктивни и размерни връзки между техните части и съответстващата им структура. Един обект или задача разглеждан като система може да се представи със следните четири системни характеристики: Структура (кола) Функция (да превозва) Набор от свойства или технически характеристики (скорост, товароносимост) Връзки с околната среда (гориво, пътища) Използването на системния подход при автоматизирането на техническата подготовка на производството предлага следните предимства: Възможност за разработване на формализирани модели, описващи структурата, функциите и свойствата на системата; Възможност за йерархично структуриране на системата и определяне на взаимодействието между съставящите я елементи разположени на различни нива; Определяне на общите свойства на системата като се изхожда от свойствата на системата; Определяне на интегралната функция на системата на основа на функциите на отделните елементи. Изтегляне 447 Kb. Сподели с приятели:
|