Конкурс за заемане на академична длъжност „доцент по История и археология

1. 
   Британската дипломация и българският църковен въпрос (от 1839 г. до Освобождението 1878 г.). София: Парадигма, 2017
   

Книгата представлява цялостно изследване на британските дипломатически документи, в които съществува информация за организираното църковно движение на българите през периода от 1839 г. до Освобождението през 1878 г. На базата на публикувани и множество непубликувани доклади на служителите в мисиите на Великобритания, които се намират в териториите на Османската империя, които са населени с българско население, се проследява в хронологичен ред. В началото на книгата са проследени проекциите на външната политика на Лондон от края на XVI в. до 40-те години на XIX в. След това се прави се опит за реконструкция на антифанариотското движение до 1878 г., което е представено през погледа на английските дипломати и тяхната реакция спрямо действията на техните колеги от другите Велики сили. Разгледана е връзката между отделните фази на църковния въпрос и тенденциите във външнополитическата линия на Великобритания, както и данните на локално ниво от служителите в британските мисии за българските общности в Мизия, Тракия и Македония. Изследването е изградено върху огромен по обем документален материал, който осветлява различни моменти от борбата на българския народ за самостоятелна църковна организация.

2. 
   Визуални аспекти на историята. София: Парадигма, 2015
   

Монографията е лекционен курс, чиято цел е да проследи цялостният процес по създаването на аудиовизуални продукти с историческа тематика: от подготвителната работа в библиотеки и архиви до презентирането на готовия продукт. Книгата е предназначена както за студенти по история, така и за широк кръг техни колеги от различни хуманитарни специалности. Учебникът представлява ръководство за нововъведенията в методите на преподаване, които са базирани върху визуалните аспекти на историята, разработени благодарение на авторството на 3 и съавторството на 16 документални филма, с които авторът е спечелил 10 награди.

1. 
   Българското Освобождение и италианският скулптор Арналдо Дзоки. София: Парадигма, 2018. Съавт. Шопова, Пенка; Спасов, Радослав
   

Студията представя местата на паметта, свързани с италианския скулптор Арналдо Дзоки, който е автор на едни от най-известните паметници за Освобождението (1878 г.) В частта, която е разработена от Радослав Спасов са разгледани отражението на италианските политически модели върху българското възрожденско общество, както и обобщение на дейността на италианските консули в Османската империя, които резидират в градове с българско население.

2. 
   Представата за българите в консулските доклади на британските дипломати 1875-1878 г. (в контекста на изграждане на Българската екзархия) – В: Международна научна конференция: „Балканите и Европа в Източната криза 1875-1881 г.“, София, 2018 г. (под печат)
   

Статията се разглежда представата за българите в консулските доклади на британските дипломати, поставени в контекста на изграждане на Българската екзархия, като са използвани публикувани и непубликувани документи.

3. 
   Каравеловият вестник „Свобода” като източник на сведения за разпространение на богомилството и павликянството в българските земи – Научна конференция „Стандарти на всекидневието“ - Велико Търново. 2010, в „Стандарти на всекидневието през Средновековието и Новото време“. Велико Търново: Фабер, 2012, с.331-336
   

В статията е представен преглед върху изследванията на Любен Каравелов, които са посветени на българската история.

4. 
   Григор Пърличев и Натанаил Охридски в борба за независима българска църква в Македония, според чужди документи. - В: Григор Пърличев и братя Миладинови: нови изследвания и прочити. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2011, с.103-118
   

Въз основа на неизследвани чужди извори се прави съпоставка на дейността на Григор Пърличев и Натанаил Охридски по отношение на църковната борба на българите в югозападните български земи.

5. 
   Интересът към Свети Димитър Басарбовски като част от българската култура през Възраждането. - В: Историята, истината, историкът. Юбилейно издание по случай 80-годишнината на професор Николай Генчев. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, с.108-118
   

На базата на нови документи и визуални артефакти се показва ролята на Свети Димитър Басарбовски за българската култура през Възраждането.

6. 
   Софроний Врачански и Филип Станиславов – две големи фигури на Новото време в българската история. – В: Софроний Врачански - книжовник и политик на Новото време. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, с.181-190
   

Направен е опит за съпоставка на две от големите фигури от българската история на базата на съществуващия до този момент документален материал.

