Конкурс за млади художници и литератори "душата на един извор" посветен на художника Жорж Папазов и изкуствоведа Кирил Кръстев

организиран от

с награден фонд осигурен от и Фондация “Млада България”

Втора награда в първа възрастова група (от 15 до 19 години)
Автор: Теа Денолюбова, роденa 1993 г., гр. Варна

[Животът е сцена]

И в този свят на планове и вятър,

на телефони и на заседания

ни трябва тишина,

билети за театър

или едничък кът безлунен,

да се целунем с теб,

да се целунем...
Дамян Дамянов

Животът ((ни) е сцена с бързо пащащи завеси. Костюми, маски, хора, прах. Всеки играе за себе си. Всеки иска да е осветен от светлините на прожектора.)

Любовта (е скрита. Някъде зад декорите; някъде в антарките.)

Мечтите (седят в ложите).

Проблемите (ни гледат от процепа между дъските на пода).

Моля, изключете мобилните си телефони. (Светлините в залата изгасват, зад сцената се чува лекото трополене на актьорите, завесата се вдига.) Затаете дъх, погледнете огромния полюлей в театъра на живота и просто се наслаждавайте. В програмата няма да прочетете какво ми очаква. Много по-вълнуващо е.

Първо действие. Раждане. Да, реално всичко започва от тук. Ще преминем малко по-бързо през тази фаза от постановката, защото може да бъде съпътствана от смесени чувства като плач, смях, истерия... Пригответе се, животът ви започва. Играта предстои. Не сменяйте маските си прекалено често.

Второ действие. 0 – 7. Първите седем години. Изтървете ли ги – край... Първо се учим да говорим, за да доставяме удоволствие на всички около нас, а след това за да поставяме удоволствие на самите себе си. Невинни години. Все още не сме разбрали за какво изобщо става дума. Тепърва ще си разменяме ролите, тепърва ще учим текста наизуст, тепърва ще се докосваме до онези красиви театрални костюми, които стоят в мечтаната гардеробна. Изморихте ли се? О, чакайте, едва сега тръгваме на училище, едва сега започваме. Това е просто една от многото „шлифовки на декора”. Хайде, пригответе цветята – първият учебен ден.

Трето действие. 8 – 15. Изключително интересен период от живота. Вече имаме леки проблясъци за какво иде реч. Някои дори са изиграли по едно-две допълнителни действия, спуснати от горе. Които ги смазват и задавят с прах, но те продължават. Актьорът е актьор, за да играе, за да продължава.

Следват и (не)нормалните неща като първа любов, първа целувка, много Дамян Дамянов и надеждата всички негови стихове да се сбъднат и да има повече и по-безлунни кътчета. Желанието да се покажеш, желанието да се скриеш или да избягаш от света. Открил си себе си, или пък не; знаеш какво те кара да настръхваш или все още гледаш замечтано в една точка и си убеден, че никой не те разбира, че всички са нищожни или пък че ти си най-жалкото същество на света. Каквото и да си мислиш, ти тайно си мечтаеш този период да свърши, защото вече си жаден за живота. Искаш някой да пише за теб. И на теб. Мечтите ти са по-истински отнсякога. Носиш се на крилата на вярата. И на любовта.

Следва кратък антракт, за да преосмислите последните десетина години и да решите накъде да поемете. Уважаеми зрители, отегчихте ли се? О, съжалявам, не може да излезете, ключът е изгубен. Трябва да изгледате представлението ни, толкова се трудихме! Да, знам, че бързате. Успокойте се, почивката не е свършила.

Начало на четвърто действие. Бурни аплодисменти. Страхотни сме, така е. Светът ни чака. Но... сега накъде? Не знам, попитайте режисьора. Или сърцето си.

Истината е, че загубих сценария. Безотговорност, добре. Но, нали младостта... пък и сцената... Простено ми е!

Ще импровизирам и с няколко думи ще ви разкажа какво се случва по-нататък: след четвърто действие, в което вече сме дълбоко в живота, отново следва период на осмисляне. После вече сме изградили кариери, имаме семейство и нищо не ни се опира. Имаме всичко, за което сме мечтали. И така, животът минава. Но в това действие всеки сам пише сценария. Всеки сам определя актьорите, костюмите, сцената. После остаряваме. Бавно. И трябва да сме благодарни, че стигнахме до тук. Можеше да напуснем театъра много по-рано.