Рецензия за труда на Ирена Любчова Димова



Дата25.07.2016
Размер105.8 Kb.
РЕЦЕНЗИЯ
за труда на Ирена Любчова Димова The role of emotive expressive

means in gender identity construction. An analysis of English and

Bulgarian speech, представен пред Научно жури за получаване

на научната и образователна степен “Доктор по филология”


Рецензент: акад. Михаил Виденов, д. ф. н.
Кратки биографични данни за докторантката. Ирена Любчова Димова е родена на 28.01.1983 г. Завършила е 33 Езикова гимназия “Св. София” през 2002 г., а през 2006 г. – специалността Английска филология. След това завършва и магистратура по специалност “Лингвистика” (2008 г.). От 2007 до 2009 г. е хонорувана асистентка във ФКНФ, където преподава практически английски език, а от октомври 2010 г. е редовна асистентка в същия факултет, катедра “Англицистика и американистика”. Освен английски владее и немски език. Била е на краткосрочни специализации във Франция, Италия, Шотландия, Англия. Има 7 публикации, включително и по темата, сега разработена в дисертацията (приложени са към документацията).
Актуалност на разработената проблематика. Докторантката Ирена Димова се представя с модерна за социолингвистиката и актуална за общото езикознание тема, за което вероятно заслуга има и научната й ръководителка проф. д-р Мария Георгиева. Както се вижда от изложението, в англоезичната лингвистика по тази тематика са направени съществени приноси, защото през последните години тя е модерна и привлича най-изявени учени. Българските социолингвисти се представят съвсем скромно, но вече и у нас изследванията се засилват. Интересното в разглежданата работа на Димова е това, че не само ни запознава с високите световни постижения, а работи с речеви корпуси, като използва съпоставителния метод. Както ще бъде изтъкнато по-нататък, има новаторство и при подбора на елементите на доказателствения материал.
Библиографска осведоменост. В разработването на подобна дисертация докторантът е задължен да покаже задълбочена библиографска осведоменост по темата. Веднага ще подчертая, че в случая сме изправени не само пред изчерпателност в това отношение, но и умение научно да се коментират приносите на работилите преди това автори – американски, английски и български. Приятно впечатление прави, че докторантката преодолява лошата практика да не се обръща внимание на българските разработки. Подробно са прощудирани и коментирани и българските приноси (М. Виденов, Кр. Алексова, П. Воденичаров, А. Миткова и др.), като е показано мястото им в контекста на чуждестранните трудове по темата за джендърлингвистиката. Тъй като съм работил по темата, познавам една голяма част от чуждестранната библиография и затова с убеденост твърдя, че докторантката я познава de visu и това прави коментарите й добре втъкани в изложението на материала.
По същината на дисертационния труд. Дисертацията е написана на английски език и е съпроводена с обширен автореферат на български. За стилистичната и граматичната страна на английския текст би следвало да се изкажат колегите англицисти. Ще посоча, че авторефератът е написан на отличен български език, спазена е и приетата пунктуация (подчертавам това, защото като рецензент на мнозина англицисти съм се сблъсквал с неумение особено при употребата на запетаята), овладян е научният стил на изложение. Това е важно за един млад автор, посветил живота си на изследователската работа.

Структура на работата. Дисертацията се състои от увод (с. 1-11), две подробни глави, заключение (изводи) и списък на ползваната библиография. Общият обем е 220 с. Тук накратко оценъчно ще се спра на всеки един от дяловете.