7. 
   Чипровският манастир и освободителните движения в Северозападна България (1688-1876) – В: Изследвания и материали за Видин и региона. Т.2, Съст. Митев, П. Рачева, В.(под печат)
   

На базата на непубликувани документи се очертава мястото на Чипровския манастир в освободителните движения през периода 1688-1876 г.

8. 
   Родолюбивата дейност на митрополит Панарет Погониански (1808-1887). Външнополитически аспекти – Трети конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г., София, (под печат)
   

Въз основа на непубликувани документи от архива на митрополит Панарет Рашев е направен опит за очертаване на неговата патриотична дейност.

9. 
   Сведения от италианския консул в Русе Енрико Де Губернатис за Руско-турската освободителна война 1877-1878 – В: Сборник в чест на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2014, с.392-401
   

В статията са представени непубликувани документи от италианския консул в Русе Енрико Де Губернатис, в които се съдържа информация за руско-турската война 1877-1878 г.

10. 
    Българите заточеници в крепостта Аккра (Акия) и британската външна политика – В: // Библиотека, бр.4, 2015, с.94-102
    

Направен е опит за представяне на визията на британската външна политика по отношение на български революционни дейци, които са изпратени на заточение в Аккра (Акия) по време на Българското възраждане.

11. 
    The cult of Saint Dimitrij Basarbovski in the context of public usages of History in Bulgarian and Romanian peoples – XI Международен конгрес по Балканистика (2015), (под печат)
    

В статията се разглежда култа към Свети Димитрий Басарбовски през епохата на Българското възраждане в контекста на историческите връзки между България и Румъния.

12. 
    Църковният въпрос и формирането на българската нация в контекста на британската дипломация 1860-1870 г – Научна конференция: „Началата на българската модерност – Исторически музей , Русе, 2016
    

Чрез непубликувани британски дипломатически документи за периода 1860-1870 г. се проследява ролята на църковния въпрос за формирането на българската нация.

13. 
    Рефлексии на култа към Св. Димитрий Басарбовски - Научна конференция: „Началата на българската модерност – Исторически музей , Русе, 2016
    

Въз основа на антропологично проучване се проследява възможността за получаване на възрожденска историческа информация за Свети Димитрий Басарбовски.

14. 
    Преди Възкресението (Българският Великден) на българската църква – Тенденции в развитието на църковната борба на българите 1856-1860 г. според британски дипломатически документи – В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2016, с.245-244
    

Направен опит да се проследи развитието на църковния въпрос през погледа на английските дипломати за периода 1856-1860 г., като са използвани публикувани и непубликувани документи.

15. 
    Италиански документални свидетелства за българите през XIX в. – архивохранилища в Италия и България. // Архивен преглед, кн.2, 2016, с.118-123
    

В статията е направен преглед на възможностите за работа с италиански документи, в които могат да се намерят данни за българите през XIX в.

16. 
    Аспекти на градското стопанство в българските земи под османска власт според британски дипломатически документи (1800-1878) – В: Известия на центъра за стопанско-исторически изследвания. Т.1 Градското стопанство в българските земи през вековете. Варна, 2016, с.151-162
    

Разгледани са тенденциите в развитието на градското стопанство чрез непубликувани и публикувани британски дипломатически документи. Представени са статистически данни за икономическата активност и в градове, в които живее и българско население.

17. 
    Църковният въпрос - неговото отражение в британските дипломатически документи и освобождението на България – В: Свободата вчера, свободата днес, свободата утре – на върха на копието ли е? Русе: Регионална библиотека „Любен Каравелов“, 2017, с.78-83
    

Проследява се интересът на Англия към българските земи през периода на Българското възраждане, като стремежите на българите за освобождение са поставени в контекста на църковната борба.

18. 
    Човешкият фактор в британската външна политика в контекста на българските земи под османска власт 1833-1860. // Анамнеза, кн.1, 2017, с.1-25
    

В студията се анализира отношението на британските дипломати по отношение на българите през периода 1833-1860 г. въз основа на публикувани и непубликувани документи.

19. 
    Църковната борба на българите от началото на 40-те до 50-те години на XIX в., отразена в британски дипломатически документи – В: Сборник с материали в памет на проф. М. Лалков. (под печат).
    

В статията е направен опит да се проследи началото на църковната борба на българите през непубликувани и публикувани британски дипломатически документи.

1. 
   Рецензия за книгата на Веселина Антонова „Възрожденското читалище „Зора“ в Русе“ – В: История, кн.6, 2012, с. 487-489