Интерфейсът е набор от услуги, които по-долното ниво предоставя на по-горното.
Entity (обект) – активен елемент разположен вътре в нивото и свързан с изпълнението на някакви действия (програмен модул/обект).
Всяко ниво, чрез своите обекти, дава услугите си на по-горното ниво, защото те са тези, които ги извършват. Достъпа се осъществява чрез определен брой точки, наречени точки за достъп до услугата SAP (security access points), разположени на границата. Всяка точка има адрес (число). Пълният набор от тези обекти се нарича интерфейс. Интерфейсите взаимно могат да се дефинират чрез четири примитива:
Request (заявка)↓ – заявка на обект от по-горно ниво за услуга към обект от по-долно ниво.
Indication (индикация)↑ - обект от по-долно ниво осведомява обект от по-горно ниво за възникнало събитие.
Response (отговор)↓ - обект от по-горно ниво отговаря на дадено събитие на обект от по-долно ниво.
Confirm (потвърждение)↑ - обект от по-долно ниво осведомява обект от по-горно ниво за резултат от изпълнение на дадена заявка.
Дефинират се два типа услуги:
Непотвърдена услуга – за която заявителя не е осведомен за резултата от нейното изпълнението. Надеждността е ниска, тъй като няма гаранция за нейното изпълнението.
В ъв времето следва първа 1), после 2). От гледна точка на виртуалната връзка – еднопосочност.
Потвърдена услуга – заявителя е осведомен за резултата от нейното изпълнение. Надеждността е висока, тъй като се получава отговор за резултата.
Т ук виртуалната връзка е двустранна.
Пример: разговор между A и B – A кани B на гости.
Услуги
Connect.request – A набира B.
Connect.indication – телефона на B звъни.
Connection.response – B вдига слушалката.
Connection.confirm – A чува.
Data.request – A кани B.
Data.indication – B чува.
Data.response – B отговаря.
Data.confirm – A чува отговора.
Disconnect.request – A затваря.
Disconnect.indication – B чува сигнала свободно.
|