Увод на дисертацията (докторантката приема увода за първа глава). В дисертационните трудове не е прието да има предговор и по принцип се започва с увод, в който се изясняват целите и задачите на разработката. Тук се прави и основният преглед на научната литература. Целта на разглеждания дисертационен труд е да покаже “каква роля играят емотивните изразни средства при конструирането на джендър идентичността в процеса на реалното, действителното ежедневно общуване”. Понятието джендър се превежда от докторантката като социален пол. Става дума за социалното поведение на двата пола. Между моята трактовка и трактовката на дисертантката няма различия, макар че при мене не се употребява терминът социален пол. В българската социолингвистика по пуристични съображения години наред използвахме термините мъжка реч и съответно женска реч. Българските психолингвисти имат цяла поредица от трудове в областта на детската реч. В една моя работа от 2012 г. (цитирана и анализирана от докторантката) е употребен англоезичният термин и смятам, че той по-добре назовава явлението: в областта на термините не е необходим пуризъм, който ни прави провинциалисти в научните ни трудове. Докторантката не е имала никакви колебания в това отношение и е постъпила правилно.

Отделено е значително място на основния въпрос: биологичният пол пряко ли влияе на социалното поведение на личността, или е само предпоставка за ситуиране в една от двете общности, които от своя страна формират и лимитират съответното поведение. Авторката анализира теоретичната рамка и установява, че може да се говори за различни възгледи: а) социален конструктивизъм, при който социалният пол се тълкува като явление, което се създава в процеса на междуличностната комуникация чрез езиковото поведение на говорещите лица; б) акцентува се върху етнографската перспектива – диктуват нравите и обичаите, наследени от традицията; в) третата вълна изследователи са наречени вариационни социолингвисти и за тях е характерно, че поведението се диктува от етнографската перспектива и конкретната ситуация (по-нататък Димова поставя в тази графа и моите разработки по тематиката).

Напоследък джендъртематиката е извънредно модерна за научната тематика на психолози и педагози, но докторантката в съответствие с научната си цел в следващите глави се насочва върху езиковото поведение за изразяване на емоционалност в неофициални писмени текстове.

Глава втора (по номерацията на докторантката) е озаглавена Theoretical premises (с.12-74) и е разделена на 10 подточки. Целта е да се изясни на читателя връзката между езика и джендъра и да се набележат основните методологически стъпки. Казано тук в най-общ вид, Димова ни запознава с постановките на англоезичните вариационни социолингвисти (Лабов, Тръдгил, Ромейн), към които по-нататък в изложението прибавя и българската школа (Виденов, Алексова, Воденичаров, Миткова). Характеризират се с това, че първичното за тях е социалната класа, а джендърът е нещо вторично и обусловено. В кредото на българската школа се твърди, че лицето се ражда с определен биологичен пол, но поведението, съответващо на конкретния пол, идва от социализацията на лицето, т.е. примерно жената не се ражда с женското си поведение, а го придобива след това. Димова не пропуска да ни запознае и с феминистката лингвистика, според която жените използват общото схващане, че са слаби и безвластни и си служат със смекчени категорични позиции: мъжкото поведение се приема като основно. Изтъкнато е и течението, наричано теория на доминирането, според което мъжете доминират над жените в междуличностната комуникация като последица от патриархалния ред. С това се подчертава, че светът е андроцентричен, че мъжкото начало лежи в основата на цялото човешко битие.

Не е лишено от логика и търсенето на различията между речевото поведение на двата пола в начините на социализизиране. Димова подробно ни обяснява, че момичетата и момчетата от ранна възраст попадат в мъжка или в женска среда и това предопределя поведението им. Може би тук следва да се добави, че подрастващите сами се стремят към съответните комуникативни джендър образци. По-възрастните внушават на подрастващите още от ранните им години какво представлява мъжкото поведение и какво –женското. Това може да се установи и от прочита на редица художествени произведения. Голяма обида за един мъж е да му кажат, че е женчо. Не е похвално и това да се каже за една жена, че е мъжкарана. Това се отнася преди всичко за поведението, а не само за външния вид.

Докторантката правилно е възприела постановките на социалния конструктивизъм (Камерън, Коутс, Холмс и Шнур), според който женското речево поведение – от една страна, и мъжкото речево поведение – от друга, не са хомогенни, т.е. джендър поведението е резултат от конситуацията на речевия акт. От това и произтича усещането за различие. Можем да дадем пример от българските постановки. Твърди се, че за жените е характерно да са бъбриви. Но действителността може да ни постави и в общество на бъбриви мъже.

В съответствие с целите на дисертацията се прави преглед и на изследванията върху връзката между език и джендър в компютърната комуникация, тъй като докторантката прави такива наблюдения в следващата основна глава. Търси се отговор на въпроса: ако пред нас е една дама, можем ли предварително да знаем какви ще са нейните емоционални речеви реакции и по какво ще се отличават от мъжките. Нека подчертая, че с това съм се занимавал и аз в моята книга Идентификация по езика (С., 2007), позната на докторантката и цитирана в нейното изложение.

В седмата подточка на главата е отделено достатъчно място и на скромните български приноси в теоретичния план на темата: Миткова (въз основа на испаноезичен материал) акцентува на контекстуалната обусловеност на поведението, докато Виденов, Алексова, Воденичаров приемат, че поведението е с предварително зададен периметър. На горния въпрос българската школа отговаря положително. Докторантката добре е прочела основното в нашето кредо. Димова в известна степен основателно дискутира с Адриана Миткова, че джендър идентичността не е “предварително фиксирана същност”, а е следствие от конситуацията.

В края на главата изрично е подчертано, че се следва моделът на вариационните социолингвисти: езиковите форми имат потенциални социални значения, които придобиват значение в конкретните комуникативни ситуации.

Докторантката прилага смесени методологии на анализ чрез комбиниране на количествени и качествени подходи, за да се очертаят аналитичните категории за кодиране на емотивните стратегии. Чрез количествения анализ се проверява валидността на направените твърдения. Според мене това е плюс за работата.

Глава трета е озаглавена Data description and analysis (с. 75-190) и е основна в дисертационния труд. В нея има 7 раздела. Докторантката добре е мотивирала своя избор да събира материала от фейсбук стените на две певчески състезания – Гласът на България 2011 и Х Фактор Великобритания 2011: това е спонтанна реч в обществена среда на комуникация. Българският корпус е съставен от 2438 коментари (35 000 слофоформи), а английският – 1477 коментари (също така 35 000 словоформи). Коментарите са кратки и съдържат преди всичко оценка за участниците в състезанията по отношение на музикален талант, външен вид, избор на песен, облекло и т.н. Коментарите са 5 основни вида: 1) изразяващи положителни емоции към определен участник; 2) изразяващи отрицателни емоции към определен участник; 3) смесени положителни и отрицателни емоции към определен участник; 4) изразяващи отрицателни емоции към дадено събитие; 5) изразяващи положителни емоции към един участник и отрицателни емоции към друг. Коментарите са фиксирани писмено и емоциите са изразени със средствата на графиката: многоточия, главни букви, повторение на букви, пунктуационни знаци. Авторите на коментарите са наречени информанти и са разделени в 4 възрастови категории. Търсена е равнопоставеност в броя на мъжете и жените, но това не винаги е било възможно: обикновено преобладават жените. Не е спазено социолингвистичното изискване за детайлна демографско-социална характеристика на информантите (респондентите ) за образование, местоживеене, професия и под. Вероятно не е имало възможност да бъдат снети подобни данни (докторантката не коментира този въпрос).

Вниманието на докторантката е насочено към анализа на стратегиите за изразяване на емоциите (в дисертацията са дадени в прегледна таблица): главни букви, редуване на главни и малки букви, удивителен знак, многоточие, съкращения или акроними, повторение на буква; оценъчна лексика, емотивни термини, модални глаголи, умалителни наставки, сравнителна и превъзходна степен, повелително наклонение, безглаголни изречения, повторения, положителни или отрицателни маркери, окуражителни или отрицателни изказвания, експресивни маркери и под. Даден е процентът на използване на всяка една от стратегиите в българските и в английските корпуси.

Следват изводите, общи и за двата корпуса : 1) жените са по-емоционални от мъжете; 2) жените предпочитат вербализирането на положителни емоции, ограничават изразяването на отрицателни емоции; 3) мъжете са по-сдържани в изразяването на положителни емоции. Следващата стъпка в анализа на материала е търсене на контраста между българските и английските стратегии и резултатите са подадени в таблици (докторантката прави таблиците много прегледно и с това улеснява възприемането на текста). И за двата корпуса е характерно, че жените са по-емоционални, предпочитат вербалното изразяване на емоциите си, а при отрицателните емоции предпочитат смекчено изразяване.

При фиксирането на контраста между българските и английските стратегии докторантката прави точни количествени изчисления и доказателствата са повече от убедителни. След като съпоставя реакциите на мъжете и жените в двата корпуса, докторантката заключава: “Начинът, по който мъжете и жените заемат общите афективни позиции, е различен: дискурсивното поведение на жените се характеризира с по-крайно и интензивно заемане на въпросните позиции, докато в поведението на мъжете изпъква по-сдържаното маркиране на същите тези позиции” (с. 42 от автореферата). Хипотезата на изследователката е доказана: 1) емотивните изразни средства могат да играят важна роля при конструирането на джендър идентичността в процеса на междуличностната комуникация (жените комбинират езикови и неезикови изразни средства); 2) връзката между емотивните изразни средства и категорията джендър е изграждаща, а не отразяваща; 3) стереотипните, културноидеологическите модели служат като регулаторни, контролни механизми при конструирането на социалната категория джендър чрез емотивни изразни средства (с. 43 от автореферата).

Категорията джендър за докторантката е социален конструкт, изградена в конкретни социални групи, обединени от общи интереси. По отношение на методологията авторката е категорична, че следва да се използват смесени подходи, които най-убедително показват сходствата и различията на поведението на двата пола.

Изводите и приносите на дисертацията са експлицитно подчертани от Ирена Димова в края на труда: 1) към съществуващите изследвания по темата за джендър рефлексите е прибавено още едно, базирано на конкретен емпиричен материал; 2) българският културен контекст получава важно изследване за приликите и отликите на българското и английското джендър поведение; 3) изследването показва добрите образци на джендър поведението при речевата комуникация; 4) в методологическо отношение се показва, че смесените подходи дават най-добър резултат.
Научният принос на дисертацията е важен за развитието на джендър социолингвистиката в България. Намерена е подходяща методология да се сравни емотивната страна на джендър идентичността на българска и английска реч. Сравнява се нещо по-малко известно (българската джендър реакция) с нещо, което вече е било обект на множество описания на едни от най-известните съвременни лингвисти (английската джендър реакция). Нека дебело да подчертаем, че докторантката е намерила оригинални решения да се снабди с подходящи за целта корпуси, а след това е намерила своя оригинална методология да направи интересните сравнения и изводи. Темата за джендър идентичността през последните десетилетия е важна част от заниманията на водещите световни социолингвисти. Със свето изследване докторантката се вписва в групата от модерни изследователи на тази тематика. Да се надяваме, че темата няма да бъде изоставена и че наблюденията на Ирена Димова в тази област ще продължат.
Заключителна оценка за рецензирания труд. Дисертацията на Ирена Любчова Димова е отлично изпълнен научен труд с находчиво намиране на речеви корпуси, с несъмнени достойнства в методологията на социолингвистичните изследвания и с направените важни изводи за джендър поведението при комуникацията в българската и английската реч. Трудът ще стане еталон и база за други изследвания. Това е много важно качество, което трябва да бъде подчертано и оценено. Изпълнен на английски език, той ще отвори още един прозорец на нашата социолингвистика към света. Предлагам на авторката да стъкми текста и да го издаде в отдерна книга. Убедително е показано, че между мъжката и женската реч има различия и те са плод на социалната действителност, създала твърди канони в това отношение: една част от тези канони дори са част от религиозните догми.

По изпълнението на научната задача от страна на докторантката нямам забележки. Приветствам и избора на темата.



Предлагам на уважаемите членове на Научното жури единодушно да гласуват за присъждане на научната и образователна степен “доктор” на Ирена Любчова Димова за изследователския й труд The role of emotive expressive means in gender identity construction. An analysis of English and Bulgarian speech.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница